Тези забавни малки ловци

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЮАР

ЕТО, че тя стои на задните си крака под изгарящото слънце, като се придържа здраво за тънките клонки, докато, подобно на един триножник, пази равновесие с опашката си. Съсредоточено оглежда небето и земята, търсейки някакъв признак за опасност. Чрез периодичното си цвърчене съобщава на другарите си, че всичко е наред, докато те претърсват наоколо. Тя ще остане на поста си, докато един от приятелите ѝ не я смени — дори ако това ѝ отнеме още един час!

Кое е това създание? Сурикатата. Дълго едва около 40 сантиметра от носа до върха на опашката си, това миниатюрно месоядно животно е доста дружелюбно и живее в добре организирани групи от 10 до 30 представители.

Всяка сутрин, когато сурикатите излязат от дупката си, се нареждат в редица на задните си крака и с лице към изгряващото слънце, за да се стоплят след студената нощ. Там те се подреждат и приглаждат нежно козината един на друг, като в същото време цвърчат приятелски. Това добродушно общуване може да продължи повече от половин час. Но скоро те тръгват заедно на дневния си лов.

Организираният подход при ловуването осигурява на сурикатите постоянен запас от насекоми и дребни влечуги. А само какъв апетит имат те! За да се заситят, сурикатите изразходват толкова големи усилия, че по пладне повечето от тях си подремват под сянката на някой храст или дърво, а други си издигат насип от студен пясък, върху който се изтягат.

 Но защо им е нужен часовой? Защото тези ловци също са предпочитана плячка. Докато сурикатата енергично копае в твърдата почва, като понякога само за едно червейче изкопава пръст, която е няколко пъти по–тежка от самата нея, тя е съблазнителна мишена за бдителните чакали или за хищните птици.

Какво става, ако часовоят забележи опасност? Внезапният му гърлен вик предизвиква незабавна реакция — всички се втурват презглава към най–близката дупка. Но ако предупредителните викове на часовоя сигнализират за приближаването на съперническа група сурикати, местните сурикати няма да се скрият. Вместо това те ще се съберат заедно, с извити гърбове, наежени, с изправени като антена опашки. Сурикатите ще цвърчат, докато се насочват срещу неканените гости, като някои от тях ще скачат нагоре–надолу с опънати крака, като че ли изпълняват боен танц. Често това единно действие е достатъчно, за да бъдат прогонени съперниците.

Обединени усилия

Сурикатите често си сътрудничат помежду си. Това се вижда особено в начина, по който се грижат за малките си. През първите няколко седмици след раждането си, новородените са център на внимание. Останалите членове на групата често посещават майката и рожбите ѝ. Само как я приветстват, когато тя извади бебетата за пръв път от дупката! Всички сурикати от групата идват нежно да я гризнат по вратлето, цвърчейки радостно, и гальовно да се отрият в новородените.

В продължение на няколко седмици цялата група ще помага при грижите за малките. Повечето сурикати с готовност ще се редуват да стоят при новородените, докато останалите ходят на лов. Някои женски, които нямат свои малки, инстинктивно ще произведат мляко, за да помагат като кърмачки, като по този начин намаляват стреса, на който е подложена майката. Покрай цялото това усърдие тези „детегледачи“ едва успяват да се хранят. В резултат на това някои сурикати губят десет процента от теглото си, докато помагат с грижи за рожбите.

Когато малките са достатъчно големи, за да напуснат дупката и да вземат участие във всекидневния лов, възрастните сурикати с готовност се редуват търпеливо да обучават всеки един от подрастващите на изкуството на ловуването. Често възрастните отстъпват най–добрата плячка на малките, дори ако това означава през този ден да останат почти гладни. Ако чрез предупредителния си вик часовоят сигнализира на сурикатите да бягат към дупките си, поне една от тях ще се погрижи за това малките също да стигнат там невредими.

Достойни за наблюдение

Сурикатите се опитомяват лесно и са любвеобилни. В книгата „Справочник на Мейбърли за бозайниците в южните райони на Африка“ се казва: „Като цяло тези интересни животинчета безспорно са сред най–привлекателните, очарователни и гальовни бозайници в южните райони на Африка и винаги си струва да ги наблюдаваш известно време.“

Алан, който от години снима сурикати, е на същото мнение. Той си спомня случая, когато една женска излязла от дупката си, като носела в уста своето родено преди четири дена бебе, и скимтейки, поставила малкото в нозете му. Алан помислил, че то е мъртво. „Но когато го взех внимателно — казва той, — разбрах, че то е живо и че майка му просто е искала да го покаже първо на мен, преди другите сурикати да се втурнат да я поздравяват. Бях толкова развълнуван, че дори за миг не се сетих да снимам малкото.“

Силви, която също от години наблюдава сурикатите в естествената им среда, с умиление си спомня ранната сутрин, в която била легнала на земята близо до дупката на сурикатите, когато те излезли навън. Както обикновено те се наредили в редица на няколко сантиметра от нея и започнали ритуала си да се приглаждат и търкат един в друг. Когато им заговорила, те изцвърчали в отговор. Силви внимателно протегнала пръста си към най–близката суриката, която била женска, и започнала да я гали по ухото. Женската се извивала от удоволствие и започнала да се търка в сурикатата, която стояла до нея в редицата. „Те ме приемат в своя ритуал на прегръдките — възкликнала Силви. — Само каква привилегия!“

Много случки могат да разкажат онези, които са били по–дълго заедно със сурикатите. Тези животни наистина са забавни малки ловци!

[Снимка на страница 15]

В преследване на врага

Часовой на пост

Стопляйки се преди дневния лов

[Източник]

Всички снимки: © Найджъл Денис