Удивителната мида разкрива тайните си

КОЕ е това създание, което произвежда силно, водоустойчиво лепило, действа като „прахосмукачка“ и дори помага на учените да разберат нещо повече за възстановяването на гените? Това е мъничкото черупчесто животинче, познато като мида!

Мидите са разпространени във всички части на света. Някои от тях живеят в морето. Други обитават сладководни потоци и езера. В двойната им черупка е разположено меко тяло, което е покрито с подобен на кожа орган, наречен мантия. Както при всички мекотели, тази мантия изгражда черупката, като смесва калция и въглеродния двуокис, извлечени от храната и от водата. За да можем да направим същото нещо, ние хората би трябвало да се храним с камъни, които да преработим в тялото си и след това да отделим като вече готови строителни материали, които автоматично да изградят стени и покриви! Но от интерес за изследователите е не черупката, а кракът на морската мида.

Силно лепило от мида

Опитай се да изтръгнеш някоя мида от скалата, към която се е прилепила, и ще откриеш колко здраво се е вкопчила тя — нещо жизненоважно, ако мидата трябва да издържа на острата човка на някоя гладна морска птица или на ударите на морските вълни. Как мидата успява да се закрепи толкова здраво? Когато си избере място, където да се установи, тя изважда от черупката си своя оформен като език крак и го притиска в твърдата повърхност. Специална жлеза отделя течна смес от протеини в едно каналче, разположено по протежението на крака. Тази течност бързо се втвърдява, като образува тънка, еластична нишка, дълга около два сантиметра. Тогава едно мъничко, подобно на възглавничка образувание на върха на тази нишка впръсква малко количество естествено лепливо вещество, след което мидата вдига крака си и така е завършено първото средство за закрепване. Тези поставени на стратегически места нишки образуват снопче, наречено бисус, което закрепва мидата към новия ѝ дом, точно както въжетата закрепват палатката за земята. Целият процес продължава само три или четири минути. — Виж илюстрацията.

Представи си, че имаш много силно лепило, което не е отровно и е толкова пластично, че може да проникне и през най–тесните дупчици и цепнатини, като се залепва за всякакъв вид повърхност, дори тя да се намира под вода. Корабостроителите биха се радвали да разполагат с такова лепило, с което да могат да ремонтират плавателните съдове, без да е нужно да ги вкарват в сухи докове. Една непромокаема боя, която предпазва от ръжда, би зарадвала и автомонтьорите. Хирурзите биха оценили наличието на безвредно лепило, с което да могат да залепват счупените кости и да затварят рани. С това лепило зъболекарите биха могли да запълват дупките и да поправят счупените зъби. Изглежда списъкът с възможностите за използване е безкраен.

Но учените не смятат да използват самите миди, за да произвеждат това силно лепило. За получаването на един–единствен грам лепило биха били необходими около 10 000 миди. Така че събирането на достатъчно миди, с които да бъде задоволено световното търсене на лепило, би довело до унищожаване на мидите, от които много видове вече са застрашени. Вместо това американски изследователи са извлекли и клонирали тези гени на мидата, които са свързани с образуването на пет лепливи протеина, и планират да ги произвеждат в големи количества в  лабораторни условия, така че те да могат да бъдат изпробвани в промишлеността. Британски учени също провеждат изследвания върху един от тези лепливи протеини. Но въпреки това мидите са една крачка преди учените. Единствено мидата инстинктивно знае точното съчетание на протеини, необходимо за всеки отделен вид повърхност. Молекулярният биолог Франк Роберто попитал с възхищение: „Как изобщо някога ще наподобите това?“

„Прахосмукачка“

Мидите се хранят, като филтрират водата. При повечето видове всяка мида ежедневно поема в тялото си няколко литра вода и извлича от нея не само храна и кислород, но също така замърсители, като например вредни бактерии и токсични химикали. Тази способност превръща мидите във великолепни пречистватели на водата. По този начин те са също и удобни индикатори, които отрано предупреждават за замърсяване на водата. Стотици миди, например, били пуснати в морето около петролния басейн Екофиск, разположен край бреговете на Норвегия. През няколко месеца учените откъсвали някои от мидите и отчитали размера на замърсяването в черупките им, за да разберат дали химикалите, разтворени в морето, нанасят вреда на морските обитатели. От 1986 г. миди и стриди биват използвани в Проекта за наблюдение на мидите, провеждан във водите по крайбрежието и във вътрешността на Северна Америка. Изследователите могат да следят всички промени в качеството на водата, като ежегодно проверяват натрупването на химикали в черупчестите водни обитатели. Само колко полезно е това!

Драйсенатата е сладководна мида, която често бива смятана за вредител. Този миниатюрен, разпространен в източна Европа вид  навярно бил пренесен в Северна Америка по случайност, когато в средата на 80–те години на 20–и век един европейски кораб изпразнил баластните си води. Далеч от естествените си врагове, драйсенатата бързо се размножила в Големите езера и в свързаните с тях водни пътища, запушвайки тръбите за всмукване на вода, и се напластила по корабите, кейовете и мостовете, като така нанесла щети, възлизащи на милиони долари. Тя също така довела до намаляване на броя на някои местни видове миди.

Но има и някои положителни страни. Тъй като драйсенатите отлично филтрират водата, те бързо пречистват мътните води в езерата, като поглъщат плаващите водорасли. Така подводните зелени растения могат да се развиват отново и да осигурят дом за други обитатели на езерото. Днес учените изследват идеята тази изключителна способност на мидите да бъде използвана за пречистване на обществените водоизточници от вредни бактерии и дори за отстраняване на мръсотиите, натрупани по канализацията на станциите за пречистване на отпадъчните води.

Други умения

Сигурно знаеш, че някои сладководни миди образуват естествени перли, някои от които са доста ценни. Ако някога си носил бижута, инкрустирани със седеф, или си използвал седефени копчета, е възможно те също да са били взети от миди. Лъскавият, многоцветен седеф се образува във вътрешния пласт на черупките им и често бива използван в изкуственото отглеждане на перли. Едно много малко седефено парченце, взето от черупката на мида, бива поставяно в стрида. Това стимулира стридата и тя започва да обвива чуждото тяло с пластове от седеф, като така след време се образува перла.

Разбира се, някои морски миди също ни служат за храна! Векове наред крехкото, хранително месо от мида, сготвено по различни начини, носи наслада на хората. Във френските домове можеш да опиташ мул мариниер — миди, задушени в сос от бяло вино и дребни лукчета. Испанците ги предпочитат като част от богато ястие, наречено паеля, докато белгийците ги сервират в голяма, вдигаща пара тенджера и ги ядат заедно с пържени картофки. По света събирането на миди е доходен бизнес, който е в ръцете на големи търговски компании, макар че в някои европейски страни все още има малки семейни предприятия, които се занимават с това. Но обърни внимание на следното предупреждение: Ако искаш да опиташ тези вкусни ястия, се увери, че мидите са взети от надежден източник, и никога не събирай миди от морския бряг, освен ако не си напълно сигурен, че водата не е замърсена.

Кой знае още колко тайни ще ни разкрие мидата? Та нали се смята, че някои от тези създания живеят повече от едно столетие! Мидата има мъничко сърце, което изпомпва прозрачна кръв, но тя няма мозък. Как тогава мидата извършва всички удивителни неща, описани по–горе? Библията отговаря: „Говори на земята, и тя ще те научи, и морските риби ще ти изявят. От всички тия кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това?“ — Йов 12:8, 9.

[Блок/Снимка на страница 28]

Възстановяване на гените

Дълбоководната мида живее в едно от най–неблагоприятните за живот кътчета на земята — средноокеанския Атлантически хребет, — където през клапите на горещи източници биват изхвърляни силно токсични химикали, които непрекъснато повреждат генетичния строеж на този морски обитател. Но специални ензими помагат на този вид мида постоянно да възстановява своята ДНК. Учените изследват тези ензими с надеждата да открият начини за възстановяване на човешката ДНК, която е била увредена поради болест или вследствие на остаряване.

[Диаграма/Снимка на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Методът на закрепване, използван от много миди

Крак

Стебло

Бисусни нишки

Нишка

Лепливо вещество

[Снимка на страница 26]

Мидите са великолепни пречистватели на вода

[Източник]

Ontario Ministry of Natural Resources/Michigan Sea Grant

[Снимки на страница 27]

Азиатска зелена мида

Синя мида

Драйсената

Калифорнийска мида

Villosa iris

(Мидите не са с действителни размери)

[Информация за източника]

Азиатска зелена мида: С разрешението на Mote Marine Laboratory; драйсената: S. van Mechelen/University of Amsterdam/Michigan Sea Grant; villosa iris и снимката долу вляво: © M. C. Barnhart

[Снимка на страница 28]

Паеля — богато испанско ястие, което често бива приготвяно с миди