Въпроси на младите хора

А ако срещна някого от училище?

„Да отида отново на училище в понеделник беше мъчение за мене. Ако ме бяха видели някои от приятелите ми, измислях едни такива заплетени истории. Например, казвах им, че съм излязъл да събирам пари за партията на лейбъристите.“ — Джеймс, Англия.

„В училище ми се подиграваха хора, които ме бяха видели. Чувствах се под натиск.“ — Дебора, Бразилия.

ЗАЩО тези младежи са толкова изплашени да не ги видят техни приятели? Дали участват в някакъв вид незаконна дейност? Точно обратното, те участват в най–почтената и най–важната работа, извършвана някога на земята. Те вършат работата, която Исус заповядал, като казал: „Идете, правете ученици [от] всичките народи ..., като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, Ве.

Според едно проучване на Института Галъп в Съединените щати над 90 процента от подрастващите вярват в Бога. Повече от половината ходят на църква всяка седмица. И докато много от тях са включени в дейности, подпомагани от църквата, като например пеенето в хор, малцина говорят за Бога със своите съученици. Свидетелите на Йехова обаче са добре познати в цял свят със своята проповедна дейност от врата на врата. Хиляди млади Свидетели участват в тази работа.

Без съмнение, ако си сред младите Свидетели, ти също вече участваш в тази проповедна дейност. Но това не означава непременно, че я намираш лесна за вършене. Като младежите, цитирани в началото, може и ти да се притесняваш от мисълта, че ще срещнеш съученик на вратата. „Едно от най–лошите неща — признава едно момиче от Англия на име Джени — беше някой от съучениците ми да ме види официално облечена, с пола, с чанта — изглеждах далеч по–елегантно, отколкото в училище.“

Страхът да се срещнеш неочаквано със съученик може да бъде толкова силен, че някои млади християни дори са прибягвали до хитрини. Един младеж на име Леон казва: „Познавам един млад Свидетел, който носи яке с качулка, докато е на служба, така че да може  да я дръпне над лицето си, ако попадне на приятели от училище.“ Други младежи просто избягват да проповядват в определени съседски райони. „Спомням си, че в молитва поисках да не обработваме дадена улица — казва един младеж на име Симон, — защото знаех, че там живеят много съученици.“

Нормално е да чувстваш малко неудобство, когато неочаквано срещнеш някой познат, докато проповядваш. Но ако оставиш този страх да те владее, можеш само да си навредиш. „Имах толкова лоша нагласа спрямо проповядването — признава Алиса, едно момиче от Германия, — че това се отрази зле на духовността ми.“

Но защо изобщо трябва да проповядваш, особено ако ти е трудно да го правиш? В отговор нека разгледаме защо Бог ти възлага това задължение. След това ще покажем как с усилия и решителност е възможно да преодолееш страховете си.

Задължението да проповядваш

Преди всичко може да ти помогне това да осъзнаеш факта, че няма нищо ново или странно в това да споделяш с другите вярата си. От древни времена боящите се от Бога мъже и жени са правели това. Ной, например, е познат най–вече като строител на един огромен ковчег. (Битие 6:14–16) Но според 2 Петър 2:5 той също бил ‘проповедник на правдата’. Ной се чувствал задължен да предупреди другите за наближаващото унищожение. — Матей 24:37–39.

По–късно, макар че на юдеите не била дадена конкретна заповед да проповядват на неюдеи, много от тях споделяли своята вяра с другите. По този начин чужденката Рут научила за Йехова. Благодарна на своята свекърва юдейка Ноемин, Рут ѝ казала: „Твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.“ (Рут 1:16) По–късно цар Соломон посочил, че много неюдеи щели да дойдат да чуят за ‘великото име’ на Йехова и да се поклонят в Неговия храм. — 3 Царе 8:41, 42.

Ако тези древни служители на Бога говорили на другите, макар че нямали директна заповед да правят това, колко повече християните днес трябва да се чувстват задължени да проповядват! Та нали на нас ни е заповядано да проповядваме „тази добра новина за царството“. (Матей 24:14, НС) Подобно на апостол Павел, и на нас е възложена „необходимост“ да известяваме тази добра новина. (1 Коринтяни 9:16, Ве) Нашето спасение зависи от това. В Римляни 10:9, 10 се казва: „Ако изповядваш [изявяваш публично — НС] с устата си, че Исус е Господ[ар], ... ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед [публично изявление — НС] и се спасява.“

Къде можеш да правиш това „публично изявление“? Въпреки че неофициалното проповядване има своето място, службата от врата на врата е все още един от най–резултатните начини да бъдат достигнати хората. (Деяния 5:42; 20:20) Дали си освободен от участие в тази дейност, защото си млад? Едва ли. В Библията, в Псалм 148:12, 13 е записана следната заповед: „Юноши и девици, старци и младежи, нека хвалят името на Господа.“

Предизвикателството да проповядваш на свои връстници

Вярно е, че може да бъде неудобно и притеснително случайно да срещнеш някой, който посещава твоето училище, докато проповядваш. Та нали е напълно нормално да искаш да си приет от другите. Никой не желае да бъде дразнен, подиграван или обиждан. Както казва едно момиче на име Таня: „Децата в училище могат да бъдат толкова злобни!“ Затова е разбираемо да се питаш как ще реагират съучениците ти, ако те видят с официално облекло и с Библия в ръка. За съжаление е напълно възможно да ти се подиграват. „Имаше едно момче от моя клас, живееше в нашия блок — спомня си един младеж от Бразилия, наречен Филипи. — То казваше: „Ето те пак с твоята Библия! Какво толкова носиш в тази чанта?“

Да си жертва на подобни подигравки не е никак забавно. Библията ни казва, че синът  на Авраам, Исаак, понесъл злобни подигравки от страна на природения си брат Исмаил. (Битие 21:9) Апостол Павел не омаловажил това грубо отношение. В Галатяни 4:29, НС апостолът с право го нарекъл ‘преследване’.

Исус също предупредил, че някои хора ще бъдат враждебно настроени към неговите последователи. Той казал: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ — Йоан 15:18, 19.

Така че като християнин или християнка трябва да се приготвиш да понесеш известно преследване. (2 Тимотей 3:12) Дори и да не споменаваш изобщо за Библията на своите връстници, някои пак може да те преследват само защото в поведението си се придържаш към високо морални принципи и не се присъединяваш към тях във вършенето на зло. (1 Петър 4:4) Исус обаче казал следните утешаващи думи: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене.“ (Матей 5:11) Как е възможно дразненето или подигравките да те правят щастлив? Защото знаеш, че радваш сърцето на Йехова Бог! (Притчи 27:11) Когато си угоден на Бога, пред тебе е открита наградата на вечния живот. — Лука 10:25–28.

За щастие, не всички, и дори не повечето от твоите съученици ще реагират враждебно, ако ги срещнеш случайно в проповедната служба. Едно момиче от Англия, наречено Анджела, ни напомня: „Когато срещнеш съученик на вратата, обикновено той е по–изплашен от тебе!“ Всъщност някои могат да бъдат доста любопитни относно това, което искаш да кажеш. Въпреки всичко много млади християни се радват на голям успех, когато свидетелстват на свои съученици. Следващата ни статия от тази поредица ще обсъди някои начини, по които и ти можеш да правиш това.

[Снимка на страница 28]

Много младежи се страхуват да не срещнат съученици, докато са на проповедна служба

[Снимка на страница 30]

Никога не позволявай подигравките да те карат да се срамуваш от своята религия