Учителската професия — рисковете и цената

„От учителската професия се очаква толкова много, а в същото време отдадените възпитатели в нашите училища не получават почти никаква публична ... похвала за усилията си.“ — Кен Елтис, Университетът в Сидни, Австралия.

ТРЯБВА да се признае, че тази „изключително важна професия“, както я наричат, поднася много предизвикателства — от незадоволителна заплата до лоши условия в класните стаи; от огромната документация, която трябва да се поддържа, до препълнени класове; от неуважение и насилие до родителско безразличие. Как някои учители се справят с тези предизвикателства?

 Липса на уважение

Попитахме четирима учители от Ню Йорк кои проблеми смятат за най–големи. Те единодушно отговориха: „Липсата на уважение.“

Според Уилям от Кения ситуацията в Африка също се е променила в това отношение. Той казва: „Дисциплината сред учениците е на изчезване. Когато бях малък [сега той е малко над четиридесетте], учителите бяха сред най–уважаваните хора на африканското общество. Млади и стари винаги са гледали на преподавателя като на пример за подражание. Това уважение почти изчезна. Постепенно влиянието на западния свят достига до младежите, дори в селскостопанските райони на Африка. Филмите, видеокасетите и литературата представят липсата на уважение към властта като нещо героично.“

Джулиано, преподавател от Италия, се оплаква: „Децата са засегнати от духа на бунтовничество, непокорство и неподчинение, който е обхванал цялото общество.“

Наркотици и насилие

За съжаление наркотиците са станали толкова голям проблем в училищата, че американската учителка и писателка Лу Ан Джонсън пише: „Предотвратяването на злоупотребата с наркотици е част от почти всяка училищна програма, започвайки още от детската градина. [Курсивът е наш.] Децата знаят за наркотиците много повече ... отколкото възрастните.“ Тя добавя: „За учениците, които се чувстват неуверени, необичани, самотни, отегчени и несигурни, има най–голяма вероятност да посегнат към наркотиците.“ — „Две трети учебник, една трета любов“.

Кен, който е учител в Австралия, пита: „Как да се справят учителите с обучението на едно деветгодишно момче, което е запознато с наркотиците от своите собствени родители и сега е пристрастено?“ Михаел, който е малко над тридесетте, преподава в общообразователно училище в Германия. Той пише: „Всички добре знаем, че съществува търговия на наркотици, но рядко го обявяваме открито.“ Михаел коментира и липсата на дисциплина и казва, че тя се „проявява в една обща разрушителна тенденция сред учениците“, добавяйки: „Масите и стените са изцапани, а мебелите — повредени. Някои от учениците ми са имали проблеми с полицията заради кражби от магазини или подобни простъпки. Нищо чудно, че и кражбите в училище са често срещани!“

Амира преподава в щата Гуанахуато (Мексико). Тя признава: „Изправени сме пред проблеми на насилие и пристрастяване към наркотиците в семейството и това засяга пряко децата. Те са потопени в атмосфера, в която се учат на неприличен език и други пороци. Друг сериозен проблем е бедността. Въпреки че образованието тук е безплатно, родителите трябва да купуват тетрадки, химикалки и други материали. Храната обаче е най–важна.“

 Оръжие в училище?

Неотдавнашните случаи на стрелба в някои училища в Съединените щати подчертаха факта, че въоръженото насилие е голям проблем в тази страна. В едно сведение се казва: „Изчислено е, че 135 000 огнестрелни оръжия биват внасяни във всичките 87 125 държавни училища всеки ден. За да намалят броя на оръжията в училищата, служителите използват детектори за метал, камери за наблюдение, кучета, специално обучени да откриват оръжие, обиски на училищните шкафчета, задължително носене на баджове с имената и се забранява внасянето на чанти в училище.“ („Да си учител в Америка“) Тези мерки за сигурност могат да накарат някой да се запита дали говорим за училища, или за затвори. В съобщението се добавя, че над 6000 ученици биват изключвани заради внасяне на огнестрелно оръжие в училище!

Айрис, която преподава в Ню Йорк, каза на представителя на „Пробудете се!“: „Учениците промъкват оръжие в училищата. Детекторите не успяват да ги спрат. Вандализмът е друг значителен проблем.“

На фона на всички тези безредици, съвестните учители полагат огромни усилия да предадат някакви ценности и образование. Не е чудно, че много преподаватели страдат от депресия и изтощение. Ролф Буш, президент на Съюза на учителите в Тюрингия (Германия), каза: „Почти една трета от един милион учители в Германия се разболяват вследствие на стреса. Работата ги изтощава.“

Деца, които раждат деца

Друг голям проблем е сексуалната активност при подрастващите. Джордж Морисън, автор на книгата „Да си учител в Америка“, казва за тази страна: „Около един милион млади момичета (11 процента от момичетата между 15 и 19 години) забременяват всяка година.“ В сравнение с другите развити страни в Съединените щати процентът на бременност сред младите момичета е най–висок.

Айрис потвърждава това, като казва: „Младежите говорят само за секс и забавления. Това се е превърнало в мания. А сега училищните компютри имат достъп и до Интернет! Това означава достъп до чатгрупи и порнография.“ Анхел от Мадрид съобщава: „Безразборните сексуални отношения са факт от ученическия живот. Имали сме случаи на ученички, които забременяват на много ранна възраст.“

„Бавачки с висше образование“

Някои преподаватели се оплакват и от това, че много родители не поемат своята отговорност да възпитават децата си в къщи. Учителите смятат, че детето трябва да бъде възпитавано първо от родителите си. Би трябвало добрите обноски да започнат от дома. Нищо чудно, че според Сандра Фелдман, президент на Американската федерация на учителите, „трябва да се отнасяме към преподавателите главно като към професионалисти, а не като към бавачки с висше образование“.

Родителите често не успяват да подкрепят дисциплината, осигурена в училище. Лимариз, цитирана в предишната статия, каза за „Пробудете се!“: „Ако уведомиш директора за някой немирник, родителите веднага започват да те нападат!“ Буш, когото цитирахме по–рано, направи следното изказване относно справянето с трудни ученици: „Семейното възпитание бавно изчезва. Вече не можеш да предполагаш, че повечето деца идват от семейство с добро, разумно възпитание.“ Естела от Мендоса (Аржентина) казва: „Ние, учителите, се страхуваме от учениците. Ако им пишем ниски оценки,  те ни замерят с камъни или ни нападат. Ако имаме кола, те я повреждат.“

Чудно ли е тогава, че в много страни има недостиг на учители? Вартан Грегориан, президент на Карнеги корпорейшън в Ню Йорк, предупреждава: „Нашите [американски] училища ще имат нужда от около два милиона и половина нови учители през следващото десетилетие.“ По–големите градове „активно търсят преподаватели от Индия, Антилските острови, Южна Африка, Европа и отвсякъде, където могат да бъдат намерени добри специалисти“. Това, разбира се, означава, че тези области също могат да изпитат недостиг на учители.

Защо има недостиг на преподаватели?

Йошинори, японски учител с тридесет и две години опит, казва, че „преподаването е възвишена професия с добри подбуди, която е високо уважавана в японското общество“. За съжаление това не се отнася за всяко общество. Грегориан, цитиран по–рано, също заявява, че учителите „не получават професионално уважение, признание и обезщетение. ... Заплатата на преподавателя в повечето [американски] щати е по–малка от заплащането за всяка друга професия, изискваща бакалавърска или магистърска степен“.

Кен Елтис, цитиран по–горе, пише: „Какво става, когато учителите открият, че много професии, за които има много по–малко изисквания, са значително по–добре платени? Или когато учениците, които са обучавали само допреди една година, ... печелят повече от тях сега, а може би и след пет години? Няма как осъзнаването на това да не застрашава самочувствието на учителя.“

 Уилям Ейърс пише: „Учителите са зле платени ... Печелим средно една четвърт от заплащането на адвокатите, половината от заплатата на счетоводителите, по–малко от шофьорите на камиони и докерите. ... Няма друга професия с толкова много изисквания, която получава такава малка финансова компенсация.“ („Да преподаваш — пътешествието на един учител“) Относно това Джанет Рено, бивш министър на правосъдието на Съединените щати, каза през ноември 2000 г.: „Можем да изпратим човек на луната. ... Даваме големи заплати на спортистите. Защо не можем да плащаме по–добре на учителите си?“

„Като цяло учителите са ниско платени — казва Лимариз. — Въпреки дългите години на обучение, въпреки стреса и неприятностите, породени от живота в Ню Йорк, все още получавам една твърде ниска годишна заплата.“ Валентина, учителка в Санкт Петербург, казва: „Професията на учителя е неоценена, що се отнася до приходите. Заплащането винаги е било под минимума, необходим за добър стандарт.“ Марлийн от Чубут (Аржентина) подкрепя това твърдение: „Ниското заплащане ни принуждава да работим на две или три места, бързайки от едното място за другото. Това наистина намалява нашата резултатност.“ Артър, учител от Найроби (Кения), каза на представител на „Пробудете се!“: „Влошаването на икономиката направи труден живота ми като учител. Много от колегите ми биха признали, че слабото възнаграждение винаги е отклонявало хората от това да изберат нашата професия.“

Даяна, учителка от Ню Йорк, се оплаква относно огромната документация, която ангажира учителите с часове. Друг преподавател писа: „По–голямата част от деня ти е ритуали, повторения и рутина.“ Едно общо изказване на недоволство е следното: „Цял ден попълваш купища от тези досадни формуляри.“

Недостиг на учители, твърде много ученици

Бертолд от Дюрен (Германия) изразява друго често срещано оплакване: „Класовете са твърде големи! Някои достигат до 34 ученици. Това означава, че не можем да обърнем внимание на децата, които имат проблеми. Те остават незабелязани. Индивидуалните нужди биват пренебрегвани.“

Лимариз, която цитирахме по–рано, обяснява: „Миналата година най–големият ми проблем, като изключим незаинтересоваността на родителите, беше фактът, че имах 35 ученици в класа си. Представете си да се опитвате да работите с 35 деца на 6 години!“

Айрис казва: „Тук в Ню Йорк има недостиг на учители, особено по математика и останалите точни науки. Хората могат да си намерят по–хубава работа другаде. Затова градът е наел много учители от други места.“

Очевидно професията на преподавателя изисква много. Тогава какво подбужда учителите? Защо те не се отказват и постоянстват? Тези въпроси ще бъдат разгледани в последната статия от поредицата.

[Текст в блока на страница 9]

Изчислено е, че 135 000 огнестрелни оръжия биват внасяни в американските училища всеки ден

[Блок/Снимка на страница 10]

Как може един учител да има успех?

Какво определение би дал ти за добър учител? Дали това е някой, който може да развие паметта на детето, така че то да е в състояние да повтори фактите и да се справи с тестовете? Или това е човек, който учи другите да си задават въпроси, да мислят и да разсъждават? Този, който помага на детето да стане по–добър гражданин?

„Когато ние като учители осъзнаем, че трябва да си сътрудничим с учениците в дългия и сложен житейски процес, когато започнем да се отнасяме към тях с достойнството и уважението, което заслужават като човешки същества, тогава сме на път да станем достойни учители. Толкова е просто — и в същото време е толкова трудно.“ — „Да преподаваш — пътешествието на един учител“.

Добрият учител вижда възможностите на всеки ученик и знае как да го накара да успее. Уилям Ейърс отбелязва: „Трябва да намерим по–добър подход, който да гради върху силните страни, опита, уменията и способностите ... Спомням си как една индианка защити своя петгодишен син, на когото беше лепнат етикет, че учи бавно: „Вълчият вятър знае имената и миграционните навици на повече от четиридесет вида птици. Той знае, че един съвършено балансиран орел има тринадесет пера на опашката си. Това, от което се нуждае, е учител, който да оценява неговите способности.“

За да постигне най–добри резултати с едно дете, преподавателят трябва да открие какво го интересува и стимулира, какво ще го подбуди към действия. Освен това един посветен на професията си учител трябва да обича децата.

[Източник]

United Nations/Photo by Saw Lwin

[Блок на страница 11]

Трябва ли преподаването да е винаги забавно?

Учителят Уилям Ейърс посочва списък с десет неправилни схващания относно преподаването. Едно от тях е: „Добрите учители правят ученето забавно.“ Ейърс продължава: „Забавлението е нещо приятно, което отвлича вниманието. Клоуните са забавни. Шегите могат да бъдат забавни. Ученето може да бъде привлекателно, поглъщащо, удивително, объркващо, увлекателно и често е много приятно. Ако е забавно, това е добре. Но не е задължително да бъде такова.“ Той добавя: „Преподаването изисква обширни познания, способности, умения, добра преценка и разбиране — но най–вече се нуждае от внимателен и грижовен учител.“ — „Да преподаваш — пътешествието на един учител“.

Сумио от Нагоя (Япония) намира следния проблем сред учениците: „Много ученици от средното училище се интересуват само от забавления и от това, за което не са необходими усилия.“

Роса, ученически съветник от Бруклин, казва: „Като цяло учениците смятат, че ученето е скучно. Учителят е скучен. Според тях всичко трябва да е забавно. Не могат да разберат, че това, което получаваш от ученето, зависи от усилията, които влагаш в него.“

Манията за забавления пречи на младежите да се стараят и да правят жертви. Сумио, цитиран по–горе, казва: „Проблемът е в това, че те не могат да мислят в дългосрочен план. Много малко ученици в средното училище осъзнават, че ако поработят здравата за нещо сега, усилията им ще бъдат възнаградени в бъдеще.“

[Снимка на страница 7]

ДАЯНА, САЩ

[Снимка на страница 8]

‘Търговията с наркотици е широко разпространена, но рядко го обявяваме открито.’ — МИХАЕЛ, ГЕРМАНИЯ

[Снимка на страница 8, 9]

„Изправени сме пред проблеми на насилие и пристрастяване към наркотиците в семейството.“ — АМИРА, МЕКСИКО

[Снимка на страница 9]

„Трябва да се отнасяме към преподавателите главно като към професионалисти, а не като към бавачки с висше образование.“ — САНДРА ФЕЛДМАН, ПРЕЗИДЕНТ НА АМЕРИКАНСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ