Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Полезно развлечение на две колела

Полезно развлечение на две колела

Полезно развлечение на две колела

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

КОЕ превозно средство е по–евтино от повечето други, по–бързо от колата в много градски райони, по–добро за здравето и освен това е забавно? Това е велосипедът. Карането на колело е добро упражнение, което съчетава приятното с полезното. Във време, когато много хора са загрижени за здравето си, пътуването на две колела е нещо, за което си струва да се замислиш.

Смята се, че немският изобретател барон Карл фон Дрез (или Драйс) е измислил велосипеда. Неговото наподобяващо мотопед приспособление, което се появило към 1817 г., имало съвсем проста конструкция. То било наричано дрезина или дървено конче и се състояло от две колела, седло и кормило за управление, но нямало педали. Това средство за придвижване било усъвършенствано през 1839 г., когато шотландският ковач Къркпатрик Макмилън прикрепил педали, свързани чрез лостове за главината на задното колело. После за популярността на транспортното средство на две колела настъпил повратен момент. Французинът Пиер Мишо и неговият син Ернест поставили педали на главината на предното колело и така създали по–бързия и лесен за управление „велосипед“ (от латинските думи велокс — „бърз“ и педис — „крак“).

Скоростта се увеличавала с нарастването на предното колело. Така нареченият „обикновен велосипед“, известен още като колело „за две пари“, бил измислен в Англия и имал много голямо предно колело, чиито размери от метър и половина в диаметър го отличавали рязко от малкото задно колело. Наричали го колело „за две пари“ заради огромната разлика, наподобяваща съпоставката между голямата монета от едно пени и много по–малката от четвърт пени.

След това се появил „безопасният велосипед“, който запазил подвижността на „обикновения“, но бил с по–нисък център на тежестта и колелата му били с еднакъв или приблизително сходен размер. През 1879 г. англичанинът Хенри Лоусън представил в Париж механизъм, чието задно колело било задвижвано от верига. Впоследствие нарекли този модел „бисиклет“.

При повечето съвременни велосипеди предното и задното колело са с еднакъв размер. Така че основната конструкция се е променила много малко. Днешното семейство от стандартни, туристически, състезателни и планински велосипеди предлага удобство и подвижност върху две леки колела, снабдени с гуми.

Полезно развлечение

Велосипедите са безшумни, незамърсяващи околната среда, често по–бързи на къси разстояния в сравнение с моторизираното движение и се използват като превозни средства в много страни. В Африка, Азия и на други места колелото се е превърнало в универсално товарно средство, което хората карат или бутат, за да закарат стоката си на пазара. Често велосипедът носи повече от един човек, когато роднини и приятели сядат на рамката или в неудобния кош за багаж.

В западните страни, където автомобилът е предпочитано средство за личен превоз, нарастващото безпокойство относно здравето, съчетано с желанието за бягство от градската монотонност, възвърна популярността на колелото. По много улици се появиха специални алеи или пътеки за колоездачи. Във Великобритания, например, много от местните власти се гордеят с километрите алеи, които са отделили за велосипедистите.

Като се пренебрегне вероятността от вдишване на изгорели газове, колоезденето може да е здравословно. Това е „защита срещу сърдечносъдовите болести, които са в основата на смъртните случаи в Обединеното кралство“, казва специалистът по транспорта Ейдриън Дейвис. Колоезденето изисква висока интензивност на усилията, при които се използват от 60 до 85 процента от максималните възможности на човека, в сравнение с 45 до 50 процента при ходене. Минималното натоварване на крайниците прави опасността от увреждане на костите по–малка, отколкото ако обикаляш улиците пеша.

Друг полезен здравословен аспект на колоезденето е чувството на радост, което то дава на велосипедиста. Изследванията разкриват, че карането на колело предизвиква в мозъка отделяне на химични вещества, наречени ендорфини, които могат да повишат настроението. Освен за доброто настроение колоезденето спомага и за добрия външен вид. Как става това? „При средна скорост онзи, който върти педалите [на колелото], ще изгори приблизително седем калории за минута или двеста калории за половин час“ — се съобщава във вестник „Гардиън“. Какви ще бъдат резултатите? Може би по–тънка талия и край на отпуснатите бедра.

Безопасно развлечение

В страните с преобладаващ брой автомобили нараства тревогата за безопасността на велосипедистите. Дали колоездачите трябва да носят защитна каска? Няма съмнение, че е мъдро да се вземат предпазни мерки. От друга страна, носенето на каска само по себе си не е гаранция, че велосипедистът ще е защитен от наранявания. Журналистката Селия Хол насочва вниманието към едно изследване на 1700 колоездачи от различни възрастови групи, които носели каски. Било направено поразяващото откритие, че носенето на защитна каска създавало у велосипедистите лъжливо чувство за сигурност. И още по–лошо — 6 процента от тях носели каски, които не им ставали добре. При злополука неподходящата каска увеличава с 50 процента риска от нараняване. Ако носиш предпазна каска, увери се, че ти става точно. Проверявай каската на детето си редовно. Ако тя е по–голяма, това може да се окаже фатално.

Шофьорите на автомобилни превозни средства често гледат на колоездачите като на дразнители и имат склонността да пренебрегват присъствието им. Затова се погрижи да те забелязват лесно. Носи предпазно облекло — флуоресцентно през деня и светлоотразяващо през нощта. Колелото ти трябва да се вижда и в тъмното. Светлоотразителите на педалите и чистите предни и задни фарове често са изисквани от закона и определено са разумна предпазна мярка. Увери се, че изборът ти на предпазно облекло е в съгласие с правните стандарти в страната.

Добрата поддръжка на колелото е от съществено значение за безопасността. Преглеждай, почиствай и поддържай своя велосипед редовно. След като си взел тези предпазни мерки, може би ще сметнеш за разумно да не караш по главните улици. Но за да правиш това по безопасен начин, се нуждаеш от подходящия вид велосипед. — Виж блока „Кой е подходящият велосипед за тебе?“.

Колоезденето като спорт

За някои хора карането на велосипед е спорт. Неотдавнашни скандали около Тур дьо Франс свързаха състезателното колоездене със злоупотребата с наркотици и измамата. В една статия на списание „Тайм“, озаглавена „Нека най–добрият наркотик победи!“, се казва, че състезанието било „пълна бъркотия“. С дебатите относно употребата на наркотици и допинг спортът загуби добрата си репутация.

Разумните велосипедисти преценяват колко време и усилия могат да отделят за своя спорт. Дори когато ползата за здравето прави колоезденето привлекателно, уравновесените хора разбират, че физическите упражнения са само едно от условията за постигане на дълъг и здравословен живот. Все пак следващия път, когато се качиш на своя велосипед, се наслаждавай на полезното развлечение на две колела.

[Блок/Снимки на страница 21]

Кой е подходящият велосипед за тебе?

Планинският велосипед е модел за всякакъв терен и притежава малка устойчива рамка, кормило с прави дръжки, педали, които са по–високо от тези на обикновените велосипеди, и широки гуми с грайфери за неравен терен. Наличието на няколко скорости прави изкачването по–лесно за колоездача.

Ако караш както по пътища с твърда настилка, така и по неравен терен, ще ти е нужен комбиниран модел между планински и обикновен велосипед. Това колело има по–тесни гуми и малко по–ниски педали. Обикновените велосипеди предлагат на колоездачите по–изправена стойка и по–малко скорости.

Който и модел да избереш, увери се, че размерът на велосипеда е подходящ за тебе. Първо го изпробвай. Нагласи дръжките, седлото и педалите, така че да са ти удобни. Когато си обкрачил рамката, трябва да можеш да стъпваш на земята (виж горе).

Ще имаш най–безопасната и удобна позиция за каране, ако нагласиш височината на седлото така, че да си в състояние да изправиш крака си, когато е върху педала в неговата най–ниска позиция (виж в ляво). Обикновено дръжките трябва да са на нивото на седлото. — Източник: списание „Какво?“.

[Снимка на страница 17]

Колело „за две пари“

[Източник]

Police Gazette, 1889

[Снимка на страница 17]

Велосипед

[Източник]

„Мъже“: A Pictorial Archive from Nineteenth–Century Sources/ Dover Publications, Inc.

[Снимка на страница 18]

В много страни велосипедите са най–популярното товарно и превозно средство

[Снимка на страница 18]

На някои места законът изисква носенето на предпазна каска