Англиканската църква страда от липса на единство

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ПРЕЗ 1998 г. в Кентърбъри близо до деветстотингодишната катедрала се проведе Тринадесетата Ламбетска конференция на Англиканската църква. В обръщение към присъстващите епископът Уилям Е. Суинг изказа следното показателно наблюдение: „Религията трябва да престане да бъде проблемът и да започне да осигурява решението. Никога няма да има мир между народите, ако няма мир между религиите.“

Разделението, което съществува между религиите, е огромно, такова е и разделението, съществуващо между миряните и духовенството от една и съща религия. Един епископ отказал да присъства на конференцията, която се провежда на всеки десет години от 1948 г. насам, защото на нея присъствали и жени епископки. Някои от присъстващите се противопоставили на участието на тези жени в библейското обсъждане.

Докато въпросът за назначаването на жени за свещенички беше доминиращ на конференцията през 1988 г., на конференцията през 1998 г. основната причина за спорове беше хомосексуализмът. Накрая епископите решиха, че хомосексуализмът е „против писанието“. Каква беше причината за това решение?

Един от факторите за това може да е желанието на англиканците да укрепят отношенията си с католическата църква. Те съзнават, че църквата им не може да очаква да се състои диалог между двете организации, ако те поемат „по линията, подкрепяща хомосексуализма сред свещениците“. Друга основна причина за това решение може да е страхът от исляма. Приемането на резолюция, оправдаваща хомосексуалните свещеници, би означавало, както се изразиха африканските епископи, „евангелическо самоубийство“ в ислямските държави.

В „Сънди телеграф“ се съобщава за друг спорен въпрос, повдигнат на конференцията: „В някои райони на Африка най–главният въпрос пред мисионерството е полигамията.“ Говорейки за дилемата, с която се сблъскват англиканците в Африка, един епископ казва: „Какво правят те, ако някой направи огромно дарение на църквата, но има повече от една съпруга?“ Отбелязвайки предсказуемия резултат от дебатите по този въпрос, автор от лондонския „Таймс“ пише: „Англиканските епископи ще запазят мълчание относно полигамията.“

За първи път англиканските епископи обсъждаха своите отношения с исляма. „Съществува дълбоко вкоренена вражда между християните и мюсюлманите в Нигерия“ — съобщи епископът на Кадуна (Нигерия), като заяви, че повече от 10 000 души са изгубили живота си в религиозните конфликти в тази страна. Беше казано, че само чрез по–задълбочено познаване на ислямските вярвания може да бъде избегната една свещена война в Африка.

Какво е бъдещето пред седемдесетте милиона души по света, които — според едно спорно твърдение a — са привърженици на Англиканската църква? Положението не е много насърчително, защото, както беше съобщено в „Таймс“: „Конференцията смая много наблюдатели и участници, защото отвреме–навреме приличаше повече на партийно политическо събрание, отколкото на молитвено събиране на християнска църква.“

Не е учудващо тогава, че в „Сънди таймс“ беше изказано заключението, че ‘събирането беше характеризирано от враждебност и недобри чувства’.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 22]

Кентърбърийската катедрала на 900 години