Учителската професия — радостта и удовлетворението

„Какво ме кара да продължавам? Въпреки че преподаването може да е трудно и изтощително, когато виждам децата да се вълнуват от ученето и да напредват, това ме подтиква да продължа.“ — Лимариз, учителка от Ню Йорк.

НЕЗАВИСИМО от всички предизвикателства, пречки и разочарования, милиони учители по цял свят постоянстват в своята професия. А какво подбужда хиляди ученици да се стремят да станат способни преподаватели, когато знаят, че може и да не получат съответното признание? Какво им помага да продължат?

Ина, която е учителка от Русия, обяснява: „Прекрасно е да видиш бившите си ученици вече като възрастни, да чуеш от тях, че това, на което си ги учил, се е оказало полезно. Чувстваш се насърчен, когато те казват, че имат приятни спомени от годините, прекарани с тебе.“

Джулиано, когото цитирахме в предишните статии, казва: „Огромно удовлетворение е да видиш, че си успял да събудиш интереса на учениците към дадена тема. Например, веднъж, когато обясних една мисъл по история, някои ученици казаха: „Не спирайте. Кажете ни повече!“ Тези спонтанни изрази могат да разведрят сивата училищна сутрин, тъй като разбираш, че си събудил емоции, които са нови за младите хора. Прекрасно е да видиш техните лица, когато очите им засияят, понеже са разбрали материала.“

Елена, която е преподавателка в Италия, казва: „Вярвам, че удовлетворението по–често се крие в дребните ежедневни неща, по–скоро в малките ученически постижения, отколкото в забележителните резултати, които рядко се осъществяват.“

Кони от Австралия, която е малко над тридесетте, казва: „Голямо възнаграждение е, когато някои от моите ученици, с които съм имала мили взаимоотношения, отделят време, за да ми напишат писмо, изразявайки благодарност за усилията ми.“

Оскар, който е от Мендоса (Аржентина), подкрепя това твърдение: „Когато учениците ме срещат на улицата или някъде другаде и изказват признателността си за това, че съм ги научил на нещо, тогава чувствам, че всичко това си е заслужавало усилията.“ Анхел от Мадрид казва: „Посветих част от живота си на тази прекрасна, но трудна професия и за мене несъмнено най–голямото удовлетворение е да видя как младите хора, на които съм преподавал, се превръщат в почтени мъже и жени, отчасти благодарение на моите усилия.“

 Лимариз, която цитирахме по–рано, казва: „Наистина мисля, че учителите са нещо специално. Освен това трябва да сме и малко луди, за да поемем тази изключително голяма отговорност. Но ако можеш да оставиш следа в живота на едно дете или на десет, тогава задачата ти е изпълнена и няма по–хубаво чувство от това. Правиш го с радост.“

Благодарил ли си на своите учители?

Дали ти, като ученик или родител, си благодарил на някой учител за времето, усилията и интереса, който е показал? Или може би си изпратил благодарствено писмо или бележка? Артър от Найроби (Кения) с основание казва: „Учителите също се нуждаят от похвала. Правителството, родителите и учениците трябва да ценят високо тях и това, което те правят.“

Лу Ан Джонсън, която е писателка и учителка, пише: „За всяко отрицателно писмо, което получавам за някой учител, получавам хиляди положителни и това потвърждава убеждението ми, че има много повече добри учители, отколкото лоши.“ Интересно е, че има много случаи на хора, които дори наемат детектив, за да им „помогне да открият бивш преподавател. Те искат да намерят своите учители и да им благодарят“.

Учителите полагат основите за образованието на всеки човек. Дори най–добрите професори в престижните университети са задължени на учителите, които са отделили време и усилия, за да подбудят и култивират желанието им за образование, познание и разбиране. Артър от Найроби казва: „Всички високопоставени служители в държавната и частната сфера са били обучавани от учители в даден момент от живота си.“

Колко благодарни трябва да сме на тези мъже и жени, които събудиха нашето любопитство, подбудиха ума и сърцето ни, показаха ни как да удовлетворяваме жаждата си за познания и разбиране!

Колко повече трябва да сме благодарни на Великия учител, Йехова Бог, който вдъхновил думите от Притчи 2:1–6: „Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.“

Забележи, че условието „ако“ се появява три пъти в този подбуждащ към размисъл текст. Представи си само — ако желаем да приемем горното предизвикателство, ще ‘намерим познанието за Бога’! Това със сигурност е най–великото образование, което можем да получим.

[Блок на страница 13]

Една щастлива майка

Учител от Ню Йорк получил следното писмо:

„Бих искала да Ви благодаря от все сърце и душа за това, което направихте за моите деца. Чрез загрижеността, добротата и уменията си Вие им помогнахте да постигнат много успехи, които не биха осъществили без Вас. Накарахте ме да се гордея с децата си и това е преживяване, което никога няма да забравя. С уважение, С. Б.“

Познаваш ли учител, когото можеш да насърчиш?

[Снимка на страница 12]

‘Прекрасно е да видиш очите на учениците да сияят, понеже са разбрали материала.’ — ДЖУЛИАНО, ИТАЛИЯ

[Снимка на страница 13]

‘Голямо възнаграждение е, когато някои от твоите ученици отделят време, за да ти напишат писмо на благодарност.’ — КОНИ, АВСТРАЛИЯ