Защо някои хора се отказват от живота

„Пътят на всеки човек, посегнал на живота си, е различен: изключително индивидуален, непознаваем и мъчителен.“ — Г–жа Кай Редфийлд Джамисън, психиатър.

„ЖИВОТЪТ е страдание.“ Тези думи написал малко преди да се самоубие Риуносуке Акутагава, популярен японски писател, живял в началото на 20–и век. А предишното изречение гласяло: „Разбира се, не искам да умра, но ...“

Подобно на Акутагава много от онези, които отнемат живота си, не искат да умират, а по–скоро искат „да сложат край на онова, което става“ — казва един професор по психология. Това личи от често срещаните в предсмъртните писма думи. Фрази като ‘Не издържам повече’ или ‘Защо да продължавам да живея?’ показват силно желание за бягство от суровата житейска действителност. Но както се изразява един специалист, да се самоубиеш е „все едно да лекуваш настинка с атомна бомба“.

Макар че причините за извършване на самоубийство са различни, има някои житейски събития, които служат като повод за това.

Събития, които служат като ‘отключващ’ фактор

Нерядко младежите се поддават на отчаяние и извършват самоубийство дори заради неща, които изглеждат незначителни за другите. Когато се почувстват наранени и безсилни да направят каквото и да било по този повод, младежите може да възприемат смъртта си като начин да си го върнат на онези, които са ги наранили. Хироши Инамура,  експерт по грижите за хора със самоубийствени намерения в Япония, пише: „Чрез своята смърт децата подхранват един вътрешен подтик да накажат онези, които са ги измъчвали.“

Едно неотдавнашно изследване във Великобритания показа, че когато децата са жертва на жестоко хулиганско малтретиране, е налице седем пъти по–голяма вероятност да направят опит за самоубийство. Емоционалната болка, която изпитват тези деца, е реална. Едно тринадесетгодишно момче, което се самоубило, оставило след себе си писмо, в което посочило пет човека, които го измъчвали и дори го изнудвали за пари. „Моля, спасете другите деца“ — писало то.

Други може да се опитат да посегнат на живота си, когато имат проблеми с училището или със закона, когато претърпят раздяла и разочарование от любовен характер, когато получат слаба оценка, когато са подложени на стрес заради изпити или когато бъдат обременени от страх за бъдещето. Сред имащите високи постижения подрастващи, които са склонни към свръхвзискателност спрямо себе си, една крачка назад или неуспех — действителни или въображаеми — може да предизвикат опит за самоубийство.

Финансови или свързани с работата проблеми често са ‘отключващи’ събития при възрастните. В Япония след години на икономическа рецесия неотдавна самоубийствата достигнаха 30 000 годишно. Според „Майничи дейли нюз“ при почти три четвърти от мъжете на средна възраст, които извършили самоубийство, причината били „проблеми, произлизащи от дългове, бизнес неуспехи, бедност и безработица“. Семейните проблеми също могат да доведат до самоубийство. В един финландски вестник се съобщава, че една от най–рисковите групи са „наскоро разведените мъже на средна възраст“. Едно изследване в Унгария установи, че мнозинството от момичетата, които замисляли самоубийство, били отгледани в разбити семейства.

Пенсионирането и физическото заболяване също са сред основните ‘отключващи’ фактори, особено сред по–възрастните. Често самоубийството е избрано като изход не толкова когато пациентът е безнадеждно болен, колкото когато смята страданията за непоносими.

Но не всеки реагира със самоубийство на тези ‘отключващи’ фактори. Точно обратното — когато попаднат в такава изпълнена със стрес ситуация, повечето хора не посягат на живота си. Тогава защо някои хора смятат самоубийството за отговор на проблема, докато повечето не го приемат за такъв?

Скрити основни фактори

„Голяма част от решението на даден човек да умре се крие в неговото виждане на събитията“ — казва г–жа Кай Редфийлд Джамисън, професор по психиатрия към Медицинския факултет на Университета „Джон Хопкинс“. Тя добавя: „Когато са здрави, повечето умове не смятат нито едно събитие за толкова опустошително, че да оправдае самоубийството.“ Г–жа Ив К. Мошчицки от Американския национален институт за психическо здраве отбелязва, че до самоубийственото поведение водят много действащи заедно фактори, някои от които са скрити. Сред скритите фактори са психичните разстройства и разстройствата, свързани със зависимости, наследствеността и мозъчната химия. Нека разгледаме някои от тях.

На първо място сред тези фактори са психичните разстройства и разстройствата, свързани със зависимости, като например депресия, маниакално–депресивни разстройства,  шизофрения и злоупотреба с алкохол или наркотици. Изследвания, проведени както в Европа, така и в Съединените щати, показват, че над 90 процента от успелите самоубийства са свързани с такива разстройства. Дори шведски изследователи са установили, че сред мъжете, при които не са били открити разстройства от този род, степента на самоубийство е 8,3 на 100 000, но сред онези, които страдат от депресия, тя скача на 650 на 100 000! Специалистите казват, че факторите, водещи до самоубийство, са сходни и в страните от Изтока. Но дори и съчетанието на депресия и ‘отключващи’ събития не означават, че самоубийството е неизбежно.

Г–жа професор Джамисън, която също е правила преди опит за самоубийство, казва: „Изглежда хората могат да понасят или толерират депресията дотогава, докато вярват, че нещата ще се подобрят.“ Но тя установила, че когато отчаянието се натрупва и става непоносимо, способността на психиката да обуздава самоубийствените подтици постепенно отслабва. Тя сравнява ситуацията с начина, по който спирачките на една кола се износват от постоянното напрежение.

Много е важно да се разпознае тази тенденция, тъй като депресията може да бъде лекувана. Чувството на безпомощност може да бъде преодоляно. Когато се вземат мерки относно скритите фактори, хората може да реагират по–различно спрямо разочарованията и напрежението, които често ‘отключват’ самоубийството.

Някои специалисти смятат, че наследствеността може да представлява скрит фактор при много самоубийства. Вярно е, че гените играят роля в определянето на темперамента на човека, и изследвания разкриват, че в някои родословни линии има повече случаи на самоубийство, отколкото в други. Но „генетичното предразположение към самоубийство съвсем не означава, че самоубийството е неизбежно“ — казва Джамисън.

Химията на мозъка също може да бъде скрит фактор. В мозъка милиарди неврони общуват помежду си по електрохимичен път. В разклонените краища на нервните влакна има малки празни пространства, наречени синапси, и през тях невротрансмитерите пренасят химикали. Наличното количество на един невротрансмитер, наречен серотонин, вероятно е свързано с биологичната уязвимост на дадената личност спрямо самоубийството. В книгата „Вътре в мозъка“ се обяснява: „Ниското равнище на серотонина ... може да пресуши изворите на жизненото щастие, като попари интереса на човека към неговото собствено съществуване, и да увеличи риска от депресия и самоубийство.“

Но истината е, че за никого не е предопределено да извърши самоубийство. Милиони хора се справят с разочарованията и напрежението. Но начинът, по който умът и сърцето реагират на натиска, води някои хора до извършването на самоубийство. Трябва да се преодолеят не само ‘отключващите’ събития, а и скритите фактори.

Тогава какво може да бъде направено, за да се създаде по–положителна нагласа, която да възстанови донякъде насладата от живота?

[Блок на страница 6]

Половата принадлежност и самоубийството

Според данни от едно проучване, проведено в Съединените щати, жените са два или три пъти по–склонни да направят опит за самоубийство в сравнение с мъжете, при които вероятността да успеят е четири пъти по–голяма. Жените са предразположени да страдат от депресия поне два пъти по–често от мъжете, с което може да бъде обяснен по–високият брой на опитите за самоубийство. Но е възможно при жените депресията да е по–малко крайна и затова те да не прибягват до крайни методи. От друга страна, мъжете имат склонност да използват по–насилствени и решителни методи, за да са сигурни, че ще успеят.

В Китай обаче по–голямата част от доведените до край самоубийства са извършени от жени. Всъщност едно изследване разкрива, че около 56 процента от самоубийствата на жени в целия свят биват извършвани в Китай, най–вече в селските райони на страната. Смята се, че една от причините за успеха на импулсивните опити за самоубийство при жените е лесният достъп до смъртоносни пестициди.

[Блок на страница 7]

Самоубийството и самотата

Самотата е едно от нещата, които водят хората до депресия и самоубийство. Йоуко Льонквист, който ръководел едно проучване във връзка със самоубийствата във Финландия, казал: „Голяма част [от тези, които са извършили самоубийство,] са били самотни в ежедневния си живот. Те са имали много свободно време, но малко контакти с други хора.“ Кенширо Охара, психиатър в Университета по медицина в град Хамаматсу (Япония), казал, че „изолацията“ е причина за неотдавнашната вълна от самоубийства сред мъжете на средна възраст в тази страна.

[Снимка на страница 5]

Финансови или свързани с работата проблеми често са ‘отключващи’ събития при възрастните