Да бъдеш майка е като бягане с препятствия
Да бъдеш майка е като бягане с препятствия
Майчинството е сложно и прекрасно преживяване. Майките се радват на чудесни моменти, които не биха заменили за нищо на света. Но понякога чувстват, че са на ръба на изтощението. Хелън сравнява живота си на майка с бягане с препятствия. И изглежда, че с течение на времето „препятствията“ стават повече и по–големи.
Майките жертват свободното си време и общуването с другите, за да са сигурни, че децата им получават необходимите грижи. „Винаги съм на повикване — казва Естер, майка на пет деца. — Замених отморяващите вани с бързи душове, романтичните вечери — с храна, приготвена в микровълнова фурна. Много пътувания останаха за мене непътувани, много места невидени, много неща несвършени. Но пък прането е изпрано и сгънато!“
Разбира се, повечето майки a ще разкажат за неповторимите моменти на радост, които изпитват, докато отглеждат децата си. Естер казва: „Усмивката, която получаваш понякога, милото „благодаря, мамо“, топлите прегръдки — това са нещата, които те подтикват да продължаваш.“
Майките са част от работната сила
Главното „препятствие“, което усложнява майчинството, е това, че много майки се сблъскват с традиционните семейни отговорности, като същевременно поемат и изискванията на едно работно място, за да помагат във финансовата издръжка на семейството. Много от тези майки работят извън дома не по свой избор, а по необходимост. Те знаят, че ако си останат вкъщи, техните семейства и особено техните деца ще бъдат лишени от много неща. Заплатите им, често по–ниски от тези на мъжете, извършващи подобна работа, са много съществен доход.
Например, в Сан Паулу (Бразилия) 42 процента от работната сила са жени. Един вестник там нарекъл майките, които отглеждат децата си, без да ходят на работа, „застрашен от изчезване вид“. В земеделските райони на Африка често може да се види майка със сноп дърва за огрев на главата и дете, вързано на гърба ѝ.
Големите изисквания на работното място
В добавка към „препятствията“, пазарът на труда може да изисква майките да прекарват дълги часове на работа. И изискванията може да не спрат до тук. Когато Мария, която живее в Гърция, била назначена на работа, работодателят ѝ поискал тя да подпише документ, в който обещавала, че няма да забременее през следващите три години. Но ако забременеела, трябвало да плати неустойка. Мария подписала документа. Но около година и половина по–късно тя забременяла. Работодателят веднага извадил документа. Мария се обърнала към съда, за да оспорва политиката на компанията, и сега чака резултат.
В не толкова крайните случаи работодателите могат да принуждават майките да се върнат на работа възможно най–скоро след раждането. Обикновено след като се върнат, работното време не им се намалява. Така че не им се правят отстъпки заради факта, че вече имат задължения към малко дете. Те не могат да отсъстват дълго от работа, без това да доведе до финансови затруднения. Майките може да са принудени също така да се справят с лоши условия в детските заведения и с недостатъчни надбавки от държавата.
От друга страна, някои майки работят не заради финансова необходимост, а за лично удовлетворение. Сандра решила да се върне на работа след раждането на всяко едно от двете си деца. Тя си спомня, че като се озовала изведнъж сама у дома с бебе, „имало моменти, когато стояла и гледала втренчено през прозореца, и се чудела какво прави останалият свят“. Някои майки се опитват да избягат от стреса в семейството, като тръгват на работа. Английският вестник „Дейли телеграф“ съобщи: „Някои родители се стремят към относително спокойствие, като работят по–дълго. Това създава един омагьосан кръг, който още повече намалява времето, което те отделят на своите все по–апатични, агресивни и излизащи от нормите деца.“
Уравновесяване на много дейности
Да уравновесяваш работата и домакинството не е лесно. Като отразява чувствата на много майки, една жена от Холандия казва: „Изморена, изморена, изморена. Дори се събуждам изморена. Когато се прибера вкъщи от работа, съм изтощена. Децата вече казват: „Мама е винаги изморена.“ И това ме кара да се чувствам виновна. Не искам да напусна работа, но искам
също да бъда онази общителна майка, която прави всичко възможно. Обаче съвсем не съм онова отражение на съвършенството, което искам да бъда.“Тя е една от милионите работещи майки, които приеха идеята, че „качественото време“, прекарано с децата, отчасти може да компенсира постоянните отсъствия, и които установиха, че тази идея не е добра. Днес много майки признават, че в резултат на уравновесяването на стреса от работата и домакинските задължения са преуморени, изтощени и нископлатени.
Когато жените прекарват дълги часове, разделени от своите деца, децата не получават това, от което имат най–много нужда — времето и вниманието на своите майки. Фернанда А. Лима, детски психиатър от Бразилия, казва, че никой не може да изпълни ролята на майката така добре, както тя би се справила. „Първите две години от живота на детето са най–критични — казва тя. — Детето е още твърде малко, за да разбере защо майка му не е при него.“ Човекът, заместващ майката, може да задоволи потребността на детето от неговата майка, но не може да заеме нейното място. „Бебето чувства, че не получава любещите грижи на майка си“ — казва Лима.
Кати, една майка на пълен работен ден, с малка дъщеря, казва: „Чувствах се ужасно виновна, че я оставях [в детските ясли]. Много е трудно, като знаеш, че всъщност не виждаш как детето ти расте и се развива, и като установиш, че то е по–привързано към детските ясли, отколкото към тебе, изпитваш много странно чувство.“ Една стюардеса от Мексико казва: „След известно време детето ти не те признава, то не те уважава просто защото го отглежда някой друг. Те знаят, че ти си тяхната майка, но изведнъж предпочитат да бъдат с жената, която се грижи за тях.“
От друга страна, майките, които си остават вкъщи, за да се грижат за своите деца, казват, че трябва да понасят снизходително отношение и подценяване от страна на околните в едно общество, програмирано да възхвалява платената работа. В някои общества да бъдеш домакиня не е считано за достойно положение, така че жените са принудени да развиват собствен професионален път, дори и да не е необходим допълнителен доход.
Оставена да се справя сама
Към „препятствията“, изпълващи майчинството, се прибавя и този факт: изморена от пълния работен ден, майката се прибира не да почива, а да продължи с всекидневната домакинска работа. На майките често се гледа като на онези, които са най–вече отговорни за грижата за дома и децата, независимо от това дали ходят на светска работа, или не.
Тъй като нарастващ брой майки работят дълги часове, бащите не винаги ги заместват. Лондонският вестник „Сънди таймс“ писа: „Англия е държава на липсващи бащи, според новите изследвания, които показват, че мъжете прекарват по–малко от 15 минути на ден със своите деца. Много мъже не намират радост в това
да отделят време за семейството си. В сравнение с това много работещи англичанки ще прекарат 90 минути на ден с децата си.“Някои съпрузи се оплакват, че на съпругата ѝ е трудно да прехвърля на мъжа си някои задачи, защото настоява всичко да бъде свършено точно по начина, по който е свикнала да го прави. „Ако е различно, значи е погрешно“ — казват съпрузите. Очевидно, за да се възползва от сътрудничеството на своя съпруг, изморената домакиня ще трябва да направи някои отстъпки за начина, по който ще бъдат
свършени определени домакински задачи. От друга страна, съпругът не трябва да използва това твърдение като извинение да не прави нищо.Допълнителни „препятствия“
Дълбоко вкоренени традиции също могат да прибавят „препятствия“ пред майките. В Япония от жените се очаква да отглеждат децата си по общоприетия начин. Ако другите деца ходят на уроци по пиано или по рисуване, майките се чувстват принудени и техните деца да правят същото. Училището упражнява натиск върху родителите да запишат децата си в същите извънкласни дейности, както другите деца. Това да си различен може да доведе до тормоз от деца, учители, други родители или роднини. Същото се случва и в други страни.
Рекламата и обществената ориентация към потребителство могат да накарат децата да настояват за различни неща. В развиващите се страни майките може би чувстват, че трябва да осигурят това, което децата им искат, защото виждат други майки, които осигуряват тези неща. Но ако не успеят, може да смятат, че са се провалили.
Не бива това обсъждане на въпроса какво означава да бъдеш майка днес да омаловажава успеха на милиони усилно работещи, самопожертвувателни майки, които дават най–доброто от себе си, за да изпълнят най–благородната задача — да отгледат бъдещото поколение на човешкия род. Това е привилегия. Библията казва: „Ето, наследство от Господа са чадата и награда от него е плодът на утробата.“ (Псалм 127:3) Мириам, майка на две деца, добре представя тези майки, като казва: „Въпреки предизвикателствата майчинството притежава своите ненадминати радости. То дава на нас, майките, чувство на удовлетворение, когато виждаме как децата ни откликват на обучението и дисциплината, които им осигуряваме, и стават отговорни членове на обществото.“
Какво може да помогне на майките да се радват повече на своята награда? Следващата статия ще осигури някои практични предложения.
[Бележки под линия]
a Тези статии се съсредоточават върху омъжените майки. В бъдеще в „Пробудете се!“ ще бъдат обсъдени предизвикателствата пред самотните и неомъжени майки.
[Блок на страница 6]
„Ден на майката“
Потресаваща бедност, недостатъчно образование, безотговорни партньори, системни обиди и епидемията от СПИН измъчват майките в южните райони на Африка. За неотдавнашния „Ден на майката“ южноафриканският вестник „Ситизън“ съобщи: „В „Деня на майката“ хиляди жени ще бъдат малтретирани от своя партньор и някои дори ще загубят живота си.“ Подобни проблеми карат хиляди майки от Южна Африка да изоставят децата си всяка година. През последните години данните за един двегодишен период показват, че броят на изоставените бебета се е увеличил с 25 процента. Още по–отчаяни са стигащите до самоубийство жени, чийто брой все повече нараства. Наскоро една жена от затънала в бедност област прегърнала трите си деца и застанала пред приближаващ се с голяма скорост влак. Всички загинали. За да свържат двата края, някои майки започват да проституират и да продават нелегално наркотици или насърчават дъщерите си да правят това.
От Хонконг съобщават, че „някои млади майки убиват своето бебе, когато го родят, или го изхвърлят в контейнер за боклук, защото не могат да се справят с огромния натиск отвсякъде“. Изданието „Саут Чайна морнинг пост“ отбеляза, че някои по–млади омъжени жени в Хонконг „днес са под такъв голям натиск, че тяхното психическо здраве може да се влоши до такава степен, че да се самоубият“.
[Блок на страница 7]
Майчинството в различни страни
Толкова малко време
❖ Едно проучване в Хонконг разкри, че 60 процента от работещите майки не посвещават на децата си толкова време, колкото смятат, че трябва да посвещават. По време на работната седмица 20 процента от децата до три години, чиито родители работят, живеят далеч от своя дом, обикновено със своите баба и дядо.
❖ Жените в Мексико прекарват около 13 години от своя живот, за да се грижат поне за едно дете под петгодишна възраст.
Майките и работата
❖ В Ирландия 60 процента от жените остават вкъщи, за да се грижат за децата. В Гърция, Испания и Италия около 40 процента от жените правят същото.
Помощ в домакинството
❖ В Япония 80 процента от домакините казват, че биха искали членовете на семейството да им помагат повече в домакинската работа, особено когато са болни.
❖ В Холандия мъжете прекарват около 2 часа на ден с децата и 0,7 часа във вършене на домакинска работа. Жените прекарват около 3 часа на ден с децата и 1,7 часа домакинстват.
Майки, подложени на стрес
❖ В Германия над 70 процента от майките се чувстват подложени на стрес. Около 51 процента имат оплаквания, свързани с гръбнака и междупрешленните дискове. Над една трета от жените се оплакват от постоянна умора и унилост. Почти 30 процента страдат от главоболие или мигрена.
Малтретирани майки
❖ В Хонконг 4 процента от запитаните жени казват, че са били малтретирани по време на бременността.
❖ Едно проучване на списание „Фокус“ в Германия показа, че почти една от шест майки признава, че е била нападана физически поне веднъж от нейното дете.
[Снимки на страница 7]
Да си майка може да означава доста стрес, тъй като много жени трябва да уравновесяват работата и семейния живот