Защо да бъдеш учител?

„Повечето учители избират професията си, понеже тя помага на хората. [Чрез преподаването] се ангажираш да въздействаш върху живота на децата.“ — „Учители, училища и общество“.

ВЪПРЕКИ че някои учители правят преподаването да изглежда лесно, то може да бъде изпълнено с препятствия — необходимо е да се справяш с препълнени класове, огромна документация, непреодолима бюрокрация, безотговорни ученици и незадоволителна заплата. Педро, учител в Мадрид, казва следното: „Да си учител съвсем не е лесно. Това изисква огромна самопожертвувателност. Но въпреки всички трудности, все още смятам преподаването за по–възнаграждаващо от някоя професия в света на търговията.“

Предизвикателството може да е изключително голямо сред училищата в големите градове на повечето страни. Наркотиците, престъпността, неморалността, а понякога и родителското безразличие засягат сериозно атмосферата и дисциплината в училище. Бунтовната нагласа е нещо обикновено. Тогава защо толкова много способни хора избират да станат учители?

Лимариз и Даяна са учителки в Ню Йорк. Те работят с деца на възраст от 5 до 10 години. И двете говорят на два езика (английски и испански) и се занимават главно с деца от Латинска Америка. Ние ги попитахме следното:

Какво мотивира един учител?

Лимариз отговори: „Какво ме мотивира? Любовта ми към децата. Зная, че за някои деца съм единствената, която ги подкрепя в техните усилия.“

Даяна каза: „Давах допълнителни уроци на осемгодишния си племенник, който изпитваше трудности в училище — особено с четенето. Почувствах се прекрасно, като видях него и другите да напредват! Затова реших, че искам да преподавам и напуснах работата си в банката.“

Представител на „Пробудете се!“ зададе същия въпрос на учители от няколко страни и някои от отговорите, които получихме, са изброени по–долу.

Джулиано, четиридесет и четири годишен италианец, обяснява: „Избрах тази професия, защото ме привличаше още като ученик (в дясно). Смятах я за градивна и богато стимулираща. Първоначалният ми ентусиазъм ми помогна да преодолея трудностите, които изпитах в ранната си практика.“

 Ник от Ню Саут Уелс (Австралия) казва: „Нямах добра перспектива за работа по моята специалност — химическите изследвания, но имаше многобройни възможности в сферата на образованието. Впоследствие открих, че преподаването ми харесва, а и учениците са доволни от мене.“

Примерът на родителите често е бил главен фактор в избора на учителската професия. Уилям от Кения отговори на нашия въпрос: „Желанието ми да преподавам беше повлияно до голяма степен от баща ми, който беше учител през 1952 г. Като съзнавам, че по този начин формирам умовете на младите хора, това ме кара да се задържа в тази професия.“

Роузмери, също от Кения, ни каза: „Винаги съм имала желанието да помагам на онеправданите хора. Така че можех да избирам между това да бъда медицинска сестра или учителка. Първо получих предложението за учителско място. Фактът, че съм и майка, допринесе за любовта ми към професията.“

Бертолд от Дюрен (Германия) станал преподавател поради различна причина: „Съпругата ми ме убеди, че от мене ще излезе добър учител.“ Оказало се, че тя е права. Бертолд добавя: „Сега професията ми доставя голяма радост. Ако един преподавател не е убеден в стойността на образованието и не се интересува от младите хора, то е невъзможно той или тя да стане добър, успешен, мотивиран и удовлетворен учител.“

Японският учител Масахиро от град Накацу казва: „През първата година в основното училище имах чудесен преподавател и това ме подбуди да стана учител. Той се беше посветил на преподаването. А главната причина да продължа е любовта ми към децата.“

Йошия, който е на 54 години и също е от Япония, заемал добре платена длъжност в един завод, но усещал, че работата и постоянното пътуване го заробват. „Един ден си казах: „Докога ще продължавам с този начин на живот?“ Реших да си потърся работа, която се занимава повече с хора, отколкото с вещи. Преподаването е нещо уникално. Работиш с млади хора. Това е хуманно.“

Валентина от Санкт Петербург също цени този аспект от това да бъдеш учител. Тя казва: „Преподаването е професията, която си избрах. Вече 37 години съм начална учителка. Харесва ми да работя с деца, особено когато са малки. Обичам работата си и поради тази причина все още не съм се пенсионирала.“

Уилям Ейърс, който е учител, пише: „Хората са привлечени към преподаването, понеже обичат децата и младежите или обичат да бъдат  с тях, да ги гледат как растат и се развиват, как стават по–способни, по–компетентни, по–силни в света. ... Хората, които преподават, дават себе си ... като подарък на другите. Аз преподавам с надеждата да направя света по–добър.“

Да, въпреки трудностите и препятствията хиляди отдадени мъже и жени биват привлечени към професията на учителя. Кои са някои от най–големите предизвикателства, срещу които се изправят те? Този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.

[Блок на страница 6]

Предложения за общуването между учители и родители

✔ Опознай родителите. Това не е загуба на време, а носеща взаимна полза инвестиция. Това е твоята възможност да установиш връзка с тези, които могат да бъдат най–добрите ти сътрудници.

✔ Говори на нивото на родителя — не гледай от високо и не се отнасяй снизходително. Избягвай учителския жаргон.

✔ Когато говориш за децата, наблягай на положителните аспекти. Похвалата е по–резултатна от укора. Обясни какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето си да успее.

✔ Остави родителите да говорят и наистина слушай.

✔ Опитай се да разбереш домашната среда на детето. По възможност посети дома.

✔ Определи дата за следващата консултация. Важно е постоянството. То показва, че интересът ти е искрен. — Въз основа на книгата „Да преподаваш в Америка“.

[Снимка на страница 6]

‘Баща ми също беше учител.’ — УИЛЯМ, КЕНИЯ

[Снимка на страница 7]

„Харесва ми да работя с деца.“ — ВАЛЕНТИНА, РУСИЯ

[Снимка на страница 7]

„Преподаването е нещо уникално. Работиш с млади хора.“ — ЙОШИЯ, ЯПОНИЯ