Хората, които търсят сигурност

„Краят на 20–и век не донесе край на кръвопролитията и преследването, които принуждават хората да бягат, за да си спасят живота. Десетки милиони посрещнаха новото хилядолетие в бежански лагери и други временни убежища, страхувайки се, че ще бъдат убити, ако дръзнат да се върнат по домовете си.“ — Бил Фрелик, Комитет на САЩ за бежанците.

ЯКОБ имаше една мечта. Той мечтаеше за място, където хората ще живеят в мир, бомбите няма да убиват козите на семейството му и той ще може да ходи на училище.

Хората от неговия град му казаха, че такова място наистина съществува, макар че се намира много далеч. Баща му каза, че пътуването до там е твърде опасно, тъй като мнозина са умрели от глад и жажда по пътя. Но когато една съседка, чийто съпруг бил убит, пое натам с двете си деца, Якоб реши, че ще тръгне на път сам.

Якоб не носеше нито храна, нито дрехи и през първия ден тичаше без да спре. По пътя към безопасното място имаше много мъртви тела. На следващия ден той срещна една жена от своя град, която каза, че той може да върви с нея и другите от нейната група. Те вървяха дни наред, като минаваха през изоставени села. Веднъж трябваше да прекосят минно поле и един от групата беше убит. Хранеха се с листа.

Десет дни по–късно хората започнаха да умират от глад и изтощение. Скоро след това ги атакуваха самолети. Накрая Якоб пресече границата и стигна до един бежански лагер. Днес той ходи на училище и ревът на самолетите вече не го плаши. Всички самолети, които той вижда днес, носят храна, а не бомби. Но на Якоб му е мъчно за семейството и той би искал да се върне у дома.

По света има милиони като Якоб. Много от тях са осакатени от войната и са измъчвани от глад и жажда. Малцина познават нормалния семеен живот и повечето никога няма да се върнат по домовете си. Това са най–бедните хора на света.

Върховният комисар на ООН за бежанците разделя тези изпаднали в крайна бедност  скиталци на две групи: бежанец е някой, който бяга от своята страна, защото основателно се страхува от преследване или насилие; човек, който е разселен a вътре в страната си, вероятно също е бил принуден да напусне дома си поради война или други изключително сериозни опасности, но все още се намира в своята родина.

Никой не знае точно колко са бежанците или разселените хора, които се опитват да преживеят в направени с подръчни материали бежански лагери, или пък колко са онези, които се скитат безпомощно от място на място, търсейки сигурност. Според някои източници общият брой за целия свят може да е около четиридесет милиона, като половината от тях са деца. Откъде идват всички те?

Проблем на нашето време

Бежанският проблем придоби нови размери в края на Първата световна война. Като следствие от тази война се разпаднаха империи и започна преследването на етнически малцинства. В резултат на това милиони европейци потърсиха убежище в други страни. Втората световна война, която беше много по–унищожителна от първата, прогони нови милиони от домовете им. От 1945 г. насам войните станаха по–ограничени в географско отношение, но останаха също толкова мъчителни за цивилното население, уловено в капана на бойните действия.

„Макар че след война винаги е имало бежанци, едва в двадесети век международните конфликти засягат населението като цяло — обяснява Джил Лъшър в издадената си през 1993 г. книга, озаглавена „Повече от благотворителност — международното сътрудничество и световната криза с бежанците“. — Заличаването на разликата между военни и цивилни създаде огромен брой бежанци, които отчаяно се мъчат да избягат от опустошенията на безразборното насилие.“

Освен това много от днешните военни конфликти са граждански войни, които сеят опустошение не само сред мъжете, годни да носят оръжие, но и сред жените и децата. Подклаждани от дълбоко вкоренени етнически и религиозни различия, някои от тези конфликти изглеждат безкрайни. В една африканска страна, където настоящата фаза на гражданската война се влачи вече 18 години, има четири милиона разселени вътре в страната жители и стотици хиляди бежанци зад граница.

Неизбежно единственият начин тези изнурени от войната цивилни граждани да избягат от насилието, е да напуснат дома си. „Бежанците напускат родината си и се опитват да бъдат приети в друга страна не защото искат това или защото така им е удобно, а защото са изправени пред абсолютна необходимост“ — се обяснява в книгата „Състоянието на бежанците в света през 1997–1998 г.“ Днес обаче да бъдеш приет в друга страна може да не е толкова лесно.

През 90–те години на 20–и век общият брой на бежанците по света спадна от около 17 милиона на 14 милиона души. Но това привидно подобрение на положението е подвеждащо. Изчислено е, че през същото десетилетие броят на разселените вътре в страната си хора  е станал 25–30 милиона души. Какво е обяснението?

По редица причини да получиш официално признание като бежанец става все по–трудно. Отделните държави все по–неохотно приемат бежанци, било защото не могат да се справят с масовия приток на хора, или поради реалните опасения, че големият брой бежанци в страната им би причинил икономическа и политическа нестабилност. Понякога обаче уплашените цивилни граждани нямат нито силата, нито храната или парите, необходими да предприемат дългото пътуване до границата. Единствената възможност за тях е да избягат на по–безопасно място в собствената си страна.

Нарастващият приток от икономически бежанци

В добавка на милионите действителни бежанци има и милиони обеднели хора, които се стремят да подобрят живота си по единствения начин, който им е известен — като се преместят в страна, в която условията на живот са много по–добри.

На 17 февруари 2001 г. един ръждясал стар товарен кораб заседна край френския бряг. Товарът му се състоеше от около хиляда мъже, жени и деца, които бяха преживели почти една седмица по море без храна. Всеки един от тях беше платил по 2000 долара за това опасно пътуване, без дори да знае в коя страна отива. Капитанът и екипажът изчезнали малко след като причинили засядането на кораба. За щастие изплашените пътници бяха спасени и френското правителство обеща да разгледа молбата им за убежище. Всяка година милиони хора като тях предприемат подобно пътуване.

Повечето от тези икономически емигранти доброволно понасят трудностите и несигурността. По някакъв начин те успяват да съберат накуп парите за пътуването, защото у дома бедността, насилието, дискриминацията или диктаторските режими, а понякога и четирите заедно, правят живота им да изглежда безнадежден.

Не са малко онези от тях, които загиват в стремежа си да намерят по–добър живот. През последното десетилетие около 3500 емигранти са се удавили или са изчезнали при опит да прекосят Гибралтарския проток, отивайки от Африка в Испания. През 2000 г. петдесет и осем китайци–емигранти се задушиха, скрити в един товарен камион, който ги превозваше от Белгия в Англия. Безброй други емигранти умират от жажда в Сахара, когато техните претоварени, раздрънкани камиони се повреждат всред пустинята.

Въпреки опасностите броят на икономическите бежанци в света се увеличава неумолимо. Около половин милион души биват вкарвани на черно в Европа всяка година, а други 300 000 — в Съединените щати. През 1993 г. Фондът на ООН за населението изчисли, че приблизителният брой на емигрантите е сто милиона души, около една трета от които са се установили в Европа и Съединените щати. Несъмнено оттогава този брой се е увеличил значително.

Много от тези емигранти никога не намират сигурността, която търсят. Малцина са и онези бежанци, които намират безопасно и постоянно убежище. Твърде често тези скиталци просто сменят един набор от проблеми с друг. Следващата статия ще разгледа по–отблизо някои от тези проблеми и причините, в които се коренят те.

[Бележки под линия]