Картаген — градът, който за малко не надвил Рим

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

НА СЕВЕРНИЯ бряг на Африка, в покрайнините на град Тунис, столица на държавата Тунис, се намират руините на древния Картаген. На туристите може да бъде простено, ако ги подминат, защото не е останало нищо забележително. Но това място крие останките на един от най–великите градове в древността — онзи, който за малко щял да надвие могъщия Рим. Според римския историк Ливий, „борбата между двата най–богати града на света държала в напрежение царе и обикновени хора“, тъй като ставало дума именно за господството над света.

Основаване на града

През второто хилядолетие преди нашата ера финикийците a живеели само на тясна ивица земя покрай средиземноморския бряг, простираща се на север и на юг от днешен Ливан. Тъй като били добри мореплаватели, те насочили вниманието си на запад, търсейки злато, сребро, желязо, калай и олово. За тези метали те разменяли дървесина (като например прочутия ливански кедър), пурпурночервени платове, благоухания, вино, подправки и други занаятчийски произведения.

Като плавали на запад, финикийците основали колонии по бреговете на Африка, Сицилия, Сардиния и южна Испания — вероятно библейския Тарсис. (3 Царе 10:22; Езекиил 27:2, 12) Според преданието Картаген бил основан през 814 г. пр.н.е., около 60 години преди своя съперник Рим. Серж Лансел, специалист по древната история на северна Африка, отбелязва: „Много столетия Картаген, основан към края на девети век пр.н.е., играл ролята на определящ фактор в политическата и културна участ на народите от западния средиземноморски басейн.“

 Началото на една могъща държава

Картаген започнал да създава своята могъща държава на един полуостров с формата на „огромна котва, захвърлена далеч в морето“, според описанието на историка Франсоа Декре. Градейки върху основата, оставена от финикийските си предци, Картаген доразвил своята търговска мрежа — обхващаща главно вноса на метали — в един огромен картел, налагащ своя монопол посредством мощната си флота и войска от наемници.

Картагенците никога не се отпускали да почиват на лаврите си, а постоянно търсели нови пазари. Смята се, че през около 480 г. пр.н.е. мореплавателят Химилко пуснал котва край бреговете на богатия с калай Корнуел в Британия. Разказва се, че около 30 години по–късно Хано, произхождащ от едно от най–знатните семейства в Картаген, повел експедиция от 60 кораба, на които плавали 30 000 мъже и жени, за да основава нови колонии. Минавайки през Гибралтарския проток и плавайки надолу покрай африканския бряг, Хано може би достигнал до Гвинейския залив и дори до бреговете на Камерун.

В резултат на този предприемчив дух и остър търговски нюх Картаген станал според общоприетото мнение най–богатият град в древния свят. „До началото на трети век [пр.н.е.] техническите умения, флотата и развитата търговия ... поставили града на най–предна позиция“ — се казва в книгата „Картаген“. За картагенците гръцкият историк Апиан заявил: „По сила те били равни на гърците, по богатство — на персите.“

Под сянката на Ваал

Макар че били разпръснати из западното Средиземноморие, финикийците били обединени чрез своите религиозни вярвания. Картагенците били наследили ханаанската религия от своите финикийски предшественици. Векове наред всяка година Картаген изпращал пратеници до Тир, за да принесат жертви в храма на Мелкарт. В Картаген главните божества били от брачната двойка на Ваал–амон, чието име означавало „Господар на жаравата“, и Танита, свързвана с Астарта.

Най–известната, и то с печална слава, характеристика на картагенската религия е принасянето на деца в жертва. Диодор Сицилийски съобщава, че през 310 г. пр.н.е., по време на едно нападение срещу града, картагенците принесли в жертва над 200 деца от знатен произход, за да умилостивят Ваал–амон. В „Енциклопедия на религиите“ се казва: „Принасянето на невинно дете като заместителна жертва било най–висш акт на умилостивяване, като вероятно целял да осигури благополучието както на семейството, така и на общността.“

През 1921 г. археолозите открили нещо, което било наречено Тофет по библейското название, използвано в 4 Царе 23:10 и Йеремия 7:31. Разкопките разкрили няколко редици с урни, съдържащи овъглените останки на животни (използвани като заместителни жертви) и малки деца, погребани под плочи с молитвени надписи.  Смята се, че в Тофет се съдържат останките на над 20 000 деца, принесени в жертва само през един период от 200 години. Някои днешни специалисти, стремящи се да ревизират това обяснение, твърдят, че Тофет просто представлява гробище за мъртвородени деца или деца, които умрели твърде малки, за да бъдат погребани в некропола. Но както отбелязва цитираният по–рано Лансел, „не е възможно да се отрече категорично фактът, че в Картаген били принасяни човешки жертви“.

Борба за надмощие

Със западането на Тир през шести век пр.н.е. Картаген заел позицията на водач на западните финикийци. Но издигането на Картаген на челно място срещнало противопоставяне. Още преди това пуническите и гръцките търговци си оспорвали властта над моретата и през около 550 г. пр.н.е. избухнала война. През 535 г. пр.н.е. картагенците, подпомогнати от своите етруски b съюзници, прогонили гърците от остров Корсика и завладели Сардиния. В резултат на това конфликтът между Картаген и Гърция относно Сицилия — остров с изключително голямо стратегическо значение — се ожесточил още повече.

В същото време Рим вече започвал да показва силата си. Договори между Рим и Картаген гарантирали търговското надмощие на Картаген и забранявали на римляните да стъпват в Сицилия. Но завземайки постепенно Италийския полуостров, Рим започнал да гледа на нарастващото съвсем пред прага на Италия влияние на Картаген като на заплаха. Гръцкият историк от втори век пр.н.е. Полибий писал: „Римляните видели, ... че картагенците са завладели не само Африка c, но също и големи части от Испания, и че са господари над всички острови в Сардинско и Тиренско море. Ако картагенците завладеели и Сицилия, щели да бъдат най–силните и опасни съседи, тъй като щели да обкръжат Италия отвсякъде и да застрашават всяка част на страната.“ Определени групи в римския сенат, подбуждани от търговски интереси, настоявали за римска намеса в Сицилия.

Пуническите войни

През 264 г. пр.н.е. един конфликт в Сицилия дал повод на римляните да се намесят. Нарушавайки едно споразумение, Рим изпратил свои войски, като така започнал Първата пуническа  война. Тази война, известна с едни от най–големите морски битки в древността, продължила над 20 години. Накрая, през 241 г. пр.н.е. картагенците били разбити и били принудени да напуснат Сицилия. Рим успял да изтръгне от ръцете им също и Корсика и Сардиния.

За да уравновеси тези загуби и да възстанови силата на Картаген, картагенският пълководец Хамилкар Барка потеглил на поход и поставил основите на голямо картагенско владение в Испания. На югоизточните брегове на Испания бил основан Нови Картаген (днес Картахена) и в рамките на няколко години чрез рудодобив подземните богатства на Испания напълнили отново хазната на Картаген. Това завоевание неизбежно довело до сблъсък с Рим и през 218 г. пр.н.е. отново избухнала война.

Начело на картагенските войски бил един от синовете на Хамилкар, Ханибал, чието име означавало „имащ благоволението на Ваал“. Той потеглил от Нови Картаген през май 218 г. пр.н.е. и предприел епичен поход през Испания и Галия, като преминал през Алпите със своята войска, в която имало африканци и испанци, а също и около 40 бойни слона. Заварени неподготвени, римляните понесли редица тежки поражения. На 2 август 216 г. пр.н.е. в битката при Кана — „една от най–ужасните катастрофи, преживени от римските войски“ — армията на Ханибал разбива римски войски, които са два пъти по–многобройни, като избива почти 70 000 вражески войници, давайки само 6000 жертви.

Рим изглеждал вече съвсем близо! Но римляните не се предали, през следващите 13 години те изтощавали с постоянни нападения войските на Ханибал. Когато Рим изпратил войски в Африка, Картаген бил изоставен от съюзниците си и претърпял поражение в Испания и Сицилия. Затова Картаген бил принуден да извика обратно Ханибал. Следващата година, през 202 г. пр.н.е. римският военачалник Сципион Африкански разгромил войските на Ханибал край Зама, югозападно от Картаген. Пуническият град бил принуден да предаде флотата си, нямал право да води войни без съгласието на Рим и трябвало да изплати огромна контрибуция в срок от 50 години. Ханибал по–късно избягал в изгнание, а около 183 г. пр.н.е. се самоубил.

„Деленда ест Картаго!“

Мирът донесъл нов период на благополучие за Картаген, и то до такава степен, че Картаген предложил да изплати контрибуцията на Рим само за десет години. Тази огромна жизненост, както и политическите реформи в Картаген, били смятани за изключителна заплаха от неумолимите му врагове. В продължение на почти две години, чак до смъртта си, възрастният член на римския сенат Катон завършвал всяка своя реч пред сената с изречението „Деленда ест Картаго!“, което означава „Картаген трябва да бъде разрушен!“.

Накрая, през 150 г. пр.н.е. едно привидно нарушение на сключения мир дало на римляните  повода, който търсели. Била обявена война, описвана като „война на унищожението“. Три години римляните обсаждали тридесеткилометровите укрепления на града, част от които били зидове, високи над дванадесет метра. Накрая, през 146 г. пр.н.е. те успели да направят пролом в стените. Римските войници напредвали по тесните улички под дъжд от стрели и се впуснали в ожесточен ръкопашен бой. В печално потвърждение на древните исторически хроники археолозите са открили човешки кости под разпилените каменни блокове.

След шест ужасяващи дни около 50 000 изтерзани от глад жители на града, които били потърсили убежище в намиращата се нависоко крепост Бирса, се предали. Други, които искали да избегнат екзекуцията или робството, се затворили в храма на Ешмун и го подпалили. Римляните опожарили останките на града, Картаген бил изравнен със земята и прокълнат в специална церемония, като заселването му било забранено.

Така в рамките на 120 години Рим смазал домогванията на Картаген към господство. Историкът Арнолд Тойнби казва: „Всъщност войната на Ханибал решавала въпроса дали бъдещата мащабна елинистическа държава ще се строи по картагенски образец, или по римски образец.“ „Ако Ханибал беше победил — се казва в „Енциклопедия Универсалис“, — той несъмнено щеше да основе една мащабна държава, подобна на държавата на Александър.“ Както се оказало, пуническите войни ознаменували появата на римското имперско господство, което в крайна сметка обхванало света.

„Африканският Рим“

Картаген бил постигнат от един на пръв поглед неизбежен край. Но само след сто години Юлий Цезар решил да основе колония там. В негова чест тя била наречена Колония Юлия Картаго. Като преместили може би около 100 000 кубически метра пръст, римските строители изравнили височината на Бирса, за да оформят една огромна платформа и да изличат всяка следа от миналото. Върху това място били издигнати храмове и пищни обществени сгради. С течение на времето Картаген станал ‘един от най–богатите градове на римския свят’, вторият по големина западен град след Рим. За задоволяване на изискванията на неговите 300 000 жители били построени театър, амфитеатър, огромни терми, сто тридесет и два километров акведукт и арена за 60 000 зрители.

Християнството се появило в Картаген около средата на втори век от нашата ера и бързо се развило там. Тертулиан, прочутият теолог и защитник на църквата, бил роден в Картаген около 155 г. Благодарение на неговите писания латинският език станал официалният език на западната църква. Киприан, епископ на Картаген от трети век, който изобретил една йерархична система на духовенството, състояща се от седем степени, умира като мъченик в този град през 258 г. Един друг жител на Северна Африка, Августин (354–430 г.), наречен най–големият мислител на християнската древност, пръв съчетал църковната доктрина с гръцката философия. Влиянието на църквата от Северна Африка било толкова голямо, че един духовник писал: „Именно ти, Африка, допринасяш за напредъка на каузата на нашата вяра с най–много пламенност. Каквото решиш ти, бива одобрено от Рим и следвано от земните властници.“

Но дните на Картаген били преброени. За пореден път неговата участ била вплетена в участта на Рим. С упадъка на Римската империя западнал и Картаген. През 439 г. градът бил завзет и разграбен от вандалите. Византийското нашествие в града, което станало около век по–късно, възпрепятствало за кратко разрушението. Но Картаген не успял да се противопостави на арабите, които завладели цяла Северна Африка. През 698 г. градът бил завзет и след това неговите камъни послужили за изграждането на град Тунис. През следващите векове мраморът и гранитът, които някога украсявали римския град, били разграбени и изнесени, използвани за строежа на катедралите в Генуа и Пиза (в Италия), и дори може би в Кентърбъри (в Англия). От един от най–богатите и най–могъщите градове в древността, от едно огромно царство, което за малко да владее целия свят, накрая Картаген се превърнал в незабележима купчина развалини.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

РИМ

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

КАРТАГЕН (развалини)

 [Снимка на страница 14]

Останки на римските терми

[Снимка на страница 17]

Финикийските кораби превозвали ливански кедри

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Снимка на страница 17]

Стъклени медальони били носени против уроки

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Снимка на страница 18]

Картагенците слагали в гробниците погребални маски, за да гонят злите духове

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Снимка на страница 18]

Убийството на деца било част от картагенската религия, която била наследена от ханаанците. Това е надгробен камък за принесено в жертва дете

[Снимка на страница 19]

Руините на пуническия град, превзет от римляните през 146 г. пр.н.е.

[Снимка на страница 19]

Ханибал е смятан за един от най–великите пълководци в историята

[Източник]

Alinari/Art Resource, NY