Забележителното виенско колело

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРИЯ

ЖИВОПИСНАТА Виена се е разпростряла на преден план, а отзад се издигат хълмовете, на които е разположен Виенският лес. Сцената е толкова добре подредена, че сякаш чуваш как звуците на Щраусовите валсове се носят във въздуха. Един младеж е избрал умишлено това място и сега се мъчи да овладее туптенето на сърцето си, докато предлага брак на своята любима. Те се намират на 60 метра над земята. Как така? Той не е първият и няма и да е последният мъж, който посещава огромното виенско колело при такъв специален случай.

Огромното панорамно колело, намиращо се в един обширен парк във Виена, наречен Пратера, е обичана от всички забележителност вече над 100 години. ‘Можете да опознаете Виена истински само ако сте я видели от огромното колело’ — твърди поканата на входа на тази атракция. Но в нейното съществуване — най–дълго от всички други увеселителни колела в света — е имало и трудни моменти. Как се е появил този стоманен великан? Как е преживял бурите на историята?

Първото увеселително колело

За да проследим историята на огромното колело, трябва да се върнем чак в 19–и век по времето на индустриалната революция. Тогава стоманата станала най–предпочитаният промишлен строителен материал. Стоманени конструкции със смели форми се появявали в различните световни столици — изграденият от стомана и  стъкло Кристален дворец в Лондон, Къщата на палмите във Виена и Айфеловата кула в Париж. Но градът, който бил най–забележителен с този вид строителство, бил Чикаго и именно там през 1893 г. на Световното изложение американският конструктор Джордж Ферис издигнал първото увеселително колело.

Забележителното колело на Ферис било с диаметър 76 метра и носело 36 кабинки, като всяка побирала 40 пътника, които за 20 минути се наслаждавали на великолепна гледка на Чикаго и околностите му. За много от посетителите на изложението това било най–незабравимото нещо там. Но в крайна сметка хората свикнали с увеселителното колело на Чикаго и след като било преместено на още две места, през 1906 г. то било разглобено за старо желязо. Независимо от това обаче идеята за огромно панорамно колело вече започнала да печели привърженици по света.

Огромното колело идва във Виена

Явно чикагското панорамно колело завладяло въображението на англичанина Уолтър Басет, инженер и бивш морски офицер, защото през 1894 г. той започнал проектирането на едно голямо колело, което да бъде издигнато в Ърл Корт в Лондон, а след това построил други такива колела в Блекпул (Англия) и в Париж. Междувременно виенският предприемач в областта на увеселителния бизнес Габор Щайнер търсел нови атракции за Виена. Един ден представител на Уолтър Басет предложил на Щайнер двамата да станат партньори и да построят панорамно колело във Виена. Мъжете бързо стигнали до споразумение и намерили подходящо място за новата сензация от Англия. Трябвало обаче да се извади разрешително за строеж.

Когато Щайнер представил строителните си планове в кметството, един чиновник погледнал първо чертежите, после Щайнер, и накрая пак спрял поглед върху чертежите. След това поклатил глава и попитал: „Г–н директоре, вие наистина ли мислите, че ще намерите някой, който да ви разреши да построите това чудовищно нещо и да поеме отговорността за него?“ Щайнер започнал да го убеждава: „Но такива колела съществуват в Лондон и в Блекпул и функционират без каквито и да било проблеми!“ Чиновникът обаче не отстъпил: „Англичаните могат да правят каквото си искат, но аз няма да поема такъв риск!“ Но Щайнер проявил настойчивост и накрая получил разрешение да строи.

Още самият строеж на гигантската стоманена конструкция бил сензация. Любопитни минувачи се събирали всеки ден на мястото на строежа, за да наблюдават как върви работата. Само след осем месеца строежът бил завършен. На 21 юни 1897 г. лейди Хоръс Ръмболд, съпруга на английския посланик към виенския императорски двор, ударила за последен път с чука, ознаменувайки така завършването на строителството. Няколко дни по–късно огромното панорамно колело било открито за посетители. Както си спомнял Щайнер по–късно: „Всички бяха във възторг и се тълпяха пред касите.“

Периоди на възход и падение

Ерцхерцогът Франц Фердинанд, престолонаследник на австро–унгарската корона, обичал да се наслаждава на панорамата  на имперската столица от огромното колело. Убийството му през юни 1914 г. — повод за избухването на Първата световна война — засегнало и голямото колело. То не само било лишено от високопоставения си посетител, но също така било затворено за обществеността, защото било превърнато във военен наблюдателен пункт. Виенското колело започнало да приема посетители отново през май 1915 г. Но по това време страната вече изпитвала остра нужда от желязо, а огромното колело се набивало в очите на всички и сякаш само приканвало да бъде разглобено на части! През 1919 г. колелото било продадено на един пражки търговец, който трябвало да го демонтира за три месеца. Но се оказало, че разглобяването на стоманената конструкция ще струва по–скъпо от стойността на желязото. Благодарение на това прочутата забележителност на Виена се отървала на косъм от ‘смъртта’ и продължила да забавлява своите ценители.

Войната и рухването на австро–унгарската монархия донесли сериозни промени във Виена. През 1930 г. икономическото състояние се влошило и политическата ситуация изгубила своята стабилност. Щайнер, който преди бил знаменитост, трябвало да бяга, за да спаси живота си, тъй като бил от еврейски произход. Но въпреки всичко през 1939 и 1940 г. виенското колело имало рекорден брой посетители. Избухналата междувременно Втора световна война сякаш запалвала у хората трескав стремеж към удоволствия. Но през септември 1944 г. била разпространена една тревожна новина — огромното колело било в пламъци! Късо съединение в съседното влакче на ужасите причинило пожар, който обхванал и виенското колело и изпепелил шест от неговите кабинки. Но най–лошото тепърва предстояло.

През април 1945 г., през последните дни на войната на колелото отново избухнал пожар. Този път изгорели всичките тридесет кабинки, а също и командният пулт. Останала единствено желязната рамка. Но дори и това не успяло да унищожи колелото. След войната то продължавало да се издига гордо над руините на опустошените сгради — макар и само като стоманен скелет. И отново било установено, че разглобяването му ще бъде прекалено скъпо. Имало ли някаква друга възможност?

Да! Колелото отново било възстановено, макар че от съображения за сигурност този път кабинките били закачени през една. От май 1947 г. досега то продължава да се върти, като бавно изкачва и спуска своите възхитени пътници. Благодарение на филми като „Третият човек“ с неговата незабравима мелодия, изпълнявана на цитра, виенското колело станало известно далеч извън пределите на Виена.

Огромното виенско колело стои и до днес, макар че всички онези, издигнати първоначално в Чикаго, Лондон, Блекпул и Париж колела били претопени за старо желязо. То свидетелства за силното желание на хората от следвоенното поколение да възстановят страната си и е символ на Виена. Ако отидете във Виена, несъмнено ще пожелаете да се повозите на виенското колело. Докато сте при него, може би ще забележите един възрастен мъж, който разказва на внуците си как там горе на върха на огромното колело се е мъчел да укроти тупкащото си сърце, докато баба им се съгласявала да стане негова жена.

[Снимка на страница 21]

ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО (РИЗЕНРАД)

Построено: 1897 г.

Височина: 65 метра

Диаметър на колелото: 60 метра

Тегло на колелото: 245 тона

Тегло на цялата желязна конструкция: 430 тона

Скорост на въртене: 2,7 километра в час

[Източник]

Източник: The Vienna Giant Ferris Wheel, от Хелмут Ян и Петер Петрич, 1989 г., стр. 39

[Снимка на страница 23]

Изглед от виенското колело — североизточната част на Виена