От какво е предизвикано днешното гневно време?

ЕДИН човек е застрелян, докато седи в някакъв бар в Прага. Защо? Стрелецът бил ядосан от силната музика, която се чувала от неговия уокмен. Един шофьор е пребит до смърт със стик за хокей на трева на едно кръстовище в Кейптаун (Южна Африка). Изглежда нападателят му бил разгневен от това, че жертвата присветнала с фаровете на колата си срещу него. Една медицинска сестра от Великобритания, която живее в Австралия, е нападната в дома си от своя бивш приятел. Той ѝ бил ядосан, полял я с бензин, запалил я и я оставил да умре.

Дали съобщенията за прояви на ярост — гняв на пътя, гняв в дома, гняв във въздуха — са преувеличени? Или подобно на пукнатините в стените на една сграда, те са само видимо предупреждение за сериозен проблем, стоящ зад тях? Фактите показват, че второто е истина.

На пътя „сведенията за агресивни инциденти се увеличават с почти седем процента годишно от 1990 г. досега“ — се казва в едно неотдавнашно съобщение от Фондацията за безопасност на пътя към Американската автомобилна асоциация (ААА).

В дома гневът изобилства. Например, полицията в австралийската провинция Нов Южен Уелс е свидетел на петдесетпроцентно увеличение на съобщените случаи на домашно насилие през 1998 г. Всяка четвърта жена в тази страна, която е омъжена или живее с някого на семейни начала, е понесла насилие от страна на партньора си.

Във въздуха нещата са подобни. Заплахата самолетните пътници да изпаднат в ярост и да нападнат някой от персонала, спътниците си и дори пилотите е накарала някои от най–големите авиокомпании в света да осигурят на екипажа специални приспособления за обезвреждане на буйстващи пътници.

Защо толкова много хора изглежда не могат да контролират емоциите си? Какво подбужда тези изблици на ярост? И дали е възможно да се поставят такива чувства под контрол?

Защо гневът расте?

Да изпаднеш в изблик на ярост означава да изпитваш или да проявяваш силен гняв. Изблиците на ярост са резултат на гняв, който е оставен да се трупа, докато не избухне с огромна сила. „Яростните скандали на пътя рядко са резултат от един–единствен инцидент. По–скоро те са резултат от индивидуалната нагласа и от натрупването на стрес в живота на отделния шофьор“ — отбелязва Дейвид К. Уилис, президент на Фондацията за безопасност на движението към ААА.

За натрупването на този стрес допринася и огромният поток от информация, която сме принудени да поглъщаме всеки ден. Върху задната корица на книгата „Информационното претоварване“ от Дейвид Луис, се казва: „Много работници днес затъват в потоп от данни ... Затрупани от информация, ... те изпадат в стрес, стават безразсъдни, парализирани от опитите си да анализират и разберат  всичко край себе си.“ Посочвайки пример за този потоп от данни, един вестник написа: „В делничния брой на един вестник се съдържа толкова информация, колкото средният жител на 17–и век е получавал за целия си живот.“

Това, което слагаме в устата си, също може да подхранва гнева ни. Две обширни изследвания доказват, че има връзка между нарасналата враждебност и тютюнопушенето, консумацията на алкохол и нездравословното хранене. Този преобладаващ начин на живот подклажда стреса и разочарованието — разочарование, което избухва под формата на ругатни, липса на търпение и нетолерантност.

Лошите обноски и филмите

Посочвайки връзката между неучтивостта и престъпността, психологът Адам Грейкар, директор на Австралийския институт по криминология (АИК), казва: „Едно ново съсредоточаване върху уважението и учтивостта може да се окаже една от най–значителните стъпки към намаляването на малките престъпления.“ Този институт пропагандира проявата на търпение, толерантността и премахването на ругатните. Според неговите специалисти, ако това не се направи в обществото, буйното поведение може да се превърне в престъпно поведение. Каква ирония е фактът, че една форма на отпускане през свободното време, която мнозина избират, за да намалят стреса и разочарованието, всъщност насърчава нетолерантността и гнева. За какво става дума?

„Деца и възрастни се стичат в киносалоните, за да гледат смърт и унищожение. Пазарът за изпълнени с насилие видеофилми е огромен и процъфтяващ. „Военните играчки“ са харесвани от много деца, макар и да не са одобрявани от много родители. Мнозина — и деца, и възрастни — се наслаждават на телевизионното насилие, а телевизията играе важна роля в пренасянето на културните ценности“ — се казва в едно сведение на АИК. Как всичко това е свързано с изблиците на ярост по улиците и в дома? В сведението се прави следното заключение: „Индивидуалната ценностна система в рамките на обществото ще се развие съответно на степента, в която обществото извинява насилието.“

Много хора днес твърдят, че изпускането на гнева е един естествен отговор на стреса, неизбежна реакция на нашето изпълнено с напрежение, агресивно общество. Но дали е вярно, че разпространеното схващане „щом си ядосан, изкарай си го на нещо“ е полезен съвет?

Дали трябва гневът да бъде контролиран?

Точно както един избухнал вулкан съсипва живота на хората край себе си, така и човек, който изразява силен гняв, наврежда на околните. Освен това той сериозно наврежда и на себе си. По какъв начин? „Изразяването на гнева води до повече агресия“ — се казва в „Журнал на Американската медицинска асоциация“  („ЖАМА“). Според изследванията, при мъжете, които проявяват гнева си, „вероятността да умрат до петдесетата си година е по–голяма, отколкото при онези, които не правят това“.

Подобно на това, и в едно изявление на Американската сърдечна асоциация се казва: „При мъжете, които преживяват гневни изблици, рискът от инсулт е два пъти по–висок, отколкото при мъжете, които проявяват самоконтрол.“ Тези предупреждения се отнасят и за двата пола.

Кой съвет всъщност е от полза? Обърни внимание на сходствата между съветите на светските власти и напътствията на най–разпространения авторитет относно човешките отношения — Библията.

Контролирай гнева, избягвай яростта

Д–р Редфорд Б. Уилямс казва в „ЖАМА“: „Няма голяма вероятност опростенческият съвет „щом си ядосан, изкарай си го на нещо“ ... да помогне. Далеч по–важно е да се научим как да анализираме своя гняв и след това да го овладеем.“ Той предлага да си задаваме въпроси от рода на: „(1) Дали тази ситуация е важна за мене? (2) Дали мислите и чувствата ми съответстват на обективните факти? (3) Дали положението може да се промени, така че това чувство на гняв да стане излишно?“

Притчи 14:29; 29:11 „Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.“

Ефесяни 4:26 „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“

В своята книга „Справяне с гнева — начини да си помогнем сами“ Франк Донован препоръчва: „Да избягаш от гнева, или по–конкретно, да избягаш от мястото и от другите хора, присъствали на твоя гневен изблик, е стратегия, която е особено важна и ценна при по–интензивния гняв.“

Притчи 17:14 „Започването на спор е както когато някой отприщва води; затова оттегли се, преди да е избухнала препирнята.“ (НС)

Бертрам Ротшилд пише в списание „Хуманист“: „Всеки сам ... е отговорен за гнева си. Причината да се разгневим се намира в главите ни. ... Не може и да става дума за сравнение между онези няколко случая, в които чрез гняв си постигнал желаното, и огромното мнозинство от случаи, когато гневът само е влошил положението. Много по–добре е човек изобщо да не стига до гняв, отколкото да преживее гневен изблик.“

Псалм 37:8 „Престани от негодуванието и остави гнева; не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.“

Притчи 15:1 „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“

Притчи 29:22 „Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.“

Милиони Свидетели на Йехова по света подкрепят горните съвети. Каним те да присъстваш на техните събрания в местната Зала на Царството и да видиш сам, че да живееш според съветите на Библията носи полза въпреки нашето гневно време.

[Снимки на страница 30]

Подобно на избухващ вулкан, човекът, който не контролира гнева си, причинява вреда

[Снимка на страница 31]

Съветите на Библията наистина носят полза