Загубих нероденото си бебе

ПОНЕДЕЛНИК, 10 април 2000 г. беше топъл и слънчев ден, така че излязох да свърша някои задачи. Отскоро бях навлязла в четвъртия месец на своята бременност и се радвах да съм навън, въпреки че не се чувствах особено изпълнена с енергия. И докато чаках на опашката пред касата на магазина за хранителни стоки, почувствах, че нещо с мене не е наред.

Страховете ми се потвърдиха, когато се прибрах вкъщи. Имах кръвотечение — нещо, което не се беше случвало по време на моите други две бременности — и това ме изплаши! Обадих се на личния си лекар, но той предложи да изчакам и да отида на следващия ден, тъй като и без това имах записан час за тогава. Преди със съпруга ми да сложим децата да спят тази вечер, ние се помолихме заедно, молейки Йехова да ни даде сили във всичко, за което са ни необходими. Най–накрая заспах.

Към два часа̀ обаче се събудих от силни болки. Постепенно болката утихна, но точно когато отново щях да заспя, се появи пак, този път идвайки на ритмични вълни. Кървенето също се усили и разбрах, че имам контракции. Напрегнах ума си в опити да си спомня дали съм направила нещо, което да ги е причинило, но не можах да се сетя за нищо, в което съм сбъркала.

До пет часа̀ сутринта вече знаех, че трябва да отида в болницата. Когато със съпруга ми пристигнахме, с облекчение се озовахме в ръцете на милите, услужливи и състрадателни хора от персонала на спешното отделение. След два часа лекарят ни съобщи това, от което се страхувахме: бях загубила моето бебе.

Поради по–ранните симптоми очаквах този развой на нещата и приех новината сравнително добре. Освен това съпругът ми беше до мене през цялото време и ми оказа голяма подкрепа. Но какво щяхме да кажем на двете си деца, Кейтлин, която беше на шест години, и четиригодишния Дейвид, когато се върнем вкъщи без бебе?

Какво да кажем на децата си?

Децата си легнаха, чувствайки, че нещо не е наред. Но как да им кажем, че тяхното малко братче или сестриче е починало? Решихме да бъдем честни и откровени. Майка ми ни помогна в това отношение, като им казала, че няма да се върнем с бебето. Когато пристигнахме, те се втурнаха да ни посрещнат с прегръдка и целувка. Първият им въпрос беше: „Бебето добре ли е?“ Аз не можах да отговоря, но съпругът ми, прегръщайки ни плътно един до друг, каза: „Бебето умря.“ Ние останахме прегърнати и заплакахме, като това ни помогна да започнем да се възстановяваме от трагедията.

 Но не бяхме напълно подготвени за реакцията на децата ни по–късно. Например две седмици след спонтанния ми аборт, в местния сбор на Свидетелите на Йехова беше съобщено, че един възрастен Свидетел и близък приятел на нашето семейство е починал. Нашият четиригодишен син Дейвид се разплака неудържимо, така че съпругът ми го изведе навън. След като се успокоил, Дейвид попитал защо неговият приятел е умрял. После попитал защо бебето умря. След това казал на баща си: „Ти ще умреш ли?“ Той искал да знае и защо Йехова Бог все още не е унищожил Сатан и не е започнал да „поправя нещата“. Наистина бяхме изненадани колко много неща минават през неговата малка главичка.

Кейтлин също задаваше много въпроси. Когато играеше с куклите си, тя често си представяше, че едната от тях е болна, докато другите се превръщаха в медицински сестри или членове на семейството. Тя направи болница за куклите от една картонена кутия и понякога се преструваше, че някоя от куклите ѝ е починала. Въпросите и игрите на децата ни предоставиха много възможности да им дадем важни уроци за живота и за това как Библията може да ни помогне да се справим с изпитанията. Напомнихме им също за целта на Бога да превърне земята в красив рай, където няма да има страдание и болка — и дори смърт. — Откровение 21:3, 4.

Как се справих със загубата

Когато се върнах от болницата за първи път, аз се почувствах емоционално празна и объркана. Имаше толкова много неща, които трябваше да свърша, че не знаех от къде да започна. Обадих се на няколко приятелки, които са преживели същото, и те ми вдъхнаха голяма утеха. Една близка приятелка ни изпрати цветя и предложи да изведе децата следобед. Бях много благодарна за нейната топла загриженост и практическа помощ!

Подредих семейните снимки в албуми. Гледах и държах неносените бебешки дрешки — единственият осезаем спомен за загубата на моето бебе. Седмици наред бях в нещо като емоционална въртележка a. Някои дни не можех да спра да плача — въпреки цялата подкрепа на семейството и приятелите ми. Понякога си мислех, че полудявам. Беше ми особено трудно да съм сред приятели, които очакваха дете. Преди си представях спонтанния аборт като нещо „мимолетно“ в живота на една жена, нещо, което  преодоляваш без много проблеми. Но колко грешах!

Любовта — най–добрият лек

С течение на времето любовта, която моят съпруг и събратята по вяра проявяваха, беше резултатно лекарство. Една сестра приготви вечеря и я донесе вкъщи. Един старейшина в сбора и неговата съпруга ни подариха цветя с мила картичка и останаха за вечерта. Знаехме колко са заети, така че тяхната загриженост докосна сърцата ни. Много приятели ни изпратиха картички или цветя. Най–обикновените думи „мислим за вас“ означаваха толкова много! Една сестра писа: „Ние гледаме на живота, както Йехова гледа на него — като на нещо много ценно. Ако той знае кога едно врабче пада на земята, то сигурно е, че знае кога пада един човешки плод.“ Съпругата на братовчед ми писа: „Ние сме толкова удивени от чудото на раждането и живота и точно толкова изненадани, когато нещата не се получат.“

Няколко седмици по–късно, в Залата на Царството почувствах, че ще се разплача и трябваше да изляза точно преди събранието. Две близки приятелки, които забелязали сълзите в очите ми, седнаха с мене в колата, държаха моята ръка и ми помогнаха да се засмея отново. Скоро и трите се върнахме в залата. Каква радост е да имаш приятели, които се държат „по–близко и от брат“! — Притчи 18:24.

Когато новината се разчу, бях изненадана да науча колко много сестри са преживели същото. Дори някои, с които не бях толкова близка преди, можаха да ми дадат специална утеха и насърчение. Тяхната любеща подкрепа в подходящ за мене момент ми напомни за библейската поговорка: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ — Притчи 17:17.

Утеха от божието Слово

През седмицата след спонтанния ми аборт беше Възпоменанието на смъртта на Христос. Една вечер, докато четяхме библейското повествование за последните дни на Исус, изведнъж си помислих: „Йехова познава болката от загубата. Той изгубил своя собствен син!“ Тъй като Йехова е нашият небесен Баща, понякога забравям, че той проявява огромно разбиране и съчувствие към своите служители — мъже и жени. В същия момент изпитах поразително облекчение. Почувствах Йехова по–близък от всякога.

Извлякох много насърчение и от основаните на Библията издания, особено от миналите броеве на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, в които се говори за загубата на любим човек. Например поредицата от статии „Да преодолееш загубата на дете“ в броя на „Пробудете се!“ от 8 август 1987 г. (англ.) и брошурата „Когато някой, когото обичаш, умре“ b бяха много полезни.

Край на мъката

С течение на времето усещах, че се възстановявам, тъй като можех да се смея, без да изпитвам вина, и да водя разговор, без да споменавам загубата на бебето. Въпреки това понякога изпитвах емоционални катаклизми, когато например се срещах с приятели, които не бяха чули за случилото се или когато някое семейство с малко бебе посещаваше нашата Зала на Царството.

Една сутрин обаче се събудих с чувството, че най–после облаците са се разнесли. Още преди да отворя очите си, почувствах облекчение — мир и спокойствие, които не бях изпитвала от месеци. Все пак когато разбрах, че отново съм бременна, година след като бях загубила бебето, в съзнанието ми изплуваха мисли относно вероятността от друг спонтанен аборт. За щастие през октомври 2001 г. родих здраво момченце.

Все още тъгувам за детето, което загубих. Но цялата тази история увеличи признателността ми за живота, семейството, събратята християни и за Бога, който ни дава утеха. Това преживяване подчерта живата истина, че не Бог прибира децата, а ‘на всички се случва според времето и случая’. — Еклисиаст 9:11.

Сега очаквам с нетърпение времето, когато Бог ще премахне всяко жалеене, плач и болка, включително физическата и емоционалната болка от спонтанния аборт! (Исаия 65:17–23) Тогава всички послушни хора ще могат да кажат: „О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото?“ — 1 Коринтяни 15:55; Исаия 25:8. — Изпратено.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 21]

Вероятност и причини за спонтанния аборт

„Според проучванията от 15 до 20 процента от всички случаи на бременност завършват със спонтанен аборт — се казва в „Световна енциклопедия“. — Но рискът от спонтанен аборт е най–голям през първите две седмици след зачеването (оплождането), когато повечето жени дори не знаят, че са бременни.“ Според друг справочник над „80 процента от спонтанните аборти са през първите 12 седмици на бременността“ и поне за половината от тях се смята, че са причинени от дефекти в хромозомите на плода. Тези дефекти не са в резултат на подобни увреждания в хромозомите на майката или бащата.

Други причини за спонтанния аборт могат да произлизат от здравословното състояние на майката. Някои авторитетни медицински източници сочат към увреждания в хормоналната и имунната система, инфекции и аномалии в матката и маточната шийка. Хроничните заболявания, като диабет (ако не е контролиран добре) и високо кръвно налягане, също могат да окажат влияние.

Според специалистите не е задължително спонтанният аборт да е причинен от физически упражнения, вдигане на тежки предмети или сексуални отношения. Няма голяма вероятност едно падане, лек удар или внезапна уплаха да доведат до помятане. В един справочник се казва: „Почти сигурно е, че плодът няма да се увреди поради някакво нараняване, освен ако то не е толкова сериозно, че да заплашва дори собствения ти живот.“ Колко добре устройството на утробата свидетелства за това, че съществува мъдър и любещ Създател! — Псалм 139:13, 14.

 [Блок/Снимка на страница 27]

Как семейството и приятелите могат да помогнат

Понякога е трудно да решиш какво точно да кажеш или да направиш, когато някоя жена от твоето семейство или приятелка е преживяла спонтанен аборт. Хората реагират по различен начин на такава загуба, така че няма универсална формула за предлагане на помощ и утеха. Разгледай например следните предложения c.

Практични неща, които можеш да направиш, за да помогнеш:

◆ Предложи да се грижиш за по–големите деца.

◆ Приготви някакво ястие и го занеси в дома на семейството.

◆ Предложи помощ и на бащата. Както казва един баща, „няма много картички, подходящи за бащите в такива ситуации“.

Полезни неща, които можеш да кажеш:

◆ „Толкова съжалявам за станалото.“

Тези обикновени думи означават много и могат да отворят пътя за по–нататъшна утеха.

◆ „Можеш да си поплачеш.“

Сълзите често рукват от само себе си през първите седмици или дори месеци след спонтанния аборт. Увери жената, че няма да си помислиш нищо лошо за нея, ако тя не крие чувствата си.

◆ „Мога ли да ти се обадя пак следващата седмица, за да разбера как си?“

В началото страдащите може да получават много съчувствие, но с течение на времето, ако те още страдат, могат да почувстват, че другите са ги забравили. Хубаво е да знаят, че могат да разчитат на подкрепата ти. Чувствата могат да се задържат в продължение на седмици или месеци. Понякога те изплуват дори след успешна бременност.

◆ „Не знам какво да кажа.“

Често е по–добре да кажеш това, отколкото да не казваш нищо. Твоята откровеност и фактът, че си готов да помогнеш, отразяват загрижеността ти.

Какво не бива да казваш:

◆ „Винаги можете да имате друго дете.“

Въпреки че това може да е вярно, такова изказване може да бъде възприето като липса на съчувствие. Родителите не искат просто което и да е бебе, те искат това бебе. Преди да са в състояние да мислят за друго дете, те вероятно ще изпитват нужда да тъжат за детето, което са изгубили.

◆ „Вероятно нещо не е било наред с него.“

Независимо че може да е било така, това не е много утешително. В съзнанието на майката тя е носела здраво бебе.

◆ „Поне не познавахте детето добре. Щеше да е много по–лошо, ако това се беше случило по–късно.“

Повечето жени развиват много рано силна връзка със своите неродени бебета. Така че когато това бебе почине, те обикновено страдат. Тяхната тъга се усилва и от факта, че никой не е „познавал“ бебето така, както майката.

◆ „Поне все още имате другите си деца.“

За скърбящите родители тези думи могат да прозвучат така, сякаш на човек след ампутация на крайник му е казано: „Поне ти остава другият.“

Разбира се, трябва да се признае, че дори и най–грижовните и искрени хора понякога казват нещо неподходящо. (Яков 3:2) Затова проницателните жени, които са претърпели спонтанен аборт, биха искали да проявят християнска любов, като не таят лоши чувства към тези, които правят добронамерени, но нетактични изказвания. — Колосяни 3:13.

[Бележки под линия]