Търсене на делфини на другия край на света

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ

 „ТОВА е единственото създание, което обича човека заради самия него“ — писал гръцкият есеист Плутарх. За какво говорел той? За делфина, бозайник, който е близък роднина на кита.

Според „Нова световна енциклопедия“ „много учени смятат, че делфините са сред най–интелигентните животни, наред с шимпанзетата и кучетата“. Но както писал Плутарх, делфините не идват при човека само за да ги нахрани. Точно обратното, изглежда, че много от тях просто се радват да са заедно с нас. „Макар че не се нуждае от човека, делфинът идва, привлечен от любопитство — се казва в книгата „Тайните на морските дълбини“, — и е много възможно да се наслаждава на нашите лудории, точно както ние се наслаждаваме на неговите.“ От съществуващите 32 вида морски делфини, 4 вида живеят в Нова Зеландия a — обикновеният делфин, афалата, ‘неясният’ делфин и най–малкият делфин в света — Хекторовият делфин.

Делфините са в изобилие в Залива на островите, живописна крайбрежна област на Нова Зеландия. Горим от желание да посетим това място, така че потегляме с лодка от град Ръсел. Нашата водачка ни казва, че освен афали и обикновени делфини можем да видим също косатки и черни делфини, които са от същото семейство. Тя каза, че за да ги открием, трябва да гледаме за характерните издишани пръски вода или за гръбната им перка. „Понякога — добавя тя — те ни откриват първи!“

Плуване с делфини

Не след дълго огромните тъмни очертания на афалите — стигащи до четири метра — се появяват пред нас и гръбните им перки без усилие порят вълните. Лудувайки, те се возят безплатно на вълната, оставяна от нашата лодка. Лодката спира и заедно с водачката внимателно се спускаме в дълбоката, зелена вода, където неопитомените делфини ни позволяват да плуваме редом с тях.

Тъй като отвсякъде ме заобикалят гръбни перки и не ми е ясно накъде да погледна най–напред, аз просто поемам дълбоко въздух и гледам смаяно сивите тела, които се движат под мене. Един делфин изплува от дълбочините, за да ме изследва и след това се обръща лекичко настрани, като ми показва бялото си коремче. Макар че делфините не се приближават много, техните подсвирквания се чуват ясно. Явно моите опити да имитирам техните звуци изобщо не им правят впечатление,  защото делфините се оттеглят и след това се появяват отново и продължават да правят кръгчета наоколо.

Риболов и игри

Качваме се отново на лодката и следваме с нея делфините до един закътан залив. Там има повече делфини, отколкото можем да преброим — те скачат и цамбуркат навсякъде! Но всъщност ловят риба. Те се хранят най–вече с главоноги, риба и ракообразни. След това наблюдаваме нещо като урок по риболов в развитие. Изглежда майката парализира малка риба със своя сонар и малкото делфинче като че ли се опитва да улови рибата, като я удря с опашката си. Май че на детето ще са му нужни още няколко урока!

Делфините прекарват по–голямата част от деня в игри и общуване. Един от тях се плъзга по водата край нас, като гордо носи на гръбната си перка някакво водорасло. Водачката ни обяснява, че водораслите са любимата играчка на делфините. Те си ги слагат на муцунката или около перката и си играят с тях до безкрайност. Когато на единия му омръзне, другият поема водораслото и е негов ред да играе.

‘Звукови картини’

За да „виждат“ по–точно обстановката под водата, делфините използват ехолот, или сонарна система, която функционира с честота, подобна на честотата на ултразвуковия скенер. Делфините издават поредица от щракания и ‘картината’, която получават, им помага да намират храна и други интересуващи ги неща — сред които сме и ние. Делфините общуват помежду си, като използват високи подсвирквания, предавани на честота, която е десет пъти по–висока и четири и половина пъти по–бърза от човешката реч. Но те не използват език като нас, а изглежда създават ‘звукови картини’.

Ясно е, че има още много неща, които да научим за делфините. Може би един ден ще можем да ги разберем докрай — как мислят и какво мислят за нас. Изпълнени със смайване и обич, ние оставяме този чудесен пуст залив с обвити в мъгла скални очертания и бели пясъчни плажове на делфините. Тръгваме си с едно ново чувство на уважение към тези създания и с увеличено страхопочитание спрямо техния Създател. — Откровение 4:11.

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимка на страници 30, 31]

Отглеждане на рожба

Делфините не са риби, а бозайници. Затова бебето делфинче се храни с мляко, което се произвежда в тялото на майка му. През тригодишния период на кърменето майката учи своята рожба на всичко, което детето трябва да знае, за да оцелее. Например, тя го учи как да използва ехолот, или сонарна система, като му показва дори как да използва свой собствен „подпис“ на края на всяко свое „изречение“. Тя го учи също така и как да лови риба, как да си намери брачен партньор и как да общува с другите делфини.

Делфинското бебе се ражда с опашката напред, като в утробата на майка си то е сгънато на две. На новородените делфинчета се забелязват отвесни линии, което показва, че бебетата са били сгънати в майка си. Бебето суче в движение, като през цялото време остава много близо до майка си, за да се възползва от хидродинамичното въздействие на нейното плуване.

[Източник]

© Jeffrey L. Rotman/CORBIS

[Карта на страница 31]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Заливът на островите

[Снимка на страница 29]

Афала

[Източник]

© Jeff Rotman

[Снимка на страница 29]

Хекторов делфин

[Източник]

Photo by Zoe Battersby

[Снимка на страница 30]

‘Неясен’ делфин

[Източник]

Mark Jones

[Снимка на страница 30]

Обикновени делфини

[Източник]

© R.E. Barber/Visuals Unlimited