Променящото се отношение към старостта

КОГА може да се каже, че си остарял? Изглежда отговорът на този въпрос зависи от това на кого го задаваш. Подрастващите с лекота включват в тази категория всеки, който е над двадесет и пет годишна възраст.

От друга страна, оперните певци достигат връх в кариерата си много по–късно. В една статия в австралийския вестник „Сън хералд“ се казва за тези, които се стремят към по–висока позиция в службата: „Истината днес е, че ако до 40–годишна възраст не си постигнал успех в кариерата, никога няма да го постигнеш.“

Широко разпространени мнения

Може би някои хора смятат, че по–възрастните са по–предразположени към злополуки, бавно учат и здравето им се влошава бързо. Дали тези мнения са основателни? Според една статистика на Световната здравна организация, в цяла Европа „един от всеки три смъртни случая при пътни злополуки е на хора под 25–годишна възраст“. Освен това най–често бързото влошаване на здравето настъпва между 30– и 40–годишна възраст и няма доказателство, че здравите умствени способности на човека намаляват с възрастта.

Какво да кажем за мнението, че възрастните хора непременно са болни? „Широко разпространена заблуда е, че остаряването и болестта са синоними“ — се казва в „Медицински журнал на Австралия“. Факт е, че много възрастни хора се радват на относително добро здраве и не смятат, че са стари. Някои от тях се чувстват като американския държавник Бърнард Барух, който казал: „За мен старите хора винаги са с петнадесет години по–възрастни от мен.“

Защо тогава възрастните хора често понасят дискриминация и понякога дори открити предразсъдъци? До голяма степен отговорът на този въпрос е свързан с отношението към старостта.

Отношението към старостта

„Американците са омагьосани от младостта и са изкривили начина, по който възрастните биват представяни в средствата за масова информация“ — казва Макс Франкел в „Ню Йорк таймс магазин“. „Възрастните почти са изхвърлени от медийния бизнес“ — допълва със съжаление той. Това може да ни помогне да разберем съвременния парадокс, описан в списание „Куриер на ЮНЕСКО“: „Никога преди ... обществото не е правило толкова много за най–възрастните си членове. Те са защитени в икономическо и социално отношение, но представата, която обществото има за тях, е твърде отрицателна.“

Дори медиците не са застраховани от тези предразсъдъци. В „Медицински журнал на Австралия“ се казва: „Много лекари, както и обществото като цяло, смятат, че е твърде късно да се полагат профилактични грижи за хората над 65–годишна възраст. ... Отрицателното отношение ... е довело до това възрастните хора да не биват включвани в множество важни изследвания.“

В същото списание се отбелязва: „Отрицателното отношение към възрастните хора, според което те са твърде стари, за да им се обръща сериозно внимание, може да бъде използвано като извинение за това да им се осигуряват по–лоши медицински грижи. На доста често срещани, но по–маловажни функционални нарушения, например отслабване на зрението и слуха, не се обръща внимание или биват приемани за естествена част от остаряването. ... За една резултатна програма за профилактика е необходима промяна в отношението към възрастните хора.“

„Навярно е дошло време поне в развитите страни да разширим традиционното определение на старостта“ — се казва в британското медицинско списание „Ланцет“. Защо това е важно? В списанието се обяснява: „Една промяна в определението може да сложи край на мрачните, песимистични и предвещаващи зло изказвания за  бъдещето, които твърде често биват използвани в подкрепа на предразсъдъците към ‘наплива’ от възрастни хора, които изразходват ‘несправедлив дял’ от ограничените средства за здравеопазване.“

Наплив от възрастни хора

Истината е, че вече има наплив от възрастни хора — и то не просто вълна, а прииждащ прилив. В списание „Куриер на ЮНЕСКО“ се казва: „В световен мащаб броят на хората на възраст над 65 години ще нарасне четворно в периода 1955–2025 г., а процентът им спрямо цялото население ще се удвои.“

В Индия броят на възрастните хора вече е по–голям от общия брой на жителите на Франция. Твърди се, че в Съединените щати 76 милиона от поколението на онези, които са родени 18 години след Втората световна война, ще се пенсионират през следващата половина на века. Макар че тази тенденция във връзка с остаряващото население в света безпокои много икономисти и здравни работници, тя ни кара също да преразгледаме някои от предубежденията си към остаряването.

Пренаписване на сценария

Някои хора може да сравнят живота с пиеса в три действия. Смята се, че в първо действие преобладават младежките вълнения и учението. Отговорностите на семейния живот и безмилостният натиск на работното място определят настроението във второ действие. За трето действие актьорите са помолени да се оттеглят на  столове зад кулисите и в отчаяние да чакат края на пиесата.

Но поради различни причини, в това число забележителния напредък в областта на здравеопазването и хигиената през 20–и век, времето, което днес „актьорите“ прекарват зад кулисите по време на „третото действие“, е достигнало двадесет и пет години. Много хора вече не приемат да бъдат включени в групата на неактивните пенсионери. Нарастването на броя на активните хора в напреднала възраст изисква пренаписване на сценария.

Огромен принос

Широко разпространеното мнение, че повечето възрастни хора са зависими от другите, просто не отговаря на истината. В „Ню Йорк таймс магазин“ се казва, че в Съединените щати „повечето от възрастните хора са самостоятелни потребители от буржоазната класа, разполагащи с повече финансови средства от младите двойки ... и [че] социолозите наблюдават появата на мощна група от ... заможни хора в напреднала възраст“. Филип Котлер, професор по маркетинг в Северозападния университет в САЩ, казва във връзка с това: „Скоро търговците ще гледат на богатите потребители, които са на възраст над 55 години, като на най–доходоносната група от населението.“

Но приносът на възрастните хора, които остават активни, включва много повече от влиянието им в материално отношение. В издавания в Сидни вестник „Сънди  телеграф“ се отбелязва, че в Австралия „днес половината от детегледачките, които не получават възнаграждение за работата си, са самите баби, като те се грижат за децата на повече от една трета от работещите жени, докато те са на работа“.

На такива места като френския град Троа мъдростта, която хора в напреднала възраст са натрупали, се счита за ценно богатство. Възрастните предават тази мъдрост, като извън учебните часове учат децата на умения като дърводелство, стъкларство, каменоделство, строителство и работа с водопроводни инсталации. Но възрастните не само учат другите, а и много от тях също сами посещават училища, за да развият различни умения.

В броя на списание „Куриер на ЮНЕСКО“ от януари 1999 г., представители на „основаната в Париж Международна асоциация на университетите на третата възраст“ казват, че „по целия свят има повече от 1700 университета за пенсионери“. Относно тези университети в списанието се казва: „Макар че тяхната структура и методи на управление са много различни в отделните страни, университетите за хора в напреднала възраст обикновено имат обща цел — да помогнат на възрастните да вземат пълно участие в културния и социалния живот.“ Беше съобщено, че в един такъв университет в Япония има 2500 студенти!

„Общият принос на възрастните хора в техните семейства и в обществото, в което живеят, е обширен, макар че е трудно да се определи до каква степен, тъй като в повечето случаи те не получават възнаграждения за него“ — казва Александър Калаш, ръководител на Програмата на Световната здравна организация по въпросите за остаряването и здравето. Той добавя: „Страните ... трябва да приемат възрастното население не като проблем, а като възможно разрешение на проблемите, ... преди всичко като ресурс, който трябва да бъде използван.“

Безспорно способността ни да се радваме в старостта си може да бъде повлияна от отношението и предразсъдъците на другите, но до голяма степен тя също се определя от собственото ни отношение към живота. Какво можеш ти лично да направиш, за да останеш активен както в умствено, така и във физическо отношение, дори когато тялото ти остарява? Моля, прочети блока на 28 и 29 страница и обърни внимание на нещата, които са помогнали на някои възрастни хора да останат активни и да се радват на живота.

Стреми се да останеш активен

Ще забележиш, че една обща черта на тези активни възрастни хора е тяхното придържане към един график с изпълнена със смисъл работа — било то професионална, или доброволна. Те също така редовно правят упражнения, проявяват жив интерес към хора от всички възрастови групи и задоволяват своите основни духовни нужди. Както може да забележиш, тези съвети за един щастлив, активен живот ще донесат полза както на млади, така и на възрастни.

Неприятната истина днес е, че дори в момента, в който четеш тази статия, ти също остаряваш. (Еклисиаст 12:1) Но ще бъде мъдро да обърнеш внимание на това, което се казва в „Бюлетин на Световната здравна организация“: „Точно както здравето ни поддържа активни, така и активният живот ни дава най–добрата възможност да бъдем здрави.“

[Блок на страници 28, 29]

Те остават активни и се радват на живота

◼ ЮАР: Пит Венцел, на 77 години, целодневен доброволен работник.

„Осъзнавам, че за да остана физически здрав, е важно редовно да правя упражнения. През изминалите няколко години се грижа за моята малка градина. След подобно упражнение се чувствам като нов човек. За да свърша повече работа, се старая да се ръководя от принципа: ‘Нерешителността е крадец на време; отлагането е главният ѝ съучастник.’“

[Снимка]

„Знам колко са важни редовните упражнения.“ — Пит.

◼ ЯПОНИЯ: Юшихару Шиозаки, на 73 години, работи като консултант в областта на недвижимите имоти.

„Страдам от лумбаго, високо кръвно налягане и синдрома на Мениер. Четири дена в седмицата използвам велосипед, за да се придвижвам от дома си до офиса си; пътят на отиване и на връщане е дванадесет километра. Това е полезно упражнение за мен, защото така не натоварвам гърба си, а укрепвам мускулите на краката си. Стремя се да поддържам мир с другите, включително и със съседите. Старая се да не търся недостатъци и грешки в другите. Убедих се, че хората са много по–отзивчиви, когато ги поощряваме, отколкото когато ги критикуваме.“

[Снимка]

„Старая се да не търся недостатъци в другите.“ — Юшихару.

◼ ФРАНЦИЯ: Леон Шалони, на 84 години, целодневна проповедничка.

„Трудно преживях пенсионирането си през 1982 г., защото обичах работата си като фризьорка. Нямах други задължения, така че станах пионерка, както се наричат целодневните проповедници сред Свидетелите на Йехова. Това, че имам много изучавания на Библията със заинтересувани хора, ми помага да остана умствено активна. Нямам кола, така че доста ходя. Това ме поддържа здрава.“

[Снимка]

„Това, че имам много изучавания на Библията, ми помага да остана умствено активна.“ — Леон.

◼ БРАЗИЛИЯ: Франциско Лапастина, на 78 години, целодневен доброволен работник.

„Обикновено не се засягам, когато някой ме обижда или ме пренебрегва. Допускам, че този човек навярно е под натиск или има проблеми. Всеки от нас има дни, когато не е много общителен. Старая се да не развивам лоши чувства и да помня, че другите също трябва да ме търпят. Това ми помогна да си намеря много истински приятели.“

[Снимка]

„Старая се да не развивам лоши чувства.“ — Франциско.

◼ АВСТРАЛИЯ: Дон Маклейн, на 77 години, все още работи по 40 часа седмично.

„Четири години след като ми направиха байпас на сърцето, продължавам да съм в отлично здраве. Не смятах, че тази операция непременно ще ме превърне в инвалид. Продължавам да се разхождам всеки ден, както правя години наред. Когато бях млад и наблюдавах тези, които остаряват преждевременно, винаги бях твърдо решен да не позволя на себе си да възприема тяхната умствена нагласа. Намирам истинско удоволствие в това да опознавам хората и да започвам разговори. Ако духовните неща са част от живота ни, тогава ще изпитаме това, което е описано в Псалм 103:5: ‘[Йехова] насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел.’“

[Снимка]

„Не остарявай преждевременно!“ — Дон.

◼ ЯПОНИЯ: Чиуоко Чонан, на 68 години, целодневна проповедничка.

„Ключът за запазване на добро здраве е да избягваш да си създаваш стрес и да се изтощаваш. Старая се да не се тревожа прекалено много и открих, че ми помага, ако отвреме–навреме правя някаква промяна. Отскоро започнах да се уча да работя със сметало, за да упражнявам пръстите и ума си. Смятам, че е полезно да започваш нови неща.“

[Снимка]

„Смятам, че е полезно да се започват нови неща.“ — Чиуоко.

◼ ФРАНЦИЯ: Жозеф Кердюдо, на 73 години, целодневен доброволен работник.

„За да се запазим възможно най–добре, докато остаряваме, е важно да останем активни колкото е възможно по–дълго. Работата носи удовлетворение и е нужно да обръщаш внимание на начина си на хранене и да правиш необходимите промени. Смятам, че когато животът има цел, това ни променя. Мисля, че духовността е много важна, защото ни помага да останем в добро здраве. Преди да стана един от Свидетелите на Йехова, бях много нерешителен и песимистично настроен. Познаването на библейските истини е извънредна сила, която дава на човека душевни сили, за да се справя с различи ситуации.“

[Снимка]

„Духовността е много важна.“ — Жозеф.