Въпроси на младите хора

Защо е погрешно да си връщам?

„Той ме обиди.“ — Конил, петнадесетгодишен, в затвора за убийство.

Андрю, който е на четиринадесет години и е убил учителка по време на училищна забава, твърди, че мрази учителите и своите родители и че е ядосан на момичетата, че не го харесват.

СПИСАНИЕ „Тайм“ нарича това „смъртоносен модел на поведение“. Разгневен младеж вкарва тайно опасно оръжие в училище и открива огън по своите съученици и учители. Такива трагични случаи започнаха да изглеждат толкова чести в Съединените щати, че една телевизионна станция, предаваща новини, описва тази тенденция като „експлозия на насилието“.

За щастие стрелбата в училище все още е сравнително рядко срещана. Но престъпленията, извършени от ярост в последно време, разкриват колко разгневени са в действителност някои младежи. Какво изглежда е поводът за такива изблици? Явно някои от тези младежи са били ядосани от несправедливост или злоупотреба с властта, които са понесли от страна на хората, имащи власт над тях. Други явно били разгневени от постоянното дразнене на връстниците си. На едно дванадесетгодишно момче, което застреляло свой съученик, а след това и себе си, постоянно се подигравали, че било дебело.

Трябва да се признае, че повечето младежи вероятно никога не биха си помислили сериозно да извършат такова изключително насилническо нещо. Но въпреки това не е лесно да се пребориш с чувствата на болка и обида, възникващи когато си жертва на расизъм, хулиганство или жестоки подигравки. Спомняйки си за училищните години, Бен казва: „Винаги бях по–нисък от своите връстници. И тъй като винаги бях подстриган нула номер, другите деца постоянно ми се подиграваха и ме пляскаха по главата. Това ме ядосваше много. И още по–лошо беше, че когато отивах да потърся помощ от онези, които имаха отговорна позиция, те не ми обръщаха внимание. Това ме ядосваше още повече!“ Бен добавя: „Единственото нещо, което ми попречи да застрелям тези хора, беше фактът, че нямах достъп до оръжие.“

Какво трябва да е мнението ти за младежи, които искат да наранят онези, които са ги наранили? И какво трябва да направиш, ако ти самият си жертва на малтретиране? Нека потърсим отговор в божието Слово.

Самоконтролът е проява на сила!

Малтретирането и несправедливостите съвсем не са нещо ново. Един библейски писател  дал следния съвет: „Престани от негодуванието и остави гнева; не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.“ (Псалм 37:8) Твърде често яростта води до загуба на самоконтрола и се проявява без оглед на последствията. Ако допуснеш да бъдеш ‘раздразнен’, това може да доведе до яростно избухване! С какъв резултат?

Разгледай библейския пример на Каин и Авел. ‘Каин се разярил, изпитвайки силен гняв’ към брат си Авел. В резултат на това, ‘докато били на полето, Каин се нахвърлил върху Авел, своя брат, и го убил’. (Битие 4:5, 8, НС) Друг пример за неконтролирана ярост бил един случай с цар Саул. Завиждайки за военните успехи на младия Давид, той хвърлил копие не само срещу него, но и срещу сина си Йонатан! — 1 Царе 18:11; 19:10; 20:30–34.

Наистина, понякога човек има основания да изпита гняв. Но дори и тогава праведното възмущение може да доведе до зло, ако не бъде контролирано. Например, Симеон и Леви имали основания да се разгневят на Сихем, когато научили, че той изнасилил сестра им Дина. Но вместо да запазят спокойствие, те подбудили водеща до насилие ярост, както личи от по–нататъшните им думи: „Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?“ (Битие 34:31) И когато гневът им прераснал в неудържима ярост, те ‘взели всеки ножа си, нападнали дързостно града и избили всички от мъжки пол’, които живеели със Сихем. Яростта им била заразителна, защото и другите ‘Яковови синове’ се присъединили към тях в убийственото нападение. (Битие 34:25–27) Години след това бащата на Симеон и Леви, Яков, продължавал да осъжда неконтролирания им гняв. — Битие 49:5–7.

От това научаваме много важно нещо — неконтролираният гняв не е проява на сила, а на слабост. В Притчи 16:32 се казва: „Който скоро не се гневи, е по–добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град.“

Защо е неразумно да си отмъщаваш

Затова в Писанията се дава следното напътствие: „Никому не връщайте зло за зло. ... Не си отмъстявайте.“ (Римляни 12:17, 19) Отмъщението — независимо от това дали представлява проява на физическо насилие, или само сурови думи — не е угодно на Бога. Същевременно то е просто непрактично и неразумно. Първо, насилието обикновено довежда до повече насилие. (Матей 26:52) А суровите думи обикновено пораждат още сурови думи. Помни също, че често гневът не е основателен. Например, можеш ли да знаеш дали човекът, който те е обидил, наистина е имал лоши намерения спрямо тебе? Не е ли възможно този човек просто да е постъпил необмислено или грубо? А и дори и да става дума за лошо намерение, дали отмъщението наистина е най–правилното разрешение на проблема?

Да разгледаме думите на Библията в Еклисиаст 7:21, 22, СИ: „Не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули; защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.“ Да, не е приятно да чуеш другите да говорят лошо за тебе. Но Библията признава, че това е част от живота. Не е ли вярно, че и ти си казвал понякога нещо за другите, което щеше да е по–добре да не казваш? Тогава защо да реагираш прекалено крайно, когато някой каже нещо лошо за тебе? Често най–добрата реакция на дразненето е просто да не го забелязваш.

Във връзка с това също не е разумно да реагираш прекалено крайно и когато смяташ, че с теб са постъпили зле. Един юноша на име Давид си спомня какво станало, когато играл баскетбол със събратя християни. „Едно момче от другия отбор ме удари с топката“ — казва Давид. Прибързано решавайки, че това е било нарочно, Давид си върнал, като ударил другия играч с топката. „Много се ядосах“ — казва Давид. Но преди нещата да се влошат още, Давид се обърнал към Йехова в молитва. Той си помислил: ‘Какво постигам, като искам да воювам със своя брат християнин?’ По–късно двамата си разменили извинения.

В такива случаи е добре да си припомняме примера на Исус Христос. „Бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше.“ (1 Петър 2:23) Да, когато си подложен на натиск, вместо да реагираш, се моли на Бога и искай от него да ти помогне да запазиш самоконтрол. Той щедро ще „даде Светия Дух на ония, които искат от Него“.  (Лука 11:13) Вместо да си отмъщаваш на някой, който те е обидил, може би трябва да се обърнеш към този човек, за да поговорите за случая. (Матей 5:23, 24) Или ако си жертва на някаква продължаваща дълго форма на малтретиране, може би ако си подложен на хулиганство в училище, не търси грубо противопоставяне. Вместо това предприеми конкретни практически стъпки a, за да се защитиш.

Млади хора, отхвърлили яростта

Много млади хора са прилагали тези библейски принципи с добри резултати. Катрина, например, била осиновена като малко дете. Тя казва: „Често се ядосвах много, понеже не разбирах защо родната ми майка ме е дала на други. Изкарвах си го на осиновителката ми. По някаква глупава причина смятах, че като нараня нея, си го връщам на родната ми майка. Така че правех всичко възможно — обиждах я с думи, упорствах, избухвах. Най обичах да тряскам вратите. Освен това често повтарях: ‘Мразя те!’ Правех всичко това, защото бях толкова ядосана. Като си спомня сега, просто не мога да повярвам, че съм правила всички тези неща.“

Какво помогнало на Катрина да овладее гнева си? Тя отговаря: „Четенето на Библията! Това е много важно, защото Йехова знае какво изпитваме.“ Освен това Катрина намерила утеха, когато заедно със семейството си чела статиите в списание „Пробудете се!“, разглеждащи нейната b семейна ситуация. „Можехме да седнем заедно и да разберем чувствата на другия“ — спомня си Катрина.

Ти също можеш да се научиш да контролираш гневните чувства. Когато някой те дразни или се сблъскаш с хулиганство или малтретиране, си припомни думите на Библията от Псалм 4:4, НС: „Ядосвайте се, но не съгрешавайте.“ Тези думи могат да ти помогнат да избегнеш това да се поддадеш на унищожителна ярост.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 15]

Често най–добрият начин да реагираш, когато те дразнят, е просто да не обръщаш внимание