Разпознаване на симптомите

„Мъката е нормално, здраво чувство; депресията е болест. Предизвикателството се крие в това да разберем и да разпознаем разликата.“ — Д–р Дейвид Фаслер.

ПОДОБНО на повечето други заболявания, депресията има ясни симптоми. Но съвсем не е лесно те да бъдат разпознати. Защо? Тъй като подобно на възрастните, почти всички младежи отвреме–навреме изпадат в лошо настроение. Каква е разликата между обикновения случай на потиснатост и депресията? От голямо значение са силата и продължителността на това състояние.

Силата включва степента, в която песимистичните чувства измъчват младежа. По–тежка от лекия пристъп на отчаяние, депресията е всепоглъщащо емоционално заболяване, което сериозно наврежда на способността на младежа да действа нормално. Д–р Андрю Слейби описва тежкия характер на това състояние по следния начин: „Представи си най–силната физическа болка, която някога си изпитвал — счупена кост, зъбобол или родилни болки, — умножи я десетократно и забрави какво я е предизвикало; тогава навярно ще можеш приблизително да си представиш болката, причинена от депресията.“

Продължителността се отнася до това колко дълго продължава състоянието на апатия. Според професорите по медицина Лион Ситран и Доналд Макню–младши „дете, което една седмица след като е изпаднало в лошо настроение (поради каквато и да е причина), или шест месеца след като е претърпяло тежка за него загуба, не покаже признаци, че е получило утеха или че се връща към нормалния си начин на живот, е изправено пред опасността да развие депресия“.

Често срещани симптоми

Депресията бива поставяна като диагноза само когато младежът проявява редица симптоми ежедневно, през по–голямата част от деня, в продължение най–малко на две седмици. Относително краткият пристъп се определя като депресивен период. Дистимията — по–упорита форма на лека или умерена депресия — бива поставяна като диагноза, когато симптомите продължават най–малко година и подобрението трае не повече от два месеца. Кои са някои от често срещаните симптоми a при различните случаи на депресия?

Внезапна промяна в настроението и поведението. Младежът, който преди е бил послушен, внезапно става враждебно настроен. Непокорното поведение и дори бягството от  дома са често срещани сред младежите, страдащи от депресия.

Изолиране от обществото. Подрастващият, страдащ от депресия, се отдръпва от приятелите си. Възможно е приятелите също да странят от този младеж, след като забележат нежеланата промяна в неговата или нейната нагласа и поведение.

Намален интерес към почти всички дейности. Младежът е необичайно пасивен. Вече възприема като отегчителни хобитата, които доскоро е смятал за интересни.

Значителна промяна в навиците на хранене. Много специалисти смятат, че болести като анорексия, булимия и неконтролирано преяждане често се развиват едновременно с депресията (възможно е и понякога да са причинени от нея).

Проблеми със съня. Младежът спи или твърде малко, или твърде много. Някои юноши развиват смущения в навиците си за спане, като стоят будни през цялата нощ и спят през деня.

Разваляне на успеха в училище. Подрастващият, страдащ от депресия, не се разбира с учителите и съучениците си и оценките му започват да се развалят. Скоро младежът изобщо няма желание да ходи на училище.

Опасни или застрашаващи живота действия. Поведение, което носи голям риск, може да показва, че младежът не иска да живее. Самонараняването (като например, порязването) също може да е симптом.

Чувство за безполезност или неуместна вина. Младежът става прекалено самокритичен, чувства се като пълен неудачник, дори когато това не отговаря на истината.

Психосоматични проблеми. Когато не може да бъде открита физическа причина, главоболието, болките в гърба и в стомаха и други подобни проблеми може да показват, че в основата им стои депресията.

Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство. Това, че подрастващият е погълнат от мрачни мисли, може да е признак на депресия. Същото може да важи и за заплахите за самоубийство. — Виж блока по–долу.

Биполярно разстройство

Някои от тези симптоми може да се проявят и при друга загадъчна болест — биполярното разстройство. Според психолозите Барбара Ингърсол и Сам Голдстайн биполярното разстройство (познато още като маниакално–депресивно разстройство) е „състояние, характеризиращо се с периоди на депресия,  съчетани с периоди, в които настроението и енергията на болния са крайно повишени, като всъщност надвишават нормалните граници на доброто настроение“.

Тази фаза на възбуда се нарича мания. Симптомите ѝ може да включват препускащи мисли, бърз говор и намалена нужда от сън. Всъщност болният може да издържи няколко дена без да спи и без да има явна загуба на енергия. Друг симптом на биполярното разстройство е свръхимпулсивното поведение, при което болният не обръща внимание на последиците. „Манията често засяга мисленето, преценките и поведението в обществото по начини, които пораждат сериозни проблеми и неудобни положения“ — се казва в един доклад на Американския национален институт за психично здраве. Колко дълго продължава фазата на манията? Понякога само няколко дена; в други случаи манията трае няколко месеца, преди да бъде последвана от втория стадий на разстройството — депресията.

Най–силно изложени на опасността да развият биполярно разстройство са хората, които имат член на семейството с това заболяване. Добрата новина е, че има надежда за болните. „Ако диагнозата бъде поставена рано и лечението е правилно, тези деца и техните семейства могат да имат по–стабилен живот“ — се казва в книгата „Биполярното дете“.

Важно е да се отбележи, че един–единствен симптом сам по себе си не е признак на депресия или биполярно разстройство. В повечето случаи група от симптоми, които се проявяват през даден период от време, водят до поставяне на диагнозата. Но въпреки това остава въпросът защо това загадъчно разстройство сполита младежите.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

КОГАТО ЕДНО ДЕТЕ ИСКА ДА УМРЕ

Според данни от американските центрове за контрол на болестите през една от последните години в Съединените щати при самоубийство са умрели повече млади хора, отколкото от рак, сърдечни заболявания, СПИН, вродени увреждания, удар, пневмония, грип и хронични заболявания на белите дробове взети заедно. Друг обезпокояващ факт е, че има рязко увеличение на самоубийствата на деца на възраст между десет и четиринадесет години.

Може ли самоубийствата сред подрастващите да бъдат предотвратени? В някои случаи това е възможно. „От статистиките става ясно, че много самоубийства всъщност са предшествани от опити за слагане на край на живота или от словесни намеци и заплахи — пише г–жа Катлийн Маккой. — Дори подрастващото ти дете само да загатне, че мисли за самоубийство, вече е време да обърнеш сериозно внимание и навярно да потърсиш помощ от специалист.“

Многобройните случаи на депресия сред младежите подчертават необходимостта родителите и другите възрастни да приемат сериозно всички признаци, които младежът дава за това, че иска да сложи край на живота си. „При почти всеки случай на самоубийство, който съм изследвал, признаците за плановете на подрастващия са били пренебрегнати или подценени — пише д–р Андрю Слейби в книгата си „Никой не видя страданието ми“. — Членовете на семейството и приятелите не са разбрали сериозността на промените, които са видели у подрастващия. Те са се концентрирали върху последиците, а не върху проблема, който стои зад тях, така че като диагноза са били посочвани ‘семейните проблеми’, ‘използването на наркотици’ или ‘анорексията’. Понякога са били лекувани гневът, объркването и раздразнителността, а не самата депресия. Болезнен и мъчителен, основният проблем е продължавал да съществува.“

Посланието е ясно: Приемайте сериозно всички признаци на склонност към самоубийство!

[Снимка на страница 7]

Понякога непокорното поведение е признак на скрита депресия

[Снимка на страница 7]

Младежите, страдащи от депресия, често губят интерес към дейности, които някога са им били интересни