Подкрепа и състрадание от много места

ДОБРОВОЛЦИ дойдоха от много части на Съединените щати, а също и от други страни. Един от тях е Том (на снимката горе), който е на двадесет и девет години и е пожарникар от Отава (Канада). Той сподели с автор, пишещ за „Пробудете се!“, следното: „Видях какво се случи по телевизията и исках да помогна на събратята си пожарникари в Ню Йорк. В петък пристигнах с колата си и в събота бях на мястото на бедствието, за да предложа помощта си. Сложиха ме в т.нар. бригада с кофи, защото изгребвахме отломките с кофи.

Бавно претърсвахме останките, лопата по лопата, като гледахме за предмети, които могат да помогнат за разпознаването на загиналите пожарникари. Намерих една пожарникарска брадвичка, използвана за отварянето на врати, а също и на съединенията на маркучите. Работехме изключително педантично. Около петдесет доброволци пълнехме един боклукчийски камион за два часа.

В понеделник, на 17 септември, извадихме телата на някои пожарникари, които бяха влезли в сградата предишната седмица, във вторник. Никога няма да забравя този миг — всички спасители прекратиха работата си, свалиха каските и застинаха неподвижно, отдавайки почит на загиналите си другари.

Като стоях и гледах мястото на катастрофата, бях поразен от това колко е крехък животът днес. Това ме накара да се замисля за своя живот, за работата си, за семейството. Въпреки риска моята работа е много възнаграждаваща — помагаш на хората и дори спасяваш човешки живот.“

Свидетелите предлагат практическа помощ

Първите два дни след катастрофата около 70 човека потърсиха помощ в световната централа на Свидетелите на Йехова. Някои не можеха да се върнат в хотелските си стаи и бяха изгубили багажа си, затова бяха настанени да пренощуват и получиха дрехи. Бяха нахранени. Но което е още по–важно, получиха емоционална подкрепа от опитни старейшини.

Освен това Свидетелите на Йехова изпратиха нужното оборудване за бедствени случаи и припаси за спасителните екипи, работещи на мястото на катастрофата. Също така беше предоставен транспорт на пожарната, за да могат пожарникарите да бъдат превозени до мястото на спасителните работи. Рикардо (вдясно, горе), който е на тридесет и девет години и работи по извозването на боклука, дни наред участвал заедно със стотици други в разчистването  на тонове отломки. Той каза пред човек от екипа на „Пробудете се!“ следното: „Гледките бяха потресаващи, особено зле въздействаха на пожарникарите, които търсеха свои загинали другари. Видях как извадиха един пожарникар жив. Друг беше убит от падащо тяло. Много от пожарникарите плачеха. И аз не издържах и се разплаках. През този ден те бяха най–смелите хора.“

„Времето и непредвидената случайност“

Хиляди загинаха в тази катастрофа. Сред тях са най–малко четиринадесет Свидетели, които са били на мястото на трагедията или близо до нея. Джойс Къмингс, на шестдесет и пет години и по произход от Тринидад, имала час при зъболекаря близо до Световния търговски център. За нещастие, точно тогава се случила бедата. Явно Джойс била повалена от дима и била откарана в една близка болница. Но не успели да я спасят. Тя беше една от жертвите на „времето и непредвидената случайност“. (Еклисиаст 9:11, НС) Тя беше известна като пламенна евангелизаторка.

Калвин Досън (виж блока) работел в брокерска фирма на осемдесет и четвъртия етаж в южната сграда. Той бил в офиса си и виждал добре северната сграда веднага след удара на самолета в нея. Неговият работодател, който бил извън офиса, се обадил по телефона, за да разбере какво става. Той разказва: „Калвин се опитваше да ми каже какво вижда. Той каза: ‘Хората скачат!’ Казах му веднага да се маха от там и да изведе хората от офиса.“ Калвин не успял да избяга. Неговият работодател продължава: „Калвин беше прекрасен човек и всички ние го ценяхме много, дори и онези сред нас, които не са духовни. Възхищавахме се на неговата богоугодност и на човещината му.“

Друг Свидетел, загинал в катастрофата, е Джеймс Амато (долу вдясно на съседната страница), баща на четири деца и капитан в нюйоркската пожарна. Всички, които го познаваха, казаха, че бил толкова смел, че „щял да отиде в горяща сграда дори и хората  от нея да бягат навън“. Джеймс беше повишен задочно в ранг началник на батальон.

Друг Свидетел, пожарникар със седемгодишен стаж, беше Джордж Дипаскуали. Той беше женен за Мелиса и имаше двегодишна дъщеря Джорджа Роуз. Той беше старейшина в един от сборовете на Свидетелите на Йехова в Статън айлънд и бил на десетия етаж на южната сграда, когато тя се срутила. Той също платил с живота си, опитвайки се да спаси другите.

Това са само двама от стотиците пожарникари, полицаи и спасителни работници, които изгубиха живота си, опитвайки се смело да спасят други хора. Тяхната храброст беше изключителна. Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани по–късно каза на група пожарникари, получили повишение: „Вашата готовност да се втурнете безстрашно напред и при най–трудните обстоятелства вдъхновява всички нас. ... И няма ... по–добър пример за смелост от този на Пожарната команда на град Ню Йорк.“

Служба, носеща утеха

През дните след трагедията в Съединените щати, около 900 000 Свидетели на Йехова положиха големи усилия в цялата страна да предложат утеха на опечалените. Любовта към ближния ги подтикна да утешават жалеещите. (Матей 22:39) В своята служба те също така се опитваха да посочат каква е единствената надежда за страдащото човечество. — 2 Петър 3:13.

Свидетелите се обърнаха към хората със състрадание. Тяхното намерение беше да предложат утеха от Писанията и да следват освежаващия пример на Христос, който казал: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху себе си и се научете от мене, защото аз съм с кротък нрав и смирен по сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и товарът ми е лек.“ — Матей 11:28–30, НС.

Групи от старейшини от манхатънските сборове на Свидетелите на Йехова бяха допуснати на мястото на бедствието, за да разговарят със спасителните работници, носейки утеха. Откликът беше много благоприятен. Тези старейшини казват: „Очите на мъжете бяха пълни със сълзи, докато четяхме заедно библейски стихове.“ Спасителите почивали на един кораб в дока. „Тези мъже изглеждаха толкова измъчени, бяха навели отчаяно глави, не можеха да понесат това, което бяха видели. Седнахме при тях и заедно четохме текстове от Библията. Мъжете ни благодариха искрено за това, че сме дошли, като казаха, че наистина се нуждаят от такава утеха.“

Хората, при които отивахме след трагедията, често искаха нещо за четене и им бяха раздадени безплатно хиляди брошури. Някои от заглавията бяха „Когато някой, когото обичаш, умре“, „Ще има ли някога свят без война?“ (англ.) и „Дали Бог наистина е загрижен за нас?“. Беше обърнато специално внимание и на уводните статии в два броя на „Пробудете се!“: „Новото лице на тероризма“ (8 септември 2001 г.) и „Как да се справяме с посттравматично стресово разстройство“ (22 август 2001 г., англ.). В много от случаите Свидетелите обясняваха библейската надежда за възкресението. (Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15) Това утешително послание е стигнало вероятно до милиони хора.

Това трябва да ни накара да се замислим

Трагедии като тази в Ню Йорк трябва да ни накарат да се замислим за това как използваме живота си. Дали живеем само за егоистични цели, или се стремим да допринесем за щастието на другите? Пророк Михей попитал: „Какво иска Йехова от тебе освен да проявяваш справедливост и да обичаш милост, и да бъдеш скромен, когато ходиш със своя Бог?“ (Михей 6:8, НС) Скромността трябва да ни подтикне да се обърнем към божието Слово, за да намерим истинската надежда за мъртвите и да разберем, че скоро Бог ще възстанови райските условия на тази земя. Ако искаш да научиш повече за обещанията на Библията, те подканяме настойчиво да се свържеш със Свидетелите на Йехова в твоята област. — Исаия 65:17, 21–25; Откровение 21:1–4.

[Блок/Снимки на страница 11]

МОЛИТВАТА НА ТАТИАНА

Вдовицата на Калвин Досън, Лена, разказа на човек от екипа на „Пробудете се!“ за молитвата, която нейната седемгодишна дъщеря казала няколко дни след като разбрала, че баща ѝ няма да се прибере у дома. Лена казала молитва и Татиана попитала: „Мамо, може ли и аз да кажа молитва?“ Майката се съгласила. Татиана казала в своята молитва: „Йехова, наш небесни Татко, искаме да ти благодарим за храната и за този ден от нашия живот. И искаме да те помолим твоят дух да бъде с мама и с мене, за да бъдем силни. И искаме да те помолим твоят дух да бъде с тати, за да бъде той силен, когато се върне. И когато се върне, да бъде хубав, силен и щастлив, и здрав, и ние да го видим отново. В името на Исус ... ох, не забравяй, моля, да дадеш сили на мама. Амин.“

Лена, която не била съвсем сигурна дали Татиана е разбрала какво се е случило, казала: „Тиана, много хубава молитва. Но нали знаеш, че тати няма да се върне?“ По лицето на Татиана веднага се появила уплаха: „Няма да се върне ли?“ „Не — отговорила майката. — Нали ти казах. Мислех, че си разбрала, че тати няма да се върне.“ Татиана казала: „Нали ти ми каза, че той ще се върне в новия свят!“ След като най–после разбрала какво има предвид дъщеря ѝ, Лена казала: „Извинявай, Татиана. Не те разбрах правилно. Мислех, че имаш предвид, че тати ще се върне утре.“ Лена каза: „Почувствах се добре от това, че новият свят е толкова реален за нея.“