Въпроси на младите хора

Как мога да проповядвам на своите съученици?

„Бях на проповедна служба, когато изведнъж налетях на познат. Целият се вцепених! Човекът, с когото проповядвахме заедно, трябваше да се намеси и да говори вместо мене.“ — Алберто.

„Знаех, че един съученик живее на тази улица, така че накарах брат ми да говори на всички врати. След известно време той някак се притесни и ме помоли да говоря на следващата врата. Почуках и — о, не — това беше той! Толкова се изплаших!“ — Джеймс.

МЛАДИТЕ хора често мислят, че не е прието да говорят за религия. Но младежите сред истинските християни ценят дадената им от Бога привилегия да споделят своята вяра с другите. Така хиляди млади Свидетели на Йехова участват в проповедната дейност от врата на врата. Някои от тях обаче правят това, страхувайки се да не срещнат някой, когото познават от училище. „Все още ставам напрегната, когато срещам някой, с когото съм ходила на училище“ — казва Дженифър, независимо, че е завършила средното си образование преди няколко години.

Ако си млад християнин, може понякога да се чувстваш по същия начин. Разбира се, всички ние се страхуваме да не бъдем отхвърлени, така че е съвсем нормално да чувстваме известно безпокойство, когато трябва да говорим с някой съученик a за религия. Но  няма причина да позволяваш на страха да те парализира. Спомняш ли си за човека, когото Библията нарича „Йосиф от Ариматея“? Той вярвал в нещата, които научил от Исус. Но в Библията е описан като „Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите“. (Йоан 19:38) Какво би мислил ти за свой приятел, който иска да запази приятелството ви в тайна? (Лука 12:8, 9) Тогава не е чудно, че Бог очаква от всички християни да ‘правят публично изявление’ на своята вяра. (Римляни 10:10, НС) В това се включва и да говориш с младежите в своето училище.

Йосиф от Ариматея преодолял страха си поне до такава степен, че да поиска разрешение да погребе тялото на Исус. Как можеш ти да превъзмогнеш своите страхове?

Развивай готовност да проповядваш

Несъмнено апостол Павел не се срамувал да говори за вярата си с другите хора. В Римляни 1:15 той описва себе си като готов да проповядва библейското послание. Коя е причината за тази готовност? Той казва, както е записано в 16 стих: „Не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва.“ А какво ще кажеш за себе си? Дали наистина си познал от опит, че това е истината? (Римляни 12:2) Дали ти лично си убеден, че библейското послание е „Божия сила за спасение“?

Не е достатъчно само да посещаваш християнските събрания със своите родители. „Лесно е просто да ходиш на събранията — казва младата Дебора, — тъй като твоите родители ти казват да го правиш. Но когато хората ми задаваха въпроси относно Библията, аз не знаех как да отговоря.“ Една девойка на име Ми Йънг също признава: „Трябва да докажем на себе си, че това е истината.“

Какво може да те подбуди да споделиш познанието си за Библията с другите? Твоето лично изучаване. Един младеж на име Шон казва: „Когато имаш лично изучаване на Библията, тогава започваш да правиш истината своя. Изучаваш за самия себе си.“ Вярно е, че не всеки притежава любов към ученето. „Не обичам да чета — признава Шевон. — Така че в началото ми беше трудно да чета „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ или да чета Библията всеки ден. Но с течение на времето започнах да го правя.“

Какви са резултатите от такова прилежно изучаване? Апостол Павел казва: „Вярването е от слушане.“ (Римляни 10:17) С нарастването на вярата и убеждението ти твоето отношение със сигурност ще се промени. Една бразилска девойка на име Елизанджела стига до заключението: „Да си християнин е чест, а не нещо, от което да се срамуваш.“ Наистина с нарастването на вярата ти ще откриеш, че това те подтиква да говориш с другите, включително и с твоите съученици. Павел казва: „Ние, понеже вярваме, затова и говорим.“ (2 Коринтяни 4:13) И освен това как можеш да си „чист от кръвта“ на другите, ако не даваш даряващото живот познание на младежите, които виждаш всеки ден? — Деяния 20:26, 27.

Някои млади християни обаче не се чувстват способни да говорят с другите за Библията. „Ако не знаеш какво да кажеш — споделя младият Джошуа, — не изпитваш радост, когато се опитваш да проповядваш.“ И отново придобиването на по–дълбоко разбиране върху Библията ще ти помогне да се справиш напълно. (2 Тимотей 2:15) В сборовете на Свидетелите на Йехова младите хора могат да се обърнат към старейшините и да помолят за лична помощ в подобряването на уменията им за поучаване. Един младеж от Германия на име Матиас казва: „Когато започнах наистина да разговарям с хората, а не само да предлагам библейска литература, проповядването започна да ми носи радост.“

И накрая, ти можеш да се молиш на Бога да ти помогне да говориш смело. (Деяния 4:29) Апостол Павел изпитал лично божията  помощ относно това. В 1 Солунци 2:2, Ве той казва: „Ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.“ Според един справочник това изказване може да бъде преведено „Бог изтръгна страха от сърцата ни“. Така че защо не помолиш Бога да изтръгне страха от сърцето ти?

Кажи, че си християнин

В хармония с тази молитва можеш да предприемеш една много смела стъпка. Младата Шик от Англия казва: „Кажи на съучениците си, че си християнин.“ Ти не би искал да си ‘таен ученик’. Една девойка на име Ребека признава, че била ужасена, когато веднъж срещнала случайно в проповедната служба някой, когото познавала. Но тя казва: „Ако им кажеш, че си християнин и проповядваш от врата на врата, понякога те питат: „Ами, ще дойдеш ли някога и на моята врата?“

Но защо да чакаш някаква случайна среща? Търси възможности да споделяш своята вяра в училище. Помниш ли въпросите, зададени от апостол Павел: „Как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:14) Ти си в най–добрата позиция да помогнеш на съучениците си да чуят. Една девойка на име Ирайда отбелязва: „Училището е проповеден район, който може да бъде достигнат само от нас.“ Така много младежи се възползват от тази ситуация, като проповядват неофициално.

Понякога има училищни задачи, които предоставят възможност да споделиш библейската истина. Едно момиче от Англия на име Джейми разказва: „Обсъждахме темата за еволюцията в часа по биология и аз обясних своите вярвания. Едно от момчетата ми се присмя и каза, че Свидетелите на Йехова не са интелигентни и не заслужават да бъдат включвани в училищната система. Веднага обаче другите деца от класа започнаха да се застъпват за мене.“ Очевидно нейната репутация на образцова християнка дала резултат. Джейми добавя: „Впоследствие имах възможността да дам екземпляр от книгата „Дали съществува Създател, който е загрижен за теб?“ b на една съученичка.“

Роксана от Румъния, която е на четиринадесет години, разказва за подобно преживяване: „Учителката обяви, че ще има обсъждане в класа относно алкохола, цигарите и наркотиците. Така че аз донесох броя на „Пробудете се!“ от юли–септември 2000 г. на тема „Как можеш да се откажеш от пушенето“. Една съученичка видя списанието, взе го и отказа да ми го върне. След като го прочела, тя каза, че е решена да откаже цигарите.“

Може не винаги да срещаш такъв благоприятен отклик. Но Еклисиаст 11:6 ни подканя: „Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си; защото не знаеш кое ще успее.“ Ако не друго, споделянето на вярванията ти в училище ще положи основа за по–приятни разговори, ако някога срещнеш случайно свой съученик в службата от къща на къща. Една девойка от Великобритания на име Джесика казва: „Да свидетелстваш на тези, които познаваш от училище, е по–лесно, тъй като вече имаш определени взаимоотношения с тях.“ Може да се изненадаш, като видиш колко любопитни може да бъдат твоите съученици относно вярванията ти.

Вярно е, че не всички ще те приемат любезно. Но Исус ни дал следния практичен съвет: „И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, ... отърсете праха от нозете си.“ (Матей 10:14) С други думи, не приемай отказа като лична обида. Просто си тръгни мирно и търси някой, който иска да слуша. Рано или късно ще намериш хора с честни сърца, които жадуват за истината и желаят да слушат. Няма ли да е възнаграждаващо, ако някой от тях е твой съученик? Ако стане така, ще се радваш, че си преодолял страха си да споделяш своята вяра със съучениците си.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 30]

„Когато имаш лично изучаване на Библията, тогава започваш да правиш истината своя.“ — Шон.

[Снимка на страница 28]

Не се страхувай да кажеш, че си християнин

[Снимка на страница 28]

Някои училищни задачи често предоставят възможност да споделиш библейската истина