В търсене на домашно огнище

„От дома по–хубаво няма.“ — Българска народна поговорка.

ПЪРВО имаше война, една война без край. После настъпи суша, неумолима, безмилостна суша. По петите я следваше гладът. И хората направиха единственото, което можеха да направят — напуснаха домовете си, за да търсят храна, вода и работа.

Те заприиждаха с хиляди на граничния пункт. Но през изминалите години там вече бяха приети около един милион бежанци и съседната страна не можеше да поеме повече. Граничните полицаи с палки в ръце следяха никой да не се промъкне през границата.

Един местен чиновник от емигрантската служба изреди без заобикалки причините за задържането на прииждащата вълна от бежанци. „Не плащат данъци. Съсипват пътищата. Секат дърветата. Изчерпват водните запаси. Не, не искаме повече такива.“ a

Подобни трагични сцени се срещат вече все по–често. Изселени по принуда хора установяват, че е все по–трудно да намерят домашно огнище. „С нарастването на броя на хората, търсещи закрила, все по–голямо става нежеланието на държавите да осигуряват тази закрила“ — се обяснява в едно неотдавнашно сведение на организацията Амнести Интернешънъл.

Онези, които имат щастието да стигнат до бежански лагер, намират там известна сигурност, но едва ли могат да нарекат това място свой дом. И условията в лагера може съвсем да не са идеални.

Живот в бежански лагер

„Може [у дома] да те застигне куршум, но тук [в бежанския лагер] децата ти ще умрат от глад“ — се оплаква един африканец бежанец. Този отчаян баща установил, че в много лагери постоянно липсват храна и вода, а също така и хигиена, и подходящи жилищни условия. Причините за това са прости. Развиващите се страни, които внезапно се оказват наводнени от хиляди бежанци, може би се борят с проблема относно изхранването на собствените си граждани. Те не могат да окажат голяма помощ на множествата, които изведнъж се озовават на прага им. А по–богатите държави, изправени пред собствените си проблеми, нямат голямо желание да помогнат за издръжката на многобройните бежанци в други страни.

Когато през 1994 г. над два милиона души напуснаха една африканска страна, нямаше как в набързо построените бежански лагери да не липсват вода и нужното санитарно оборудване. В резултат на това избухна холера и преди да бъде овладяна, отне живота на хиляди хора. Нещата се влошаваха още повече и от това, че въоръжени бойци се бяха смесили с цивилните бежанци и бързо поеха разпределението на помощите в свои ръце. Този проблем не беше нещо ново. „Присъствието на въоръжени лица сред бежанците излага цивилните на още по–големи рискове. То ги оставя беззащитни пред страха, тормоза и насилственото присъединяване към армията“ — се казва в едно сведение на ООН.

Местните хора също може да пострадат от големия приток на гладни бежанци. Някои правителствени чиновници от областта на Големите езера в Африка се оплакват: „[Бежанците] унищожиха нашите запаси от храна, съсипаха нивите ни, добитъка ни, националните ни паркове, причиниха глад и разпространиха болести ... [Те] получават хранителни помощи, а ние не получаваме нищо.“

 Но най–болезнен от всичко може би е фактът, че много от временните бежански лагери в крайна сметка стават постоянни поселения. Например, в една страна от Средния изток около 200 000 бежанци са натъпкани в лагер, построен първоначално за около една четвърт от този брой хора. „Нямаме къде да отидем“ — казва с горчивина един от бежанците там. Тези многострадални бежанци се сблъскват със сериозни ограничения относно намирането на работа в страната, която ги е приела, като за най–малко 95 процента от тях се смята, че са безработни или с недостатъчно работа. „Наистина не ми е ясно как свързват двата края“ — признава един служител, занимаващ се с бежанците.

Но ако условията в бежанските лагери са лоши, то още по–лошо е положението на онези принудително напуснали дома си хора, които не могат да излязат от страната си.

Мъката на принудителното разселване

Според Върховния комисар на ООН за бежанците „мащабите и размера на този проблем, човешкото страдание, което лежи в основата му, а също и въздействието му върху международния мир и безопасност, основателно превръщат принудителното разселване в рамките на страната във въпрос, предизвикващ голяма международна загриженост“. Редица фактори правят тези бездомни хора обикновено по–уязвими от бежанците.

Няма международна организация, която да се грижи за принудително напусналите дома си хора, и тяхното отчаяно положение рядко привлича вниманието на средствата за масова информация. Правителството на тяхната страна, затънало във въоръжен конфликт, може да няма желание или възможност да ги защити. Често при бягството от опасния район семействата биват разделени. Поради принудителното придвижване пеша някои от тези хора дори не успяват да преживеят похода към по–безопасната област.

Много от тези прокудени от дома си хора търсят убежище в големите градове, където са обречени на оскъдно съществуване в порутени бараки или изоставени сгради. Други се събират в импровизирани лагери, които често биват нападани от въоръжени лица. Обикновено смъртността сред тези хора е по–висока от смъртността сред която и да било друга група в страната.

Дори и добронамерените усилия, организирани, за да се окаже помощ и да се облекчат страданията на тези бездомни хора, могат да причинят обратен ефект. В сведението „Положението на бежанците в света през 2000 г.“ се обяснява следното: „През последното десетилетие на 20–и век хуманитарните организации, действащи в разкъсваните от войни страни, спасиха живота на хиляди и направиха много за облекчаването на човешкото страдание. Но една от основните поуки, които донесе това десетилетие, беше това, че в конфликтни ситуации с хуманитарните действия лесно може да  се манипулира от страна на воюващите групи и е възможно те неволно да допринесат за укрепване на позициите на онези, които причиняват нарушаването на човешките права. Освен това снабдяването с помощи може да подпомогне военната икономика, като по този начин да подкрепи и удължи войната.“

Търсенето на по–добър живот

Освен бежанците и принудително разселените вътре в страната си хора е налице и нарастващ брой икономически бежанци. Причините за това са няколко. Разликата между богатите и бедните страни в света продължава да расте, а телевизията ежедневно размахва охолния начин на живот в определени страни пред очите на някои от най–бедните жители на земята. Пътуването по света стана по–лесно и границите са все по–пропускливи. Гражданските войни, а също и религиозната и етническата дискриминация осигуряват допълнителни силни подбуди за преместване в по–заможна страна.

Но докато за някои емигранти, особено тези, които вече имат роднини в развитите страни, това преместване се увенчава с успех, животът на други просто бива съсипан от него. Онези, които попадат в лапите на престъпници трафиканти, са изложени на особено голяма опасност. (Виж приложенията.) Семействата ще направят добре да обмислят грижливо тези опасности, преди да емигрират по икономически причини.

През 1996 г. един стар кораб се обърна в Средиземно море и 280 души се удавиха. Жертвите бяха емигранти от Индия, Пакистан и Шри Ланка и бяха платили от 6000 до 8000 долара за прехвърлянето си в Европа. Преди корабокрушението, седмици наред те понасяли глад, жажда и физическо малтретиране. „Пътят към успеха“ се превърнал в кошмар, завършил с трагедия.

В действителност всеки един бежанец, подложен на принудително разселване човек или нередовен емигрант може да разкаже кошмара, който той е преживял. Каквато и да е причината, поради която тези хора са били прокудени от дома си — война, преследване или бедност, — тяхното нещастие предизвиква следните въпроси: Дали този проблем ще бъде разрешен някога? Или приливът от бежанци просто ще продължава да нараства безкрайно?

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимка на страница 8]

Съдбата на нередовните емигранти

Освен бежанците и принудително разселените хора, по света има между петнадесет и тридесет милиона „нередовни емигранти“. Повечето от тях са хора, които се надяват да избягат от бедността, а може би също и от предубедеността и преследването, в по–богатите страни.

Тъй като през последните години възможностите за легална емиграция намаляха, разцъфтя една нова нелегална търговия с емигранти. Всъщност трафикът с емигранти днес се превърна в печеливш бизнес за международните престъпнически синдикати. Някои изследователи изчисляват, че той донася печалба от дванадесет милиарда долара годишно, като трафикантите не рискуват почти нищо. Пино Арлаки, заместник–генерален секретар на една от службите към ООН, нарече това „най–бързо растящия престъпен пазар в света“.

Нередовните емигранти на практика нямат абсолютно никаква защита и паспортите им винаги биват конфискувани от трафикантите. Трудът на такива емигранти бива жестоко експлоатиран във фабрики, домакинства, риболовни предприятия или в селското стопанство. Някои са принуждавани да проституират. Ако бъдат заловени от властите, те най–вероятно ще бъдат върнати в родината си без пукната пара в джоба. Ако възразяват срещу лошите трудови условия, те могат да бъдат бити или малтретирани сексуално, или пък получават заплахи срещу своите близки в родината.

Често престъпните банди подмамват потенциалните емигранти с обещания за добре платена работа. Заради това обеднялото семейство може да ипотекира всички свои притежания само и само да изпрати един от своите в Европа или в Съединените щати. Ако емигрантът не може да си плати разноските по пътуването, от него се изисква чрез работа да изплати дълга си, който може да достигне до 40 000 долара. „Новият живот“, който са му обещавали, се превръща в каторга.

[Снимка]

Нелегални бежанци в Испания

 [Блок/Снимка на страница 9]

Невинни жертви

Семейството на Сири живяло из хълмовете на Югоизточна Азия, където родителите на Сири отглеждали ориз. Един ден някаква жена казала на родителите на Сири, че може да намери на момичето добре платена работа в града. Трудно било те да откажат на предложените от нея 2000 долара — цяло богатство за селяните, които си изкарват прехраната на оризищата. Скоро обаче Сири се оказала в плен на един публичен дом. Собствениците ѝ заявили, че за да откупи свободата си, трябва да им върне 8000 долара. Тогава Сири била на петнадесет години.

Не било възможно Сири да погаси този дълг. Побоищата и изнасилванията я принудили да се съгласи да работи за тях. Докато им вършела работа, тя нямало да бъде освободена. Жестоката реалност е такава, че много такива проститутки биват освобождавани да се върнат в родните си села само за да умрат там от СПИН.

Подобна търговия процъфтява и в други краища на света. В едно сведение от 1999 г., озаглавено „Международен трафик на жени за Съединените щати“, се изчислява, че всяка година от седемстотин хиляди до два милиона жени и деца стават жертва на трафиканти, като много от тях са предназначени за проституция. Някои може да бъдат подмамени, други просто биват отвличани, но на практика всички те са принуждавани да работят против волята си. Едно момиче от Източна Европа, което беше спасено от банда, занимаваща се с проституция, каза за онези, които я държали в плен: „Никога не съм си представяла, че е възможно такова нещо. Това не са хора, а зверове.“

Някои нещастници дори са вземани от бежански лагери, където е трудно да устоиш на обещанията за работа и добри пари в Европа или Съединените щати. За безброй жени търсенето на по–добър живот води до сексуално робство.

[Блок/Снимки на страница 10]

Преценете всички плюсове и минуси, преди да решите да емигрирате по икономически причини

Като се имат предвид многобройните престъпни банди, занимаващи се с трафик на емигранти, и трудностите пред легалната емиграция в страните от развития свят, съпрузите и бащите трябва внимателно да обмислят следните въпроси, преди да вземат решение.

1. Дали материалното ни състояние наистина е толкова безнадеждно, че един от нас или цялото семейство трябва да се премести в страна, където заплащането е по–високо?

2. Какви дългове ще направим, за да платим за пътуването, и как ще ги връщаме?

3. Дали си струва да разделяме семейството заради материална изгода, която може да се окаже недействителна? За много нелегални емигранти е практически невъзможно да намерят редовна работа в развитите страни.

4. Дали да вярвам на приказките за високо заплащане и социални придобивки? Библията казва, че „глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища“. — Притчи 14:15, СИ.

5. Каква гаранция имаме, че няма да попаднем в ръцете на престъпна организация?

6. Давам ли си сметка, че ако пътуването е организирано от такава престъпна група, тогава е много възможно жена ми или дъщеря ми да бъде принудена да работи като проститутка?

7. Давам ли си сметка, че ако вляза в дадена страна като нелегален емигрант, може да не успея да си намеря постоянна работа и може да бъда върнат в родината си, загубвайки всичките пари, които съм вложил в пътуването?

8. Искам ли да стана нелегален емигрант или да прибегна до нечестни средства, с цел да вляза в по–богата страна? — Матей 22:21; Евреи 13:18.

[Диаграма/Карта на страници 8, 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Движение на бежанци и на работници–емигранти

Области, заселени с голям брой бежанци и с принудително разселени хора

→ Основните пътища на работниците–емигранти

[Източници]

Източници: „Положението на бежанците в света“, „Световната преселническа криза“ и „Преглед на състоянието на бежанците в света“, 1999 г.

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 7]

Бежанка очаква да бъде преселена

[Източник]

UN PHOTO 186226/M. Grafman