Лейв Ериксон — дали той е откривателят на Америка?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ДАНИЯ

КОЙ е откривателят на Америка? В действителност никой не знае това със сигурност. До голяма степен отговорът на този въпрос зависи от това какво определение даваш на думите „откривател“ и „Америка“. Та нали тази обширна земя била населявана много векове преди европейците дори да знаят, че тя съществува. В началото на 1493 г. Христофор Колумб се завърнал в Европа с разкази за своето първо пътешествие до Америка. Всъщност той стъпил на островите Уест Индия. Но Колумб не бил първият европеец, който открил този удивителен нов свят. Явно петстотин години по–рано група русокоси скандинавци достигнали до бреговете на Северна Америка.

 Преди хиляда години северният Атлантически океан навярно бил толкова студен и непредсказуем, колкото е и днес. Един моряк може да смята, че познава променливите океански ветрове и течения, но поради мъгла и буря той може да не открие правилната посока седмици наред. Според една от най–древните нормански саги точно това се случило едно лято на младия и опитен моряк и търсач на приключения Бярни Херюлфсон. Той загубил правилната посока, но навярно открил континент!

В ерата на викингите норманите разширили своите владения отвъд моретата и в Европа. Техните малки, здрави кораби можели да бъдат видени навсякъде — от крайбрежието на Норвегия до бреговете на Северна Африка и по реките в Европа.

Според „Сага за гренландците“ Бярни се отправил на едно дълго пътуване до Норвегия. Когато наближила зимата на 986 г., той се завърнал в Исландия с кораб, пълен с товар. Но с учудване разбрал, че баща му е напуснал Исландия с една флота от кораби под командването на Ерик Червения. Те били заминали, за да се заселят в една обширна земя, която Ерик открил на запад от Исландия. За да направи това място по–привлекателно, Ерик нарекъл този остров Гренландия. Младият Бярни решително се отправил натам. Но тогава вятърът променил посоката си. Паднала мъгла. „В продължение на много дни те не знаели накъде плават“ — се казва в споменатата по–горе сага.

Сушата, която моряците най–накрая видели, не отговаряла на описанието на Гренландия. Изглеждало, че крайбрежието е с буйна растителност, хълмове и гори. Те плавали на север, като брегът останал от лявата им страна. Когато за втори път видели суша, тя отново не изглеждала като Гренландия. Но няколко дни по–късно земята изглеждала различно — с повече планини и ледници. Тогава Бярни и неговият екипаж променили курса на изток към открития океан и накрая стигнали до Гренландия и норманската колония на Ерик Червения.

Лейв Ериксон тръгва на пътешествие

Навярно тогава европейците за пръв път видели, но не стъпили на континента, който по–късно станал известен като Северна Америка. Разказът за това, което Бярни видял, предизвикал силен интерес у сънародниците му в Гренландия. В мразовитата земя, където живеели те, имало малко дървета. За да построят и ремонтират своите кораби и домове, те зависели от дърветата, довлечени от водата, или от скъпия дървен материал, превозван през морето. Но очевидно точно от другата страна на морето, на запад, имало земя, в чиито гори растели безброй много дървета!

Тази нова земя била особено привлекателна за младия Лейв Ериксон, сина на Ерик Червения. Лейв е описан като „едър, силен мъж, с удивителна външност и мъдрост“. Около 1000–та година Лейв Ериксон купил кораба на Бярни и с екипаж от тридесет и пет мъже отплавал в търсене на земите, които Бярни бил видял.

Три непознати земи

Ако сагите са достоверни, то Лейв първо открил една земя без растителност, в която високите планински области били покрити с огромни ледници. Тъй като тази земя изглеждала като равна скална плоча, Лейв я нарекъл Хелуландия, което означава „Страна като каменна плоча“. Навярно това бил първият път, когато европейци стъпили на северноамериканска земя. Днес историците смятат, че Хелуландия всъщност бил разположеният в североизточна Канада остров Бафинова земя.

Норманските откриватели продължили своето пътешествие на юг. Втората земя, до която стигнали, била равна и гориста, с плажни ивици от бял пясък. Лейв я нарекъл Маркландия, което означава „Гориста земя“. Днес тя обикновено бива смятана за Лабрадор. Скоро те открили трета земя, която била дори по–обещаваща.

По–нататък в сагата се казва: „Те пътували два дена по море и плавали при североизточен вятър, преди да видят земя.“ Тази нова земя била толкова привлекателна, че те решили да си построят къщи и да останат там през зимата. През зимния сезон „температурата никога не падала под точката на замръзване и тревата само леко повяхвала“. По–късно един от  мъжете дори открил грозде и лози. Затова Лейв Ериксон нарекъл тази земя Винландия, което навярно означава „Земя на виното“. През следващата пролет мъжете отпътували обратно към Гренландия с кораби, натоварени с щедрите дарове на Винландия.

Учените днес много биха искали да знаят точно къде се намирала тази земя, наречена Винландия, в която имало зелени пасбища и грозде, но нейното местоположение остава загадка. Някои изследователи смятат, че топографските особености на Нюфаундланд отговарят на описанията в древните саги. Направени в Нюфаундланд разкопки свидетелстват, че норманите са посещавали този остров. Но други учени са на мнение, че Винландия би трябвало да се е намирала по–далеч на юг и че областта в Нюфаундланд служела на норманите като основен лагер или като вход към разположената много по̀ на юг Винландия a.

Какви доказателства съществуват?

В действителност никой не знае как да свърже подробностите от тази норманска сага с днешните познания по география. Непълните и неясни описания в сагите от доста време привличат интереса на историците. Но най–същественото доказателство, че норманите са били в Америка преди Колумб, са разкопките, направени през 60–те  и 70–те години на 20–и век в близост до селището Л’анс о Медоус (Нюфаундланд). На това място са открити руини от къщи, които безспорно са били построени от норманите, както и желязна пещ и други предмети, които датират от времето на Лейв Ериксон. Също така един датски изследовател, който работи в южните части на Нюфаундланд, неотдавна откри една умело изработена каменна тежест, която навярно била използвана в някой кораб на викингите.

Пътешествията на норманите към нови земи, разположени далеч на запад, не били пазени в тайна. Лейв Ериксон пътувал до Норвегия, за да разкаже на норвежкия крал за това, което бил видял. Когато през 1070 г. немският историк и глава на едно катедрално училище Адам Бременски отишъл в Дания, за да изучава северните страни, датският крал Свен му разказал за Винландия, където растели лозя, от които ставало отлично вино. Адам Бременски включил този кратък разказ в хрониката си. Така много от образованите хора в Европа научили за западните страни, които норманите посещавали. Освен това в древни исландски летописи от 12–и и 14–и век се говори за някои по–късни нормански пътешествия до Маркландия и Винландия, разположени на запад от Гренландия.

Навярно Христофор Колумб също знаел за пътешествията до Винландия, проведени около петстотин години преди времето, когато живял. Според сведения от една книга за Винландия преди своето знаменито пътешествие през 1492 г. и 1493 г., Колумб дори пътувал до Исландия, за да изследва намиращите се там сведения.

Какво станало с норманите?

Няма сведения, че норманите се заселили трайно в Америка. Навярно те правили временни, неуспешни опити да се установят там, но условията били сурови, а местните жители, наричани от викингите скралинги, превъзхождали неканените гости с военните си умения. В Гренландия животът на потомците на Ерик Червения и на неговия син Лейв Ериксон бил труден. Климатът ставал все по–суров, а хранителните запаси били оскъдни. Изглежда, че след четири или пет века норманите напълно изчезнали от Гренландия. Последното писмено сведение за тях е относно сватба, която се състояла през 1408 г. в една гренландска църква. След повече от век екипажът на един немски търговски кораб открил колонията в Гренландия напълно обезлюдена, с изключение на тялото на един непогребан мъж, чийто нож лежал до него. След това няма сведения за норманите в Гренландия. Едва през 18–и век норвежки и датски заселници създали постоянна колония там.

Но точно от Гренландия храбрите нормани тръгнали към един нов свят. Все още можем да си представим тези смели моряци, управляващи своите кораби с правоъгълни платна в непознати води, докато се взират с учудване в непознатата крайбрежна ивица на хоризонта — без да подозират, че пет века по–късно Христофор Колумб ще бъде приветстван като откривател на този Нов свят.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 20]

КАК СЕ ОРИЕНТИРАЛИ ВИКИНГИТЕ?

Норманските викинги нямали компаси. Как тогава станали толкова опитни моряци? Когато не били в открито море, те плавали така, че винаги да виждат брега. Когато било възможно, пресичали протоците на място, на което и от двете страни можели да виждат сушата. Освен това те знаели как да се ориентират по слънцето и звездите. Например, за да определят географската ширина, в която се намират, използвали проста система, която включвала таблица с цифри за всяка седмица от годината и пръчка за измерване на височината на слънцето над хоризонта по пладне. Тъй като нямали система за определяне на географската дължина, когато били в открито море, предпочитали да плават право на изток или право на запад, като следват избрана от тях географска ширина.

Ако, например, искали да пътуват от Гренландия до някое място по крайбрежието на Винландия, те плавали на юг от Гренландия, докато стигнат до правилната ширина. След това се насочвали право на запад и намирали мястото, където искали да хвърлят котва. От полза за екипажа на викингите в открито море било също и наблюдението на полета на птиците. То им помогнало да станат майстори в откриването на суша, а също и в нейното определяне. Понякога моряците вземали със себе си гарвани. Когато ги пускали, птиците се реели във въздуха известно време и след това се насочвали към най–близкия бряг. Така викингите знаели къде се намира най–близката суша.

Друго средство за ориентиране било измерването на водната дълбочина. Един от моряците спускал въже, на което била завързана оловна тежест. Това служело за две цели. Първо, така той можел да измери дълбочината на водата. След като тежестта стигнела до дъното, морякът издърпвал въжето, като с разперени ръце определял неговата дължина. И до днес моряците измерват дълбочината посредством близо двуметровия „фатом“ — мярка за дължина, идваща от една стара норманска дума, означаваща „разперени ръце“. Но оловната тежест имала и второ предназначение. Често тя завършвала с кухина, запълнена с лой. По този начин чрез тежестта можело да се вземе проба от морското дъно. Морякът изследвал състава на пробата и правел справка с морската си карта, която съдържала писмено описание на състава на морското дъно на различни места. Въпреки че уредите им били обикновени, викингите станали изключително способни навигатори.

[Информация за източника]

Снимка: Stofnun Arna Magnússonar, Iceland

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОВА ШОТЛАНДИЯ

Пътешествието на Бярни Херюлфсон от Исландия през 986 г.

НЮФАУНДЛАНД

ЛАБРАДОР

ОСТРОВ БАФИНОВА ЗЕМЯ

ГРЕНЛАНДИЯ

Пътешествието на Лейв Ериксон от Гренландия през 1000–та година

ГРЕНЛАНДИЯ

ОСТРОВ БАФИНОВА ЗЕМЯ

ЛАБРАДОР

НЮФАУНДЛАНД

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 18]

Вляво: Реконструкция на дома на Ерик Червения в Гренландия

[Снимка на страница 18]

Модел на кораб на викингите в действителен размер, с който било повторено пътешествието на Лейв Ериксон

[Информация за източника]

Кораби на викингите на 2 и 18 страница: Снимки: Narsaq Foto, Greenland

[Снимка на страница 21]

Статуя на Лейв Ериксон (Исландия)

[Снимка на страница 21]

Л’анс о Медоус (Нюфаундланд)

[Източник]

Parks Canada

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Експонати, изложени в Музея за древна национална история в Стокхолм (Швеция)