Свят, в който ще има място за всички

„Тъй като проблемът с бежанците е глобален, и разрешението му трябва да бъде глобално.“ — Джил Лъшър, професор по международни отношения.

МЛАДОТО семейство тръгнало тайно по тъмно. Загрижен за безопасността на своите, съпругът не губел време, макар че били с малко дете. Той разбрал, че безмилостният диктатор, който управлявал страната, планира убийствено нападение срещу техния град. След трудно пътуване от над 150 километра те най–сетне прекосили границата и били в безопасност.

Това скромно семейство по–късно станало известно по целия свят. Детето се казвало Исус, а родителите му Йосиф и Мария. Тези бежанци не напуснали земята си в търсене на материално богатство. Не, положението било на живот и смърт. Целта на нападението над града било убийството на тяхното дете!

Подобно на много други бежанци, когато политическата ситуация се оправила, Йосиф и семейството му се върнали в своята родина. Но тяхното навременно бягство несъмнено помогнало да бъде спасен животът на малкото им дете. (Матей 2:13–16) Египет, страната, в която били в безопасност, била приемала както политически, така и икономически бежанци и преди тях. Много векове преди това предците на Исус били намерили убежище в Египет, когато глад опустошил Ханаанската земя. — Битие 45:9–11.

В безопасност, но не и удовлетворени

Както библейските, така и съвременните примери потвърждават, че бягството в друга страна може да спаси живот. И въпреки това за всяко семейство е много трудно да напусне дома си. Колкото и скромен да е той, вероятно в него години наред са влагани време и пари. Освен това той може би представлява семейно наследство, което свързва обитателите си с тяхната страна и традиции. А и бежанците могат да вземат много малко неща със себе си, понякога дори не успяват да вземат нищо. Така че неизбежно затъват в бедност, какъвто и да е бил предишният им живот.

Първоначалното чувство на облекчение от постигнатата сигурност бързо може да изчезне, ако бъдещето не предлага нищо повече от живот в бежански лагер. И колкото по–дълго човек е бежанец, толкова по–потиснат се чувства, особено ако липсват отношения с местните хора. Бежанците, както всеки човек, искат да имат постоянен корен някъде. Едва ли бежанският лагер е най–доброто място за отглеждане на деца. Дали ще дойде време, когато всеки ще има свой дом?

Дали връщането в родината е разрешението на проблема?

През 90–те години на 20–и век около девет милиона бежанци най–после успели да се върнат по домовете си. За някои от тях това било радостно събитие и те с ентусиазъм се заели да възстановят живота си. Други обаче изпаднали в отчаяние от това. Те се върнали само защото положението в страната, която им била дала убежище, било станало непоносимо. Проблемите, които те били преживели в чужбина, били толкова тежки, че тези хора решили, че ще им бъде по–добре у дома, въпреки несигурността, с която неизбежно щели да се сблъскат.

Дори и при най–добрите обстоятелства връщането в родината донася трудности, защото означава пълно преселване за втори път.  „Всяко преместване е придружено със загуба на средства за изкарване на прехраната, например, земя, работа, дом и добитък — се обяснява в изданието „Състоянието на бежанците в света през 1997 и 1998 г.“ — И всяко преместване поставя началото на труден възстановителен процес.“ В едно изследване на върнали се в родината си бежанци от Централна Африка се съобщава, че „за бежанци, които са получавали помощи, докато са били в чужбина, връщането може да е по–тежко от самото изгнание“.

Но още по–мъчително е положението на милиони бежанци, които са принудени да се върнат в родината си против волята си. Какво ги очаква? „Възвращенците може да попаднат в ситуация, в която не съществуват закони, където вилнеят банди и се шири престъпност, където демобилизирани войници грабят цивилното население и където с леки оръжия разполагат почти всички жители“ — се казва в едно сведение на ООН. Явно такава враждебна обстановка не може да удовлетвори дори най–основните потребности на тези прокудени от дома си хора.

Изграждане на свят, в който всеки ще е в безопасност

Насилственото или неохотно връщане в родината няма да разреши проблема с бежанците, ако не се премахнат основните причини за бягството. Г–жа Садако Огата, бивш Върховен комисар на ООН за бежанците, каза през 1999 г.: „Събитията през това десетилетие, и дори тези от изминалата година, много ясно показват, че въпросите за бежанците не могат да се обсъждат, без да се обсъжда безопасността.“

А острата липса на безопасност измъчва милиони по целия свят. Кофи Анан, генералният секретар на ООН, обяснява: „В някои части на света държавите се разпадат в резултат на вътрешни и обществени конфликти, като така лишават гражданите си от всякаква действаща защита. На други места човешката сигурност е заплашена от правителства, които отказват да действат в интерес на обществото, преследват своите опоненти и наказват невинни членове на малцинствени групи.“

Войните, преследването и етническото насилие — основните причини за несигурността, която Кофи Анан описва, — обикновено се коренят в омразата, предубедеността и несправедливостта. Тези злини не могат да бъдат изкоренени лесно. Дали това означава, че проблемът на бежанците неизбежно ще се влошава?

Ако нещата бъдат оставени в човешките ръце, това несъмнено ще е така. Но в Библията Бог обещава, че ‘ще направи да престанат войните до края на земята’. (Псалм 46:9) Чрез своя пророк Исаия той описва също и едно време, когато хората „ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. ... Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие; защото те са род на благословените от Господа [Йехова — НС], тоже и потомството им“. (Исаия 65:21–23) Тези условия несъмнено ще премахнат проблема с бежанците.  Дали е възможно те да бъдат постигнати?

„Тъй като войните започват в главите на хората, именно в главите на хората трябва да бъдат изградени средствата за защита на мира“ — се казва в преамбюла на Организацията за образование, наука и култура към ООН. Нашият Създател знае много добре, че е необходима промяна в мисленето. Същият пророк обяснява защо един ден всеки човек на земята ще живее в безопасност: „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа [Йехова — НС], както водите покриват дъното на морето.“ — Исаия 11:9.

Свидетелите на Йехова вече са установили от опит, че познанието за Йехова може да победи предразсъдъците и омразата. В своята международна проповедна дейност те се стремят да поддържат библейските ценности, които внедряват в хората любов вместо омраза, дори и в разкъсваните от война държави. Освен това те предлагат всякаква помощ на бежанците, доколкото това е по възможностите им.

От друга страна, те съзнават, че цялостното разрешаване на проблема с бежанците се намира в ръцете на назначения от Бога Цар Исус Христос. Той несъмнено разбира колко лесно омразата и насилието могат да опустошат живота на хората. Библията ни уверява, че той ще съди онеправданите с праведност. (Исаия 11:1–5) Под неговото небесно управление волята на Бога ще бъде извършена на земята, както е извършена и в небето. (Матей 6:9, 10) Когато този ден настъпи, никой няма да бъде принуден да става бежанец. И всеки ще има място, което ще бъде негов дом.

[Блок на страница 12]

Какво е необходимо за разрешаването на проблема с бежанците?

„Удовлетворяването на потребностите на прокудените от дома си хора в целия свят — били те бежанци, или насилствено разселени в рамките на своята страна — е много по–сложно нещо от осигуряването на временна безопасност и помощ. То включва и разрешаването на проблема с преследването, насилието и конфликтите, които са причинили принудителното напускане на дома. То включва и признаването на човешкото право на всички мъже, жени и деца да се радват на мир, безопасност и достойнство, без да бъдат принудени да бягат от дома си.“ — „Състоянието на бежанците в света през 2000 г.“

[Блок/Снимки на страница 13]

Какво разрешение осигурява божието Царство?

„Из цялата земя ще бъдат вършени праведност и справедливост. Тъй като всеки ще прави онова, което е правилно, ще има мир и безопасност завинаги. Божиите хора ще бъдат избавени от тревогите и домовете им ще са мирни и сигурни.“ — Исаия 32:16–18, „Превод на днешен английски“.