Нужда, която всички споделяме

НУЖДАЕМ СЕ ОТ ХРАНА. Нуждаем се от вода. Нуждаем се от въздух. Нуждаем се от подслон и защита от природните стихии. И не само хората, но и безброй много други живи същества на тази планета се нуждаят от тези неща. Но хората изпитват и нужда, която е единствена по рода си. Каква е тя?

Канадският социолог Реджиналд Биби пише: „Хората имат нужди, които само религията може да задоволи.“ В броя от февруари 2000 г. на списание „Американски социологически преглед“ беше отпечатана статия, в която се казва: „Духовните интереси вероятно винаги ще бъдат част от човешкия мироглед.“

 Да, през историята хората са изпитвали нужда да принасят поклонение. Векове наред повечето са се обръщали към организираната религия, за да задоволят тази нужда. Но нещата се променят. В много индустриално развити страни — като тези в Северна Америка и Северна Европа — все повече хора изоставят църквите си. Дали тази тенденция предвещава края на религията? Едва ли.

„Сведенията за смъртта на религията са силно преувеличени“ — се казва в шведския вестник „Свенска догбладет“. Какво замества традиционните църкви? Вестникът продължава: „Съвременната тенденция е да не принадлежим към никоя църква. Вместо това можем да си изберем и съставим от световния „пазар“ на религиите една приемлива смес. ... Тя може да обхваща всичко от лечебни полускъпоценни камъни до будистко монашеско наметало. А когато подборът ти омръзне, можеш лесно и удобно да го промениш.“

Социолозите, които се занимават с изследвания върху религията, определят тази тенденция като „лична религия“ или „невидима религия“. Социологът Биби, цитиран по–рано, измислил израза „религия по поръчка“. Други определят тези религии като „скроени по мярка“ или „според вкуса“. В някои традиционно християнски страни днес най–големите религиозни групи са съставени от хора, които всъщност имат своя собствена религия.

Обърни внимание на резултатите от проучване, което било проведено в Швеция, една от най–светски устроените страни. Проучването установило, че двама на всеки трима души се смятат за християни „по свой собствен начин“. Някои казали: „Имам свой възглед за християнството“, „Чувствам се странно в църквата“, „Не обичам да ходя на църква и да слушам свещениците“ или „Мога да се усамотя в стаята си и сам да се помоля“. Много хора били склонни да вярват в прераждането или в съдбата. Повечето вярвали, че може да съществува някакъв вид божествена сила, но не могли да я определят.

Друго проучване установило, че много хора пазят религиозните си чувства за времето, когато са навън и се наслаждават на природната среда. Една млада фермерка казала: „Когато съм навън в гората и на полето, тогава мисля, че съм най–близо до Бога.“ Друг интервюиран човек, който не смятал себе си за религиозен, обяснил: „Когато отида в гората, имам чувството, че сякаш тя е огромен храм. ... Не знам кой я държи под контрол, но го чувствам.“ Някои описали дивата природа като свята, божествена и вдъхваща страхопочитание и казали, че когато са сред нея, това им дава нови сили, мир и вътрешна хармония. В заключение един от тези, които провели интервютата, обобщил: „Бог се е преместил в гората.“

Тази тенденция се вижда в много части на света днес. Томас Лукмън, американски специалист по социология на религията, казва, че религиите, чийто център е църквата, са измествани на заден план в развитите общества от „религията на социалната изява“. Всъщност отделният човек си създава житейска философия, като избира различни идеи във връзка с духовните въпроси и съчетава тези понятия в своя собствена религия.

Може би се питаш дали установените религии и църкви наистина са изгубили своето значение в обществото. Ако е така, каква е причината? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Снимка на страница 3]

Като обсъждал съвременната тенденция да се търси духовност в природата, един изследовател направил заключението: „Бог се е преместил в гората“