Защо хората напускат традиционните религии?

РЕЛИГИИТЕ, КОИТО ТВЪРДЯТ, че основават ученията си върху тези на Исус Христос, имат около 1,7 милиарда последователи. Така нареченото християнство е смятано за най–голямата световна религия, като дори превъзхожда числено толкова известни религии като будизма, индуизма и исляма. Но сведенията показват, че в много наглед християнски страни т.нар. християнство губи контрола си над масите.

 Хората от всички обществени среди изоставят църквите си. Роналд Ф. Ингълхарт, изследовател в университета в Мичиган и ръководител на проект за изследване на световните ценности, казва, че религията играе все по–малка роля в развитите страни. В списание „Библейски преглед“ е цитирано негово изказване: „Не само че седмичното посещение на църквите е намаляло рязко, но и латиноамериканските страни сега изпращат мисионери, за да спасят душите на бившите си колонизатори.“ Той твърди, че „пълният провал на религията“ е особено поразителен в някои северноевропейски страни. В Норвегия и Дания само 5 процента от населението ходят редовно на църква. В Швеция тази цифра е около 4 процента, а в Русия 2 процента.

Сведения от Германия показват, че между 1984 и 1993 г. броят на регистрираните католици, които ходят редовно на църква, е намалял от 25,3 на 19 процента. До 1992 г. само 4 процента от протестантите посещавали редовно неделните служби. През 1999 г. в изданието „Християнството днес“ беше съобщено: „Само един на десет германци ходи на църква всяка седмица.“

Относно намалелия брой на вярващите във Великобритания във вестник „Гардиън“ се казва: „Християнството никога не е било в по–лошо състояние.“ В статията се твърди, че „за свещениците и висшите духовници най–лошият половин век беше периодът от 1950 до 2000 г.“. Относно едно специално сведение за религията в Обединеното кралство във вестника се показва, че не само млади, но и възрастни хора губят вяра в организираната религия. Там се казва: „По–възрастните хора губят вяра в Бога с остаряването си. Едно ново проучване, целящо да потвърди тази тенденция, ще шокира английските църкви в криза, които досега гледаха на старите хора като на трайната главна опора за намаляващото им паство.“

Подобни тенденции могат да бъдат открити и извън пределите на Европа. Например в канадското списание „Алберта рипорт“ се казва, че Канада претърпява „срив на институционалните вярвания и поклонение“ и че „канадците предпочитат три пъти повече собствените си субективни представи за Бога пред една ясна вяра“.

Много хора просто не се чувстват духовно обогатени или просветени от ходенето на църква. Според канадското списание „Маклейнс“ както евреи, така и католици, които били интервюирани в едно индуско хималайско убежище за религиозно уединение, изказали мнението: „Скованите ритуали вече не ни вълнуваха и трогваха.“ Наистина, дори и след много години редовно ходене на църква някои хора се питат: „Всъщност какво научих в църквата? Сега по–близо ли съм до Бога?“ Нищо чудно, че както казва Грег Истърбрук, „на Запад духовната бедност е заменила материалната и се е превърнала в основна оскъдица на епохата ни“.

Разбира се, има много страни, в които степента на посещаемост на църквите е по–висока. Но ходенето на църква не винаги означава лоялно придържане към църковните учения. Например в австралийския вестник „Векът“ се казва, че на Запад „процентът на християните, които живеят според религията си, намалява бързо. В по–голямата част на Африка, Азия и Латинска Америка християнството е параван, зад който много хора продължават да приемат по–екзотични племенни или култови вярвания, които нямат нищо общо с общоприетите християнски учения, често са в противоречие с тях и са били официално отхвърлени преди години“.

Защо толкова много хора, млади и стари, изоставят църквите си? Изглежда една от основните причини е разочарованието.

Мрачната история на религията

Във вестник „Гардиън“ се отбелязва следното: „През целия двайсети век историята на католическата църква е изпълнена с позорни заговори с фашизма — от поздравленията, изказани на генерал Франко след испанската гражданска война, до скорошните ѝ усилия в полза на генерал Пиночет.“ В „Гардиън“ също се отбелязва, че папа Пий ХІІ, който бил военен понтифекс, „проявил забележително желание да се споразумее с [Хитлер] и така да избегне някои потенциални затруднения, като например порицаването на холокоста“.

Във „Векът“ се казва: „Твърденията на християнството са се оказвали неверни в прекалено много случаи. Християните не са успели да запазят собствения си вътрешен мир и единство, а още по–малко да помогнат на другите  в това отношение. Многобройните войни, изпълнени с грабителство и завоевания, оправдавани в името на спечелване на привърженици на християнството, свидетелстват за това. Вярата, надеждата и любовта може да са възвишени християнски добродетели, но тези, за които се смята, че се стремят към тях, могат да бъдат точно толкова цинични и податливи на отчаяние, колкото и нехристияните, и може би дори не са по–щедри от тях. ... Християнска страна създаде холокоста, а друга християнска страна породи ужасите на атомната война в Япония.“

Някой може да каже, че християнството дълго е насърчавало добродетели като благоразумие, твърдост, умереност и справедливост. Но във „Векът“ се казва: „По принцип християните в Европа, Северна Америка и Австралия консумират много повече от земните ресурси, отколкото им се полага, и не са престанали да толерират експлоатацията, потисничеството и влошаването на състоянието на околната среда в по–слабите съседни страни, за да задоволят желанията си.“

Относно бъдещето на т.нар. християнство вестник „Векът“ продължава: „Без здрава, организирана основа християнството никога не може да се надява да възвърне обществената си сила, която е имало през миналите векове. Това може да е добро или лошо, в зависимост от гледната точка. Но такава е реалността, пред която е изправено християнството в бъдеще.“

В резултат на този упадък в света на организираната религия много хора обръщат гръб на установените църкви. Но дали алтернативното решение, което намират, задоволява нуждите им? Дали то е отговорът?

[Снимка на страница 7]

Разточителните церемонии оставят много хора духовно неудовлетворени

[Снимка на страница 7]

Много хора са обърнали гръб на традиционните религии поради ролята им в подкрепа на войните и потисническите политически режими

[Източник]

снимка: age fotostock