Гледната точка на Библията

Правилно ли е християните да вземат участие в новогодишните празненства?

„СЛЕДОБЕДЪТ в навечерието на Нова година е необикновено спокоен — казва Фернандо, лекар от Бразилия. — Но към единадесет часа вечерта се започва — постоянно прииждат пациенти с порезни рани и с рани от огнестрелно оръжие, юноши, пострадали при автомобилни катастрофи, и пребити от бой съпруги. Почти във всички случаи алкохолът е оказал влияние.“

Като се има предвид това, едва ли е изненада за някого, че едно бразилско списание нарича първия ден от годината „ден на национален махмурлук“. От една европейска информационна агенция заявяват, че „новогодишните празници са за хедонисти–любители“, добавяйки, че това е „още една битка от вечната война на човека срещу алкохола“.

Наистина, не всеки празнува Нова година, като се напива жестоко и буйства, вършейки насилие спрямо околните. Дори много хора имат приятни спомени от тези празненства. „Като деца чакахме новогодишната вечер с голямо нетърпение — казва Фернандо, цитиран в началото. — Винаги имаше много игри, неща за ядене и пиене. В полунощ се прегръщахме, целувахме и си пожелавахме взаимно: ‘Честита Нова година!’“

Подобно на това, мнозина днес смятат, че участват в новогодишните празненства, без да прекаляват. Но християните трябва да изследват произхода и значението на този разпространен празник. Дали новогодишните празненства са в противоречие с ученията на Библията?

Факти от миналото

Новогодишните празненства не са нещо ново. Древни надписи показват, че те били чествани във Вавилон още през третото хилядолетие пр.н.е. Решаващо влияние оказал един празник, който бил отбелязван в средата на март. „По това време бог Мардук решавал  съдбата на страната през следващата година“ — се казва в „Световна енциклопедия“. Празненствата за вавилонската нова година продължавали 11 дни и включвали жертвоприношения, шествия и ритуали за плодородие.

Известно време и римляните също започвали своята нова година през месец март. Но през 46 г. пр.н.е. император Юлий Цезар постановил, че тя трябва да започва на първи януари. Този ден вече бил посветен на Янус, богът на всяко начало, и вече щял да бележи и първия ден на римската година. Датата се променила, но атмосферата на празника се запазила. На първи януари хората „се отдавали на буйство и крайности, и на различни видове езически суеверия“, се казва в „Енциклопедия“ на Макклинтък и Стронг.

Дори и днес част от новогодишния празник са изпълнени със суеверие ритуали. Например, в някои области на Южна Америка много хора посрещат новата година, стоейки само на десния си крак. Други надуват тромби и пукат с ‘пиратки’. Според един чешки обичай в навечерието на Нова година трябва да се яде супа от леща, докато в Словакия по традиция хората трябва да поставят монети или люспи от риба под покривката на масата. Такива ритуали, предназначени да прогонят лошия късмет и да донесат благополучие, просто поддържат древното вярване, че началото на годината е време за решаване на по–нататъшната съдба на човека.

Възгледът на Библията

Библията подканя християните да ‘ходят благопристойно, не по пирувания и пиянства’. a (Римляни 13:12–14; Галатяни 5:19–21; 1 Петър 4:3) Тъй като новогодишните празненства често се характеризират именно с тези крайности, които Библията осъжда, християните не участват в тях. Това изобщо не означава, че на християните им е чужда всякаква житейска радост. Напротив, те знаят, че Библията многократно казва на поклонниците на истинския Бог да се радват — и то поради редица причини. (Второзаконие 26:10, 11; Псалм 32:11; Притчи 5:15–19; Еклисиаст 3:22; 11:9) Освен това Библията потвърждава, че ядене и пиене често придружават веселието. — Псалм 104:15; Еклисиаст 9:7а.

Както видяхме обаче, новогодишните празненства се коренят в езически обичаи. Фалшивото поклонение е нечисто и отвратително в очите на Йехова Бог и християните отхвърлят традиции, които са с такъв произход. (Второзаконие 18:9–12; Езекиил 22:3, 4) Апостол Павел писал: „Какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала?“ И с основание добавил: „Не се допирайте до нечисто.“ — 2 Коринтяни 6:14–17а.

Освен това християните съзнават, че изпълнените със суеверие ритуали не гарантират щастие и благополучие — особено поради това, че участието в такива празненства може да доведе до лишаване от божието благоволение. (Еклисиаст 9:11; Исаия 65:11, 12) А и Библията подканя християните да бъдат умерени и да проявяват самоконтрол в поведението си. (1 Тимотей 3:2, 11) Ясно е тогава, че ще бъде неправилно този, който твърди, че следва ученията на Христос, да взема участие в празненства, характеризирани с буйство и крайности.

Колкото и привлекателни за очите и сетивата да са новогодишните празници, Библията ни казва ‘да не се допираме до нищо нечисто’ и да „очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота“. На онези, които послушат това предупреждение, Йехова дава следното стоплящо сърцето уверение: „Аз ще ви приема, ... ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“ (2 Коринтяни 6:17б–7:1) Да, той обещава вечни благословии и благополучие за онези, които са лоялни към него. — Псалм 37:18, 28; Откровение 21:3, 4, 7.

[Бележки под линия]