Учителите — защо се нуждаем от тях?

„Един ден с велик учител е по–желателен от хиляда дни усърдно учене.“ — Японска поговорка.

СПОМНЯШ ли си някой учител, който наистина ти е направил впечатление в училище? Или ако си все още ученик, дали имаш любим преподавател? Каква е причината за това?

Добрият учител вдъхва доверие и превръща ученето в увлекателно предизвикателство. Един седемдесетгодишен мъж от Англия си спомня с привързаност за своя преподавател по английски език от училището си в Бирмингам. „Г–н Клули ме насочи към способности, които не знаех, че притежавам. Бях срамежлив и необщителен и въпреки това той ме насърчи да участвам в конкурса за училищната пиеса. През последната година от обучението си спечелих наградата за театрални умения. Нямаше да се справя без неговата подкрепа. За съжаление по–късно в живота си нямах възможност да се срещна с него, за да му благодаря за това, че се посвещаваше на учениците си.“

Маргит, приятна жена на около 50 години, от Мюнхен, казва: „Бях особено привързана към една учителка. Тя имаше хубавата способност да обяснява по–сложните неща по прост начин. Насърчаваше ни да задаваме въпроси, когато не разбираме нещо. Не беше резервирана, а по–скоро приятелски настроена. Това правеше часовете по–приятни.“

Питър от Австралия си спомня за един учител по математика: „Той ни помогна да видим практическата стойност на това, което учим, като ни даваше примери. Когато учихме тригонометрия, той ни показа как да измерим височината на една сграда без дори да я докосваме, използвайки само принципите на тригонометрията. Спомням си, че тогава си казах: „Това наистина е впечатляващо!“

Полин, която е от северната част на Англия, признала на своя учител: „Математиката е трудна за мене.“ Той попитал: „Би ли искала да се справяш по–добре? Мога да ти помогна.“ Полин продължава: „През следващите няколко месеца той ми отдели допълнително внимание, като дори ми помагаше след училище. Знаех, че искаше да успея, че беше загрижен. Това ме накара да работя по–усилено и така постигнах подобрение.“

Анджи, която е от Шотландия и днес е прехвърлила тридесетте, си спомня за учителя си по история, г–н Греъм. „Той правеше историята толкова интересна! Свързваше събитията в разказ и беше истински ентусиазиран за всяка тема. Правеше всичко да оживява.“ Анджи си спомня и за г–жа Хюит, възрастната ѝ учителка от първи клас. „Тя беше мила и грижовна. Веднъж отидох в час да ѝ задам един въпрос. Тя ме прегърна и ме залюля в ръцете си. Накара ме да почувствам, че наистина ме обича.“

Тимоти от южна Гърция изразява своята признателност. „Все още помня преподавателя си по точни науки. Той промени завинаги възгледа ми за живота и света около мене. Създаваше в класната стая атмосфера на страхопочитание и удивление. Той внедри в нас страст към познанието и любов към разбирането.“

Рамона от Калифорния е друг пример в това отношение. Тя пише: „Учителката ми в гимназията обичаше много английския. Нейният ентусиазъм беше толкова заразителен! Тя правеше дори трудните моменти да изглеждат лесни.“

Джейн от Канада говори ентусиазирано за учителя си по физическо възпитание: „Той беше пълен с идеи за забавления и учене. Водеше ни на страхотни екскурзии и ни запозна със ски–бягането и ловенето на риба под леда. Дори направихме банък, вид индиански  хляб, и го опекохме на лагерния огън, който сами запалихме. Всичко това беше чудесно преживяване за едно момиче, което обикновено беше заровено в книгите.“

Хелън е стеснителна дама, която е родена в Шанхай и е ходила на училище в Хонконг. Тя си спомня: „В пети клас имах един учител, г–н Чан, който преподаваше физическо обучение и рисуване. Бях слаба и не играех добре волейбол и баскетбол. Той не ме злепоставяше. Позволяваше ми да играя бадминтон и други игри, които ми подхождаха повече. Той беше мил и внимателен.

Подобна беше ситуацията и с рисуването — не можех да изобразявам хора и предмети. Така че той ми позволи да рисувам орнаменти и десени, за които имах талант. Тъй като бях по–малка от другите ученици, г–н Чан ме убеди да повторя годината. Това беше повратен момент в обучението ми. Придобих увереност и напреднах. Винаги ще съм му признателна.“

Кои учители оказват най–голямо въздействие? Уилям Ейърс дава отговор в своята книга „Да преподаваш — пътешествието на един учител“: „Резултатното преподаване изисква преди всичко внимателен и грижовен учител, посветен на живота на учениците ... Доброто преподаване не е въпрос на специални методи или умения, намерения или действия ... Същината на преподаването се състои най–вече в любовта.“ Следователно кой учител е резултатен? Ейърс казва: „Учителят, който е докоснал сърцето ти, който те е разбирал или се е интересувал от тебе като личност, учителят, чиято страст към нещо — музиката, математиката, латинския, хвърчилата — те е заразила и мотивирала.“

Без съмнение, много учители са получавали изрази на благодарност от ученици и дори от родители, като така са били насърчавани да продължат да преподават независимо от препятствията. Общата причина за това внимание са искреният интерес и добрината на преподавателя към ученика.

Разбира се, не всички учители имат такъв положителен подход. И освен това учителите също изпитват огромен натиск, който ограничава онова, което могат да направят за своите ученици. Така стигаме до въпроса защо хората избират такава трудна професия.

[Снимка на страница 4]

„Същината на преподаването се състои най–вече в любовта“