Разкази за вярата, идващи от един исторически затвор

По целия свят доброволци измежду Свидетелите на Йехова посещават наказателните институции, за да помогнат на затворници, които искрено желаят да се приближат до Бога. Повече от двадесет години ние успешно провеждаме такава библейска образователна програма във федералния затвор в Атланта (щата Джорджия, САЩ). Изучаването на Библията в затворническа обстановка е предизвикателство. Като доброволни проповедници ние се сблъскваме с хора, ограбили банки, с рекетьори, убийци, наркопласьори, с измамници и с осъдени за сексуални престъпления. Как може да се помогне на такива хора?

 НАЙ–НАПРЕД обаче може да ти е интересно кога и как за пръв път Свидетелите на Йехова влезли в този затвор. На 4 юли 1918 г. осем видни християни били доведени тук и изкачили под стража петнадесетте гранитни стъпала на федералния затвор. Ако в техния случай бил приложен обичайният за тогава метод, то белезниците на ръцете им били закопчани за верига, опасваща плътно корема, а краката им били оковани с тежки железа. Това били духовни мъже, които били начело на Международните изследователи на Библията, както били известни тогава Свидетелите на Йехова. Тези мъже дори и не предполагали, че ще е необходима по–малко от година, за да се установи, че тяхната затворническа присъда била груба съдебна грешка. През март 1919 г. осемте Свидетели слезли по същите тези стълби без вериги и свободни. По–късно те били напълно реабилитирани, когато властите решили да оттеглят всичките си обвинения. a

Докато били в затвора в Атланта, тези християни водели класове за изучаване на Библията. Един от осемте затворника, А. Х. Макмилън, по–късно съобщил, че заместник–началникът на затвора отначало бил настроен враждебно, но впоследствие бил принуден да признае: „Уроците, които водите тук [със затворниците], са прекрасни!“

Днес, над 80 години след това, в същия този затвор резултатни класове за изучаване на Библията продължават да оставят траен отпечатък върху хората. Няколко пъти служителите на затвора са отличавали членове на нашата проповедна група със специално признание и почетни грамоти. Също така за резултатността на образователните програми, провеждани от Свидетелите на Йехова, се говори и в националния бюлетин „Доброволците днес“, издаван от Федералната затворническа администрация към Министерството на правосъдието на САЩ.

Един аспект на ползата от програмата за изучаване на Библията със затворниците е забележителното подобрение на тяхното поведение. В резултат на това някои от тях са били освободени от затвора предварително. Циниците могат да помислят, че затворниците изучават Библията с нас само заради това. Макар че имаше и няколко такива случая, нашият опит показва, че често причината не е такава. С вълнение научаваме за многобройните случаи, когато поведението на хората, с които сме изучавали Библията, остава добро и християнско много след като те са били освободени от затвора. Следват няколко от многобройните случаи, с които имахме радостта да се сблъскаме зад високите стени на този исторически затвор.

Затворници емигранти намират надежда

В началото на 80–те години на 20–и век тези от нас, които проповядваха в затвора в Атланта, се радваха на привилегията да помогнат на много затворници емигранти. Промяната, която постигнаха хората в някои от случаите, беше забележителна.

Раул b започна да изучава като един наистина опасен затворник. Той и приятелят му бяха професионални престъпници с присъди за убийство. Старейшините, които им помагаха, казват, че двамата били особено буйни. Раул имаше много смъртни врагове. Един мъж се беше заклел да убие Раул и Раул се беше заклел да направи същото с него. Когато този негов враг беше прехвърлен в затвора в Атланта, Раул беше ужасѐн. Изглежда сблъсъкът между тези двама дългогодишни врагове на двора, в трапезарията или в блока с килиите беше само въпрос на време. Но след като беше изучавал Библията със Свидетелите на Йехова, Раул беше направил забележителни промени в своя начин на мислене, в своите маниери и в своя външен вид. И когато двамата мъже накрая се срещнали в двора на затвора, смъртният враг на Раул дори не могъл да го познае! Кървавият сблъсък, който изглеждаше неизбежен, никога не се осъществи.

Когато Раул реши да символизира своето отдаване на Бога чрез покръстване във вода, трябваше да бъде намерен подходящ за  целта съд. Свещеникът на затвора помогна, като осигури един черен ковчег за покръстването. Ковчегът беше напълнен догоре с вода. Но Раул изглеждаше по–голям от ковчега. Така че двама старейшини трябваше да си помагат, за да са сигурни, че Раул е потопен изцяло под водата, както изисква Библията. (Лука 3:21, НС, бел. под линия) Днес Раул е свободен човек и продължава да служи като пламенен християнски проповедник.

През 1987 г. една заповед за депортирането на много затворници емигранти доведе до разрушителен бунт в затвора и това беше съобщено от международните средства за масова информация. Бяха взети заложници. Но нещо, което малцина знаят, е това, че смели затворници емигранти рискуваха живота си, като отказаха да участват в опустошителния свиреп бунт. Те бяха участници в нашите класове за изучаване на Библията. Тези мъже, които преди бяха готови да се бият до смърт, останаха неутрални — не взеха участие в насилието и вандализма. Какво красноречиво свидетелство за силата на Библията да превърне дори и жестоки престъпници в обичащи мира християни! — Евреи 4:12.

Намиране на прошка

Друг забележителен случай е случаят на Джеймс. Той бил Свидетел на Йехова, но си позволил да отслабне духовно. Поддал се на изкушение и извършил банкова измама. Той бил изключен от християнския сбор и бил докаран във федералния затвор в Атланта. По–късно той ни каза: „Това беше най–голямото падение в моя живот.“

Животът в затвора бил тежък. „Чувствах се ужасно самотен и отчаян“ — спомня си Джеймс. Но затварянето му в препълнената килия го довело до сериозен самоанализ. Той описва това така: „Това, което ме измъчваше най–много в затвора, не беше личното ми страдание, а това, че бях разочаровал своя небесен Баща.“ След няколко  месеца един затворник, който изучавал Библията със Свидетелите на Йехова, заговорил Джеймс и го поканил да присъства на класовете за изучаване на Библията. Отначало Джеймс отказал от срам. Но младежът настоявал и накрая Джеймс посетил едно неделно събрание.

Той бил силно развълнуван от любещата загриженост за участниците, проявявана от Свидетелите, които водели занятията. По–късно нещо друго му направило силно впечатление. Поради миналия си опит в затвора Джеймс смятал, че всички религиозни доброволни сътрудници получават добри пари за работата си със затворниците. Но се изненадал много, като научил, че Свидетелите не представяли фактури и не получавали пари в брой за своята работа. — Матей 10:8.

Джеймс започнал да очаква с нетърпение събранията. Той почувствал, че братята, които водят събранията, са любезни и насърчаващи. Особено голямо впечатление му направил един старейшина. „Броях дните до следващото му посещение — спомня си Джеймс, — защото в неговите представяния Библията оживяваше, неговата нагласа беше много заразителна. Той ми помогна да разбера колко е необходимо да чета Библията, анализирайки прочетеното, за да мога да разбера истинския смисъл на посланието — за да мога да го усвоя изцяло и което е най–важно, за да мога да развия ума на Христос.“

За Джеймс било трудно да повярва, че Бог ще прости грешките му. Какво му помогнало в това отношение? „Божията прошка беше отразена в начина, по който се отнасяха към нас верните и самопожертвувателни мъже. c Беше ясно едно — въпреки ужасните ми грехове братята никога и по никакъв начин не показаха, че може да не получа божията прошка. Йехова никога не ме  изостави. Той видя искреното ми разкаяние и това, че се отричах от глупавата и нечестна линия на поведение; и той богато ме благослови.“ Да, Джеймс беше възстановен в християнския сбор. Освободен от затвора преди около десет години, той продължава да е активен и пламенен. За радост на своята съпруга и на семейството си сега той е помощник–служител и неотдавна изнесе своя първи публичен доклад.

Намиране на пътя

Запознахме се с Джони в началото на 90–те години на 20–и век. Неговото семейство имало известен контакт със Свидетелите на Йехова, но никой не бил много силен в духовно отношение през годините, когато Джони израствал и имал нужда от духовно и морално ръководство. Джони бил повлечен от един престъпен начин на живот. Той получил присъда, която трябвало да излежи във федералния затворнически лагер, намиращ се в съседство със затвора в Атланта. Докато излежавал присъдата си, той научил за класовете за изучаване на Библията и решил да участва в тях.

Отначало Джони почти не можеше да чете. Но той имаше толкова голямо желание да поеме повече познание за Йехова и Исус Христос, че беше твърдо решен да се научи да чете добре. (Йоан 17:3) Нашите класове за изучаване често помагат на затворниците в това отношение, особено когато става дума за разбиране на прочетеното и за четене пред други хора. Джони полагаше толкова много усилия, че останалите участници в занятията започнаха да го смятат за образец на сериозен изследовател на Библията.

Много месеци по–късно Джони беше прехвърлен във федералния лагер в Таладега (Алабама), за да премине една от образователните програми относно наркотиците. След като пристигна там, той бързо се включи в християнските събрания на Свидетелите на Йехова, провеждани на това място. Той участва активно в тях чак докато най–после беше освободен от затвора. И когато този щастлив момент настъпи, Джони веднага се свърза със Свидетелите на Йехова в своя малък роден град. Той беше посрещнат сърдечно и продължи да изучава и да напредва духовно.

Ентусиазмът на Джони и любовта му към библейската истина насърчиха майка му да се включи по–активно в дейностите на сбора. Той е голям източник на сила и практическа помощ за нея. Неотдавна той беше покръстен в символ на своето отдаване на Йехова Бог и продължава да участва активно в християнската проповедна служба.

Изобилна жетва

През последните две десетилетия повече от четиридесет затворници от затвора в Атланта получиха помощ и станаха покръстени проповедници в организацията на Свидетелите на Йехова; над деветдесет други затворници също се възползваха от ежеседмичното изучаване на Библията. Други затворници бяха покръстени след излизането си от затвора или след преместването си в друг затвор.

Ние, които всяка седмица посещаваме историческия затвор, за да помогнем на истински разкайващите се затворници, сме искрено благодарни за уникалния начин, по който участваме в християнската служба. (Деяния 3:19; 2 Коринтяни 7:8–13) В мрачната обстановка на наблюдателни вишки, въоръжени пазачи, електрически врати и блестящи серпентини от бодлива тел ние сме изпълнени с радост и почуда, когато виждаме как престъпници обръщат живота си наопаки и стават почтени граждани и верни поклонници на Бога. — 1 Коринтяни 6:9–11. — Изпратено.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страници 24, 25]

‘Посрещали сте тук някои от най–добрите ми приятели’

ПРЕЗ април 1983 г. Фредерик У. Франц, който тогава беше член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, посети федералния затвор в Атланта. Той имаше голямо желание да посети точно този затвор. Като влезе в сградата, той извика високо към пазача, който седеше зад едно бюро във фоайето: „Искам да знаете, че сте посрещали тук някои от най–добрите ми приятели!“ Мъжът изглеждаше доста озадачен. За какво говореше Франц?

Преди 64 години Джоузеф Ф. Ръдърфорд и още седем негови съобщници били лъжливо обвинени в заговор. По–късно Ръдърфорд и Франц станали близки приятели и сътрудници. И ето — 40 години след смъртта на Ръдърфорд, когато Франц беше около 90–годишен, имаше радостната възможност да посети мястото, където неговият приятел бил затворен толкова отдавна. Без съмнение той мислеше за работата, която Ръдърфорд и неговите съобщници извършили зад тези стени. В какво се състояла тя?

Малко след като Ръдърфорд и неговите съобщници пристигнали тук, заместник–началникът им казал: „Ще ви възложим работа. Какво умеете да вършите?“

„Г–н заместник–началник — отговорил А. Х. Макмилън, един от осемте затворника, — никога не съм вършил нищо друго в живота си освен да проповядвам. Дали имате такава работа тук?“

„Не, господине! Точно заради това сте тук и трябва да ви кажа, че тук изобщо няма да проповядвате.“

Минали няколко седмици. Всички затворници били задължени да присъстват на неделната служба в затвора и които искали, можели да останат след това за неделното училище. Осмината решили да сформират свой собствен клас за изучаване на Библията и се редували да го водят. „Някои любопитни започнаха да идват и броят им растеше“ — обяснил по–късно Ръдърфорд. Скоро малката група от 8 човека нараснала на 90 души.

Как откликнали затворниците на часовете за изучаване на Библията? Един затворник казал: „Аз съм на седемдесет и две години и трябваше да попадна зад решетките, за да науча истината. Заради това се радвам, че ме изпратиха в затвора.“ Друг казал: „Присъдата ми изтича, съжалявам, че трябва да изляза от затвора ... Можете ли да ми кажете къде мога да намеря вашите хора, когато изляза от тук?“

Вечерта, преди да бъдат освободени, осмината мъже получили трогателно писмо от един младеж, който посещавал техните уроци. Там се казвало: „Искам да знаете, че оставихте в мен желание да стана по–добър, по–голям човек, ако изобщо такъв може да излезе от един толкова омърсен и съсипан от света труп като мен. ... Слаб съм, много слаб, никой не знае това по–добре от мен самия, но ще се опитам и ще се боря със себе си, ако се налага, за да дам пълноценен плод от семето, което вие посяхте, така че да мога да помогна не само на себе си, но и на околните. Може да е странно, че тези думи идват от някой като мен, но дълбоко, много дълбоко в сърцето си аз искрено мисля това, да, до последната буква.“

Днес, повече от 80 години след това, семената на библейската истина продължават да бъдат засявани от Свидетелите на Йехова в затвора в Атланта, а също и в много други затвори. — 1 Коринтяни 3:6, 7.