Ти можеш да намериш помощ

‘ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ сънотворни хапчета в чаша. Да ги изпия ли, или не?’ — този въпрос си задавал един двадесет и осем годишен мъж в Швейцария. Жена му и децата му го били напуснали и той изживявал дълбока депресия. Но след като изпил чашата, той си казал: ‘Не. Не искам да умра!’ За щастие, той оживял, за да разкаже това. Самоубийствените подтици не винаги водят до смърт.

Алекс Кросби от Американските центрове за профилактика и контрол на болестите казва относно опитите за самоубийство при подрастващите: „Ако можеш да го отложиш дори само за няколко часа, можеш и да го спреш. С намесата си можеш да попречиш на доста опити да се превърнат в успяло самоубийство. Можеш да спасиш живота на тези хора.“

Докато работел в Животоспасяващия и спешен център към Японския медицински колеж, професор Хисаши Куросава помогнал на стотици хора със самоубийствена нагласа да си възвърнат желанието за живот. Да, с известна намеса може да бъде спасен  животът на мнозина. Каква помощ е необходима?

Справяне със скритите проблеми

Както беше посочено в предишната статия, изследователите казват, че 90 процента от онези, които са извършили самоубийство, са страдали от психично разстройство или са имали проблеми със злоупотреба с алкохол или наркотици. Затова Ив К. Мошчицки от Американския институт за психично здраве казва: „Най–голямата надежда за предотвратяване на самоубийство във всички възрастови групи е предотвратяването на психичните и свързаните със зависимост разстройства.“

За съжаление много от онези, които страдат от такива разстройства, не са склонни да търсят помощ. Защо? „Защото в обществото съществува силно предубеждение“ — казва Йошимото Такахаши от Токийския столичен институт по психиатрия. Той добавя, че в резултат на това дори хора, които смътно усещат, че не са добре, се колебаят да потърсят незабавно лечение.

Но някои не допускат да бъдат спрени от срама. Хироши Огава, популярен телевизионен водещ, който 17 години водел собствено предаване в Япония, признал публично, че страда от депресия и дори е бил на ръба на самоубийството. „Депресията е нещо като настинка на ума“ — казал Огава. Всеки може да се разболее — обяснил той, — но оздравяването е възможно.

Говори с някого

„Когато човек е сам с проблема си, обикновено го вижда несъразмерно голям и неразрешим“ — казва Бела Буда, унгарската здравна деятелка, цитирана по–рано. Това наблюдение подчертава мъдростта на една  древна библейска поговорка: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ — Притчи 18:1.

Вслушай се в тези мъдри думи. Не позволявай да се мяташ сам в океана от сериозни лични проблеми. Потърси някой, на когото имаш доверие и с когото можеш да споделиш тревогите си. ‘Няма на кого да се доверя’ — може би ще кажеш ти. Според психиатъра д–р Наоки Сато много хора изпитват същото. Сато отбелязва, че пациентите може да избягват да се доверяват на други, защото не искат да разкриват слабостите си.

Къде можеш да намериш състрадателен слушател? В много места по света той (или тя) може да потърси помощ от център за предотвратяване на самоубийствата или от ‘гореща’ телефонна линия за емоционални проблеми, или да отиде при известен лекар–психиатър. Но някои експерти признават също така и помощта на един друг източник — религията. Как тя може да помогне?

Намиране на необходимата помощ

Марин, един инвалид от България, развил силно желание да се самоубие. Един ден му попаднало религиозното списание „Стражева кула“, издавано от Свидетелите на Йехова. Той откликнал на поканата в списанието да бъде посетен от Свидетелите на Йехова. Марин обяснява какво станало след това: „Научих от тях, че животът е дар от нашия небесен Баща и че нямаме право да вредим сами на себе си или сами да слагаме край на живота си. Затова промених напълно своето желание да се самоубия и отново започнах да обичам живота!“ Освен това Марин получил любеща подкрепа от християнския сбор. Макар че си останал инвалид, той казва: „Сега дните ми са радостни и спокойни, и са изпълнени с приятни неща за правене — нещата дори са повече от времето, с което разполагам! Всичко това дължа на Йехова и на неговите Свидетели.“

Младият швейцарец, споменат в началото, също получил помощ от Свидетелите на Йехова. Днес той разказва за „милостта на едно християнско семейство“, което го прибрало в дома си. Той добавя: „След това хората от сбора [на Свидетелите на Йехова] се редуваха да ме канят всеки ден. Това, което ми помогна, беше не само гостоприемното отношение, но и възможността да говоря с някого.“

Този мъж бил много насърчен от това, което научил от Библията, особено относно любовта, която истинският Бог, Йехова, изпитва към човечеството. (Йоан 3:16) Да, Йехова Бог те слуша, когато ‘изливаш сърцето си пред него’. (Псалм 62:8) „Неговите очи бродят из цялата земя“, но не за да намират грешките на хората, а „за да покажат неговата сила в полза на онези, чиито сърца са  цялостни спрямо него“. (2 Летописи 16:9, НС) Йехова ни уверява: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница.“ — Исаия 41:10.

Относно божието обещание за един нов свят швейцарецът казва: „Това помогна значително да бъде облекчен товарът на моите разочарования.“ Тази надежда, описана като „котва за душата“, включва и обещанието за вечен живот на райска земя. — Евреи 6:19, Ве; Псалм 37:10, 11, 29.

Твоят живот е важен за другите

Наистина, възможно е да си изправен пред ситуации, които те карат да смяташ, че си съвсем сам и че смъртта ти няма да има значение за никого. Но не забравяй следното — има голяма разлика между това да се чувстваш сам и това да бъдеш сам. В библейски времена пророк Илия изживявал мъчителен период от живота си. Той казал на Йехова: „Избиха с меч пророците Ти; само аз останах.“ Да, Илия се чувствал съвсем сам и дори имал основание за това. Мнозинството от събратята му пророци били убити. Смъртна заплаха тежала и над неговия живот и той трябвало да бяга, за да се спаси. Но дали наистина бил сам? Не. Йехова му дал да разбере, че имало около 7000 лоялни човеци, които като него вярно се опитвали да служат на истинския Бог в тези мрачни времена. (3 Царе 19:1–18) А ти? Дали е възможно и ти да не си толкова самотен, колкото мислиш?

Има хора, които са загрижени за тебе. Помисли за родителите си, за партньора си, за децата си и за приятелите си. Но има и още. В сбора на Свидетелите на Йехова можеш да намериш зрели християни, които се интересуват от тебе, които ще те изслушат и ще се молят заедно с тебе и за тебе. (Яков 5:14, 15) И дори и всички несъвършени хора да те изоставят, има някой, който никога няма да те изостави. Цар Давид от  древността казал: „Ако моят баща и моята майка ме оставят, тогава сам Йехова ще ме приеме.“ (Псалм 27:10, НС) Да, Йехова ‘се грижи за тебе’. (1 Петър 5:7) Никога не забравяй, че си скъпоценен в очите на Йехова.

Животът е дар от Бога. Вярно, понякога може да изглежда повече като бреме, а не като дар. Но можеш ли да си представиш как ще се чувстваш ти, ако си дал ценен дар на някого, а той го е изхвърлил, още преди да го използва наистина? Ние, несъвършените хора, едва сме започнали да използваме дара на живота. И Библията показва, че животът, който живеем в момента, дори не е ‘истинският живот’ в божиите очи. (1 Тимотей 6:19) Да, в близко бъдеще животът ни ще бъде далеч по–пълноценен, по–богат и по–щастлив. Как така?

Библията казва: „[Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откровение 21:3, 4) Опитай се да си представиш какъв ще е твоят живот, когато тези думи бъдат изпълнени. Не бързай. Опитай се да обрисуваш в съзнанието си една пълна, цветна картина. Тази картина не е една празна фантазия. Като размишляваш върху това как Йехова се е отнасял със своя народ в миналото, твоето доверие в Него ще нарасне и тази картина ще стане дори още по–реална за тебе. — Псалм 136:1–26.

Може би ще мине време, преди напълно да си възвърнеш желанието да живееш. Продължавай да се молиш на ‘Бога на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб’. (2 Коринтяни 1:3, 4; Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17) Йехова ще ти даде силата, от която се нуждаеш. Той ще те научи, че си заслужава да живееш. — Исаия 40:29.

[Блок/Снимка на страница 9]

Как можеш да помогнеш на някой, който мисли за самоубийство?

Какво трябва да направиш, ако някой сподели с теб, че иска да се самоубие? „Бъди добър слушател“ — съветват представители на американските Центрове за контрол и предпазване от болести (ЦКБ). Нека той изрази чувствата си. Но в много случаи човекът, който мисли за самоубийство, е затворен в себе си и е необщителен. Бъди наясно с това, че болката и безнадеждността, които изпитва той, са реални. Ако внимателно споменеш някои особени промени, които си забелязал в поведението му, може да го предразположиш да се открие и да ти се довери.

Докато слушаш, прояви съчувствие. „Важно е да наблегнеш на това, че животът на този човек е важен за теб и за останалите“ — казват представителите на ЦКБ. Нека той разбере, че смъртта му ще съкруши както теб, така и останалите. Помогни на този човек да осъзнае, че Създателят му е загрижен за него. — 1 Петър 5:7.

Специалистите също така препоръчват да бъдат отстранени всички неща, които този човек може да използва, за да се самоубие — най–вече огнестрелни оръжия. Ако положението изглежда сериозно, може да насърчиш човека да потърси медицински грижи. В краен случай може да нямаш друга възможност, освен сам да повикаш някакъв вид спешна медицинска помощ.

[Блок на страница 11]

‘Дали Бог ще ми прости, че се чувствам по този начин?’

Общуването със Свидетелите на Йехова е помогнало на много хора да превъзмогнат мислите си за самоубийство. Но днес никой не е застрахован срещу трудни събития в живота или срещу депресия. Християни, които са мислели да сложат край на живота си, често са се борели с дълбоко чувство на вина поради това, че имат такива мисли. Вината може единствено да ги обремени повече. Тогава как някой може да се справи с подобни чувства?

Струва си да се отбележи, че някои верни мъже и жени в библейски времена изпитвали силни отрицателни чувства към живота. Ребека, жената на патриарха Исаак, веднъж била толкова нещастна поради един семеен проблем, че казала: „Омръзна ми животът.“ (Битие 27:46) Йов, който загубил децата си, здравето си, богатството си и общественото си положение, казал: „Душата ми се отегчи от живота ми.“ (Йов 10:1) Веднъж Моисей извикал към Бога: „Убий ме още сега, моля.“ (Числа 11:15) Божият пророк Илия веднъж казал: „Доволно е сега, Господи, вземи душата ми.“ (3 Царе 19:4) Пророк Йона също многократно казвал: „По–добре ми е да умра, отколкото да живея.“ — Йона 4:8.

Дали Йехова осъдил тези хора за това, че се чувствали така? Не. Той дори запазил думите им в Библията. Важно е обаче да отбележим, че нито един от тези верни мъже и жени не позволил на чувствата си да го доведат до извършването на самоубийство. Йехова ги ценял. Той искал те да живеят. Факт е, че Бог е загрижен дори за живота на злите хора. Той ги подканя да променят пътищата си и ‘всъщност да продължат да живеят’. (Езекиил 33:11, НС) Колко повече той иска да продължат да живеят тези, които са загрижени за това да получат неговото благоволение!

Бог е осигурил изкупителната жертва на своя Син, християнския сбор, Библията и привилегията на молитвата. Тази „линия“ за общуване с Бога — молитвата — никога не дава заето. Бог може и иска да чуе всеки, който се обръща към него със смирено, искрено сърце. „Затова, нека пристъпваме с дръзновение [свобода на изказа — НС] към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно [навреме — НС].“ — Евреи 4:16.

[Блок на страница 12]

Дали си загубил близък човек, посегнал на живота си?

Когато някой се самоубие, членовете на семейството и близки приятели преживяват тежък душевен смут. Много от тях се обвиняват за тази трагедия. Те казват такива неща като ‘Ако бях останал малко повече време с него през този ден’, ‘Ако си бях мерил по–добре приказките в този ден’, ‘Ако бях направил малко повече, за да му помогна’. Мисълта в тези думи е ‘Ако бях направил това или онова, моят близък щеше все още да е тук’. Но дали е основателно да поемаме вината за самоубийството на друг човек?

Помни, че е много лесно да разпознаеш признаците за това, че някой мисли за самоубийство, след като той посегне на живота си. Преди да извърши това, нещата изглеждат различно. Библията казва: „Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.“ (Притчи 14:10) Понякога е просто невъзможно да разбереш какво мисли или как се чувства някой друг човек. Много хора, които мислят за самоубийство, просто не могат по подходящ начин да споделят най–съкровените си чувства с другите, дори те да са членове на семейството им.

В книгата „Да облечеш скръбта в думи“ се казва следното относно признаците за това, че някой човек може да мисли за самоубийство: „Истината е, че обикновено не е лесно тези признаци да бъдат разпознати.“ В същата книга се добавя, че дори да си разпознал някои признаци, това само по себе си не гарантира, че си можел да предотвратиш самоубийството. Вместо да се измъчваш, можеш да намериш утеха в думите на мъдрия цар Соломон: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5) Твоят близък не е измъчван в някакъв огнен ад. Също така душевната и емоционалната болка, които са го довели до самоубийство, са свършили. Той не страда; просто е в покой.

Ще бъде най–добре да се съсредоточиш върху добруването на живите, включително и на себе си. Соломон добавя: „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го“, докато си жив. (Еклисиаст 9:10) Можеш да бъдеш уверен, че перспективата за бъдещ живот a за тези, които са извършили самоубийство, е в ръцете на Йехова, ‘Бащата на нежната милост и Бога на всяка утеха’. — 2 Коринтяни 1:3, НС.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 8]

Говори с някого

[Снимка на страница 10]

Животът ти е от значение за другите