Езикът на животните — тайните на общуването

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КЕНИЯ

БЕЗ съмнение, един от най–скъпоценните подаръци, който е бил даден на човечеството, е силата на общуването. Посредством него ние обменяме важна информация помежду си, словесно или чрез „тихи“ методи, като жестовете, например. Всъщност свободата на словото е разгорещено обсъждан въпрос по цялата земя. Затова някои хора смятат, че методите на общуване са запазени само за хората.

Изследванията обаче показват, че животните също обменят информация по сложни начини, които често озадачават хората. Да, те „говорят“ не чрез думи, но чрез видими сигнали, като например, въртене на опашка, мърдане на уши или размахване на крила. Други форми на общуване може да включват използването на звук като лай, рев, ръмжене или песните на птиците. Някои от „езиците“ са явни за хората, докато други изискват повече научни изследвания, за да бъдат открити.

Хищници!

Средата на юли е. В просторния Национален парк Серенгети в Танзания стотици хиляди антилопи гну напредват на север към резервата Масай мара в Кения, в търсене на зелени пасбища. Равнините ехтят от копитата по време на ежегодната миграция. Но опасности дебнат по пътя. Там живеят хищни животни като лъвове, гепарди и леопарди. Гнутата също ще бъдат подложени на риск, когато прекосяват пълната с крокодили река Мара. Но как ще отблъснат хищниците?

За да заблуди врага, гнуто бързо ще пробяга кратко разстояние и след това ще се обърне обратно, за да е с лице към нападателя, като през цялото време ще мята главата си от едната на другата страна. То ще отскача с краката си по необичаен начин, като от това се получава доста смешно представление. Дори и най–жестокият хищник не може да не спре удивен, за да изгледа този странен танц. Но ако хищникът настоява да се приближи, гнуто ще направи повторно представление. Това толкова обърква неканения гост, че ловът може да бъде отложен за след представлението. Непохватният танц е спечелил на гнуто съмнителното отличие „клоун на равнините“.

 По–малките братовчеди на гнуто, импалите, са известни със своите огромни скокове. За мнозина тези високи скокове показват грация и бързина. Но във време на беда тази антилопа използва своите невероятно високи скокове, за да попречи на хищника да улови краката ѝ. Скоковете, достигащи над 9 метра дължина, изпращат ясно послание на нападателя: „Опитай се да ме хванеш.“ Малко хищници са съгласни да правят такива неща, за да уловят съпротивляващата се импала.

Време за храна

В природата много хищни животни трябва да развиват своите умения за преследване, за да станат добри ловци. Малките трябва много да внимават, когато родителите им ги обучават в лова. В един африкански резерват за животни един женски гепард, наречен Саба, беше наблюдаван да дава важни уроци по оцеляване на своите малки. След като дебна повече от час една пасяща газела, Саба направи огромен скок напред и улови и притисна нещастната газела, но без да я убива. Малко след това Саба домъкна зашеметеното животно пред своите малки, които странно защо не желаеха да се нахвърлят върху плячката. Тези малки гепарди разбираха защо майка им е донесла живо животно. Тя искаше да ги научи как да убият газелата. Всеки път, когато жертвата се опитваше да стане и да избяга, възбудените зверчета я поваляха отново. Изтощена, газелата се отказа да се бори за оцеляване. Наблюдавайки от разстояние, Саба одобряваше действията им.

Някои животни се специализират във вдигането на колкото е възможно повече шум, докато си търсят храна. Глутницата от петнисти хиени ще сумти, пръхти и ще се кикоти, докато преследва жертвата. След като животното е убито, други хиени ще бъдат поканени на този пир чрез носещия позорна слава „смях“ на хиените. Но те не винаги ловуват за храната си. В природата те са сред най–лошите дебнещи храна пирати, като използват всички методи за тормоз над другите хищници, за да вземат жертвата им. Дори са известни с това, че прогонват лъвовете от храната им! Но как го постигат? С шума си те ще направят голямо представление, за да обезпокоят хранещите се лъвове. Ако лъвовете не обръщат внимание на шума, хиените ще станат още по–предизвикателни и нагли. Когато спокойствието им е нарушено, грациозните котки често изоставят трупа и се оттеглят от мястото.

 Сред пчелите търсенето на храна представлява сложен ритуал. Съвместни научни изследвания разкриха, че когато танцува, медоносната пчела уведомява другите в кошера за разположението, вида и дори за качеството на намерената храна. Върху тялото си пчелата носи проба от храната — нектар или цветен прашец, на другите пчели в кошера. Като танцува, правейки осморки, тя е в състояние не само да насочи другите към източника на храна, но също да посочи колко е дълго разстоянието до там. Внимавай! Пчелата, която кръжи около тебе, може би събира важна информация, която да занесе обратно в кошера. Твоят ароматен парфюм може по погрешка да бъде взет за нейното следващо ястие!

Поддържане на контакт

Малко звуци са толкова въздействащи, колкото ревът на лъва по време на тиха нощ. Предполага се, че има няколко причини за това съобщение. Мощният рев на лъва е предупреждение за всеки, който е в територията, че влиза на своя отговорност. Но като стадно животно, лъвът реве също, за да поддържа връзка с останалите членове на стадото. Това обикновено е по–мек, не толкова нападателен рев. През една нощ един лъв беше чут да реве на всеки петнадесет минути, докато най–после негов братовчед не отговори от разстояние. Те продължиха да си „говорят“ през следващите петнадесет минути, докато накрая се срещнаха. Ревът престана.

Подобен контакт не само подсилва добрите взаимоотношения, но предлага и защита срещу  суровите природни стихии. Кокошката издава няколко звука, които предават различна информация на нейните пилета. Но най–ясно доловимият е протяжното, тихо, призивно кудкудякане, с което вечер тя съобщава, че е време за прибиране в кокошарника. Откликващи на майчиния зов, разпръснатите малки пиленца се събират под крилата ѝ и се прибират да спят. — Матей 23:37.

В търсене на партньор

Сигурно си спирал по пътя си, за да чуеш песента на пойните птички. Не си ли смаян от способността им да пеят като по ноти? Но знаеш ли, че те едва ли правят това, за да те забавляват? Песните им са начин да си предават важни съобщения. Макар че понякога пеенето означава определяне на територия, до голяма степен то се използва също и за привличането на бъдещ партньор. Според „Нова книга за познанието“ „количеството на песните намалява с деветдесет процента“, след като мъжкият и женската са се намерили.

Но понякога се изисква нещо повече от една хубава песен, за да спечелят партньор. Някои женски птички изискват да бъде платена „цена за булката“, преди да бъдат спечелени от мъжкия. Затова мъжката сипка ще трябва да демонстрира своите умения за построяване на гнездо, преди да предприеме нещо друго. Други мъжки видове ще докажат уменията си да осигуряват храна, като буквално хранят женската.

Сложните начини, по които общуват животните, не служат само на физическите им нужди, но също така намаляват боевете и осигуряват мир в природата. Чрез още и нови изследвания на начините, по които общуват животните, тепърва предстои да проумеем този „език“. Макар че може да не го разбираме напълно, той донася възхвала на онзи, който го е създал — Йехова Бог.

[Блок/Снимки на страници 18, 19]

„Звукове на тишината“ при слоновете

През горещия следобед в просторния Национален парк Амбозели в Кения голямото стадо от слонове изглежда необезпокоявано от неканени гости в своята територия. Въздухът е изпълнен с „разговори между слоновете“, които варират от нискочестотен тътен до високочестотно тръбене, рев, нещо, подобно на мучене, кучешки лай и пръхтене. Някои от призивите съдържат звукове, които човешкото ухо не може да долови, но са толкова силни, че могат да бъдат чути от слоновете на разстояние от няколко километра.

Специалистите в областта на поведението при животните продължават да бъдат озадачени от сложните начини, по които слоновете обменят сериозни послания. Джойс Пул е прекарала над двадесет години в изследване на принципите на общуване сред африканските слонове. Тя стигнала до извода, че тези огромни създания, познати със своите желани бивни, проявяват чувства, които не са много обичайни за животните. „Невъзможно е да наблюдаваш забележителното поведение на слоновете по време на церемония за приветствие в семейството или в групата, [или при] раждането на нов член на семейството ... и да не си помислиш, че те изпитват много силни емоции, които могат да бъдат най–добре описани с думи като радост, щастие, обич, чувства на приятелство, повишено настроение, веселие, удоволствие, състрадание, подкрепа и уважение“ — казва Пул.

Когато слоновете се съберат отново заедно след дълъг период на раздяла, техните поздрави се превръщат във врява, като слоновете тичат заедно с високо вдигнати глави и с прегънати и пляскащи уши. Понякога някой слон дори ще сложи хобота си в устата на друг. Изглежда, че тези поздрави дават на слоновете дълбоко чувство за радост, сякаш те казват: „Еха! Просто е прекрасно да съм отново с тебе!“ Подобни взаимоотношения обновяват наличната поддържаща система, която е изключително важна за тяхното оцеляване.

Изглежда, че слоновете притежават също и чувство за хумор. Пул описва, че е наблюдавала слонове да свиват крайчеца на устата си в това, което тя нарича усмивка, като поклащат главите си по начин, който показва веселие. Веднъж тя започнала игра, в която участвали и животните, и след петнадесет минути те започнали да се държат по съвсем глупав начин. Две години по–късно някои участници сякаш ѝ се „усмихвали“ отново, може би като си спомняли нейното участие в играта. Слоновете не се забавляват един друг само като играят, но те също наподобяват звуци. По време на един изследователски проект Пул чула звук, който бил различен от нормалните викове на слоновете. При анализите се установило, че слоновете имитирали шума, който вдигали минаващите наблизо камиони. И очевидно те правели това просто за удоволствие! Сякаш слоновете си търсят повод да се забавляват.

Много е говорено за начина, по който слоновете тъгуват, когато бедствие сполети някой от членовете на семейството. Веднъж Пул наблюдавала една женска, която стояла три дни на стража около своето мъртвородено бебе, и във връзка с този случай изследователката казва: „Нейното „изражение на лицето“ беше подобно на опечален, депресиран човек: главата и ушите ѝ бяха клюмнали, крайчетата на устата ѝ бяха обърнати надолу.“

Тези, които убиват слоновете заради бивните им, не мислят за „психическата травма“, нанасяна на сираците, които вероятно са били свидетели на убийството на майките им. Тези бебета прекарват първите няколко дни в сиропиталище за животни, като се опитват да преодолеят „скръбта“ си. Един пазач съобщава, че на другата сутрин чува сираците да „плачат“. Мъката продължава дори няколко години след смъртта. Пул предполага, че слоновете могат да разпознаят причинителя на своите страдания. Ние с нетърпение очакваме времето, когато хора и животни ще живеят заедно в мир. — Исаия 11:6–9.

[Снимка на страница 16, 17]

Рибояди по време на своя традиционен поздрав

[Снимка на страница 17]

Едно гну изпълнява странен танц, за да обърка врага

[Снимка на страница 17]

Носещият позорна слава „смях“ на хиената

[Източник]

© Joe McDonald

[Снимка на страница 18]

Танцът на пчелите–работнички