Корените на проблема
Корените на проблема
„Обикновено депресията при младежите не се дължи на една единствена причина, а на комбинация от влияния, оказващи натиск.“ — Г–жа Катлийн Маккой.
КАКВО поражда депресията при младежите? Причините могат да бъдат различни. От една страна, може физическите и емоционалните промени, настъпващи през пубертета, да изпълнят младежите с несигурност и страх, като така ги правят особено податливи на песимизъм. Освен това младежите често са склонни да развият отрицателни чувства, когато усетят, че са отхвърлени от приятелите си или от някой, към когото са развили нежни чувства. Също така, както беше споменато в уводната статия, днешните младежи растат в свят, който сам по себе си може да действа потискащо. Наистина живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. — 2 Тимотей 3:1, НС.
Проблемът се задълбочава и от това, че младежите за пръв път са подложени на натиска на живота, а нямат нито уменията, нито опита на възрастните. Ето защо юношите често стават като туристи, които се опитват да се ориентират в непозната територия — те са объркани от обкръжаващата ги среда, но често нямат желание да потърсят помощ. Тези обстоятелства може да се превърнат в плодородна почва за семената на депресията.
Но има и други фактори, които може да допринесат за депресия при младежите. Нека разгледаме само някои от тях.
Депресия и загуба
Понякога депресията настъпва след тежка загуба — навярно смърт на някой близък човек или загуба на единия родител след развод. Подрастващите може да изпаднат в отчаяние дори след смъртта на домашен любимец.
Има и други, не чак толкова явни загуби. Например, преместването в нов квартал означава раздяла с познато обкръжение и близки приятели. Дори постигането на дългоочаквана цел, като например, завършване на училище, може да породи чувство на загуба. Всъщност навлизането в нов етап от живота означава загуба на спокойствието и сигурността на миналото. Освен това има младежи, които трябва да издържат някакъв
вид хронично заболяване. При такива обстоятелства мъката от това, че е различен от връстниците си — и може би дори пренебрегван от тях, — може да накара някой юноша да се чувства така, сякаш не е нормален.Вярно е, че много подрастващи понасят подобни загуби, без да бъдат надмогнати от тях. Те се натъжават, плачат, скърбят, тъгуват, но с времето се приспособяват. Защо тогава докато повечето младежи с издръжливост понасят натиска на живота, други не успяват да се преборят с депресията? Не е лесно да се даде отговор на този въпрос, тъй като депресията е сложно заболяване. Но е възможно някои младежи да са по–уязвими.
Биохимичният фактор
Много специалисти в областта на психичното здраве смятат, че едно съществуващо биохимично неравновесие в мозъка a играе ключова роля при депресията. Това неравновесие може да бъде генетично заложено, тъй като изследователите са открили, че младежи, чиито родители страдат от депресия, са по–предразположени сами да развият тази болест. „В повечето случаи най–малко единият от родителите на децата, страдащи от депресия, също има това заболяване“ — се казва в книгата „Самотен, тъжен и сърдит“.
Това повдига въпроса дали децата наистина наследяват депресията, или просто се научават да бъдат депресирани от това, че живеят с болни родители? Трудно е да се даде отговор на въпроса дали за възникването на болестта има по–голямо значение наследствеността, или околната среда, тъй като мозъкът е изключително сложен, което важи и за многото други фактори, които може да допринесат за депресия при младежите.
Депресия и семейна среда
Депресията с основание бива наричана семеен проблем. Както вече беше споменато, възможно е да съществува генетичен компонент, който да предава склонността към депресия от едно поколение на друго. Но семейната среда също може да е от значение. „Деца, чиито родители ги малтретират, са силно застрашени да развият депресия — пише д–р Марк С. Голд. — Това важи и за децата, чиито родители са свръхкритични и се съсредоточават върху недостатъците на своите деца.“ Депресия може също да настъпи, когато родителите отрупват детето с твърде много обич и покровителство. Интересно е обаче, откритието на една изследователка, че децата са дори по–податливи на депресия, когато родителите им просто не проявяват интерес към тях.
Но това не означава, че всички младежи, страдащи от депресия, са жертва на лоши родителски грижи. Такова крайно твърдение би изключило множеството други фактори, които може да допринесат за този проблем. Но все пак в някои случаи семейната среда е изключително важна част от тези фактори. „Деца, чиито родители постоянно се карат, са изложени на по–голяма опасност да страдат от депресия в сравнение с децата, в чиито семейства има по–малко неприятности — пише д–р Дейвид Фаслер. — Една от причините за това е, че враждуващите родители са толкова погълнати от споровете си, че пренебрегват нуждите на децата си. Друга причина е, че родителите често правят децата център на споровете си, което кара юношите да се чувстват виновни, сърдити и засегнати.“
Това са само някои от факторите, които може да допринесат за депресия при младежите. Има и други. Например, някои специалисти казват, че външни фактори (като нездравословно хранене, токсини и злоупотреба с пристрастяващи вещества) може да предизвикат депресия. Други специалисти твърдят, че употребата на определени медикаменти (например, някои антихистаминови и успокояващи лекарства) може да има връзка с това заболяване. Изглежда също, че децата, на които им е трудно да учат, са особено податливи на депресията, навярно защото самоуважението им може да спадне, когато осъзнаят, че изостават от съучениците си.
Но независимо коя е причината, важно е да разгледаме въпроса как може да бъде оказана помощ на младежите, страдащи от депресия.
[Бележки под линия]
a Някои специалисти предполагат, че докато много болни страдат от това неравновесие по рождение, други се раждат здрави, но стават по–податливи към депресията, след като някое травматично събитие промени химичния баланс в мозъка им.
[Снимка на страница 8, 9]
Обтегнатите отношения в семейството често допринасят за депресията