Надежда за страдащите от артрит

„АРТРИТЪТ не е основна причина за смъртност като например сърдечно–съдовите заболявания или ракът — казва д–р Фатма Мили, — но от него зависи много качеството на живота.“ Артритът може да засегне всички аспекти от живота на един човек. Кои са някои от проблемите, с които се сблъскват страдащите от артрит? Възможно ли е човек да се справя с тях?

Катиа a, която е на 28 години и е от Италия, казва: „Откакто на 20 години ми откриха артрит, животът ми се промени. Заради болката трябваше да напусна работата си и да се откажа от дейността си на целодневна проповедничка.“ Болката е общ проблем сред страдащите от артрит. Алън, който  е на 63 години и е от Англия, казва: „Винаги нещо в тялото ти те боли, макар и в умерена степен.“ Умората е друго предизвикателство. „Дори и да можеш да търпиш болката и подуването — казва Сара, която е на 21 години, — умората е непоносима.“

Емоционалната болка

Шестдесет и една годишната Сецуко от Япония казва, че това да се бориш всеки ден с хроничната болка може да „те изтощи емоционално и психически“. Та нали може да ти е трудно дори да вземеш един молив или да вдигнеш телефонната слушалка! Казуми, която е на 47 години, се оплаква: „И най–обикновеното нещо, което едно дете може да направи, стана невъзможно за мене.“ Шестдесетгодишната Янис, която вече не може да стои на краката си дълго време, казва: „Много съм обезсърчена, защото не мога да правя това, което правех преди.“

Ограничения като тези могат да доведат до отчаяние и отрицателни мисли относно самия себе си. Гаку, който е на 27 години, е Свидетел на Йехова. Той казва: „Това, че не мога пълноценно да участвам в евангелизаторската дейност или да изпълнявам задачи в сбора, ме кара да мисля, че нямам никаква стойност като човек.“ Франческа, която се бори с артрита от двегодишна възраст, казва, че „човек бива поглъщан все по–дълбоко и по–дълбоко от водовъртежа на отчаянието“. Това отчаяние може да има отрицателно въздействие в духовно отношение. Джойс, Свидетелка от ЮАР, признава, че започнала да страни от християнските събрания. „Просто не можех да виждам никого“ — обяснява тя.

Болният може също така да се тревожи много относно бъдещето — да изпитва страх от това, че ще остане неподвижен и зависим от другите, страх от това, че няма да има кой да се грижи за него, страх от това да не падне и да си счупи някоя кост, страх, че няма да може да осигурява семейството си. Йоко, която е на 52 години, признава:  „Когато поглеждах изкривените си стави, в мен се пораждаше страх, че деформацията ще става все по–голяма.“

Членовете на семейството също може да изпитват емоционална болка, като всеки ден се сблъскват със страданията на своя близък човек. При някои семейни двойки дори може да се появи огромно напрежение в брачните взаимоотношения. Една жена от Англия, наречена Дениз, казва: „След 15 години брак съпругът ми заяви: ‘Не мога да издържам повече твоя артрит!’ И ме остави заедно с петгодишната ни дъщеричка.“

Следователно артритът изправя както болните, така и техните семейства пред огромни предизвикателства. Но мнозина успяват да се справят с тях! Нека да видим как някои хора правят това.

Съобразявай се с ограниченията си

Ако страдаш от артрит, много важно е да почиваш достатъчно; така може да се намали умората. Но това не означава, че трябва да се откажеш от повечето житейски дейности. Тимоти обяснява: „Трябва да бъдеш активен, за да не може артритът да те надвие психически, защото ако успее в това, тогава просто ще си седиш там и ще усещаш болката.“ Ревматологът Уилям Гинзбърг от Клиниката „Майо“ казва: „Границата между това да правиш прекалено много и прекалено малко е много тънка. Понякога на хората трябва да се напомня да намалят темпото и да се съобразят с болестта си.“

Това може да означава, че трябва да промениш начина, по който гледаш на своите ограничения. Дафни от ЮАР разказва: „Трябваше да се науча да гледам реалистично на нещата и да разбера, че въпреки всичко съм способна да правя някои неща, макар и с много по–бавно темпо. Вместо да се тревожа или да се отчайвам, аз просто правя по малко и го правя полека.“

Добре е също и да се запознаеш с различните помощни средства, които може да са на разположение, като може би обсъдиш този въпрос със своя лекар или физиотерапевт. Кейко разказва: „Поставихме си домашен асансьор. Пригодихме топките на вратите, понеже завъртането им нараняваше китките ми. Сега мога да отварям всички врати, като ги бутам с глава. Всички кранове за вода в къщата сменихме с дръжки–лостове, така че да мога да върша поне част от домакинската работа.“ Друга болна от артрит жена на име Гайл казва: „Към ключовете ми за колата и за къщата прикрепихме дълги дръжки, така че да ми е по–лесно да ги ползвам. Гребенът ми и четката ми също са с удължени дръжки и могат да се нагласяват под различен ъгъл за разресване на косата.“

Подкрепата на семейството — „източник на сила“

Карла от Бразилия казва: „От огромно значение е подкрепата на съпруга ми. Фактът, че той ме придружаваше при лекаря, ми придаваше смелост. Заедно научихме как болестта засяга тялото ми, какви са симптомите и какво лечение ще бъде необходимо. Почувствах се по–добре, защото той можеше да разбере какво изпитвам.“ Да, съпрузите или съпругите, които приемат ограниченията на своя партньор и искат да се образоват относно заболяването му, могат да бъдат голям източник на сила и подкрепа.

Например, Бет си намерила работа като чистачка, когато поради артрит съпругът ѝ трябвало да намали своята работа по строежите. Съпругът на Казуми не само се грижел за нея, но вършел и домакинската работа, която тя не можела да върши. Освен това той обучил децата им, така че и те да могат да помагат. Казуми казва: „Съпругът ми е източник на сила. Без неговата помощ щях да бъда много по–зле.“

Една жена на име Каръл от Австралия предупреждава: „Внимавайте да не претрупвате програмата си с прекалено много дейности. Когато не мога да вървя в крак с темпото на семейството си, лесно мога да бъда завладяна от чувството, че не върша достатъчно.“ Оказвана с искрено разбиране и загриженост, подкрепата на семейството може да бъде източник на сила за страдащите.

Духовна помощ

Катиа казва: „Когато страда от такава болест, човек е убеден, че никой не знае какво  изживява той. Затова е много важно да се обръщаш към Йехова Бог, знаейки, че той наистина разбира нашето физическо и емоционално състояние. (Псалм 31:7) Добрите взаимоотношения с него ми дадоха вътрешния мир да живея почти спокойно въпреки заболяването.“ Библията уместно нарича Йехова ‘Бога на всяка утеха, който ни утешава във всяко наше затруднение’. — 2 Коринтяни 1:3, 4, НС.

Затова молитвата може да бъде мощен източник на утеха за човек, страдащ от хронична болка. Казуми разказва: „През дългите нощи, когато не мога да спя от болка, със сълзи на очи изливам сърцето си пред Йехова, молейки го за сила да издържа болката и за мъдрост да се справя с трудностите. Няма съмнение, че Йехова ми отговаря.“ Франческа също изпитва любещата подкрепа на Бога. Тя казва: „Видях изпълнението на думите от Филипяни 4:13: ‘За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.’“

Често Йехова Бог осигурява подкрепа чрез християнския сбор. Гайл, например, разказва за помощта, която получила от духовните си братя и сестри в местния сбор на Свидетелите на Йехова. „Тяхната любов ми помогна да не изпадна в депресия“ — казва Гайл. Подобно на това, когато била запитана дали има нещо в живота ѝ, за което тя смята, че е хубаво, Кейко отговорила: „Да, любовта и съчувствието, които получавам от всеки в сбора.“

В сборовете на Свидетелите на Йехова надзорниците са начело в оказването на такава подкрепа. Сецуко казва: „Не мога да опиша колко голямо е въздействието върху човек, борещ се с някакво заболяване, когато старейшините го слушат и утешават.“ Но както ни напомня Даниел, страдащ от артрит, „нашите духовни братя и сестри могат да ни помогнат само ако им позволим“. Затова е важно страдащите да поддържат контакта със своите събратя християни, като полагат максимални усилия да посещават събранията на сбора. (Евреи 10:24, 25) Там те могат да получат духовното насърчение, необходимо за да издържат.

Страданията ще бъдат премахнати

Страдащите от артрит са много благодарни на медицината за напредъка, който е постигнат досега. Но дори и най–доброто лечение не осигурява пълно излекуване. В крайна сметка обаче болните могат да намерят най–голяма утеха, като приемат обещанията на Бога за един нов свят. b (Исаия 33:24; Откровение 21:3, 4) Тогава „куцият ще скача като елен“. (Исаия 35:6) Артритът и другите болести, измъчващи човечеството, ще бъдат премахнати завинаги! Затова Питър, който страда от артрит на гръбнака, казва: „Мога да видя светлината на края на дългия тунел, през който пътувам.“ Една християнка на име Джулиана също казва: „Мисля за всеки изминал ден като за спечелена битка — един ден по–малко за издържане преди да дойде краят!“ Да, времето, когато не само артритът, но и всички страдания ще бъдат премахнати, е близо!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 10]

Има много приспособления, които помагат на болните да водят пълноценен живот

[Снимка на страница 12]

На християнските събрания може да се намери любеща подкрепа