Защити своя слух!

„Над 120 милиона души в цял свят имат увреден слух.“ — Световната здравна организация.

СПОСОБНОСТТА ти да чуваш е подарък, който трябва да цениш. Но когато остаряваме, слухът ни постепенно се влошава. Съвременното общество, което създава много и най–различни звуци и шумове, изглежда ускорява този процес. Един високопоставен учен в Централния институт за глухи в Сейнт Луис (Мисури, САЩ) отбелязва: „Около 75 процента от загубата на слуха при обикновения американец не е причинена само от процеса на остаряване, но и от това, което сам си е причинил на ушите по време на целия си живот.“

Интензивно, краткотрайно излагане на силен звук може да увреди чувствителните образувания във вътрешното ухо. Но по–често загубата на слуха е в резултат на „последствията от дългогодишни шумни професии, хобита и дейности през свободното време“, казва специалистката по проблемите на слуха д–р Маргарет Чисмън. Какво можеш да направиш, за да защитиш слуха си? За да намерим отговора, ще ни бъде от помощ да разберем как функционира слухът.

Звуците, които чуваме

Изглежда, че средата, в която живеем, започва да става все по–шумна. Ежедневно много хора са изложени на продължителни звуци с различна сила, които варират от шума от коли, автобуси и камиони на улицата до силен продължителен шум от електрически инструменти на работното място.

Понякога добавяме към проблема, като увеличаваме силата на звука докрай. Широко разпространено е слушането на музика със слушалки, прикрепени към уокмен или дискмен. Според Маршъл Чейсън, един от основателите на клиниката за музиканти в Канада, проучвания, проведени в Канада и Съединените щати, показват, че нарастващ брой младежи страдат от загуба на слуха, причинена от употребата на слушалки с увеличен докрай звук.

 Но кога звукът е твърде силен? Звукът има три характеристики — продължителност, честота и амплитуда. Продължителността е просто периодът от време, през който се чува звукът. Честотата на звука, или височината на тона, е описана като трептене за една секунда, или херц. Границите на доловимата честота за нормалния, ненавреждащ слуха звук е от 20 до 20 000 трептения за една секунда.

Единиците за измерване на амплитудата на звука, или силата, се наричат децибели (dB). Нивото на звука при един нормален разговор е около 60 децибела. Аудиолозите казват, че колкото по–дълго си изложен на звук, по–силен от 85 децибела, толкова по–голяма ще бъде евентуалната загуба на слуха ти. Колкото по–силен е звукът, толкова по–бързо ще бъде увреден слухът. Статия в списание „Нюзуик“ отбелязва: „Ухото ти безпроблемно може да се справи с двучасов шум на силна бормашина (100 dB), но няма да издържи повече от половин час в шумна зала с видеоигри (110 dB). Всяко покачване по звуковата скала с десет децибела представлява десет пъти повече натоварване на слуха.“ Тестовете потвърждават, че звукът може да причини болка при около 120 децибела. Невероятно, но някои домашни стереоуредби могат да произведат звук повече от 140 децибела! — Виж съпътстващия статията блок.

За да разбереш защо високите звуци могат да увредят слуха ти, нека да разгледаме какво става, когато звуковите вълни достигнат до ушите ти.

Как функционира слухът ни

Формата на месестата част на външното ухо, наречена ушна мида, или ушна раковина, е направена така, че да събира звуковите вълни и да ги насочва към ушния канал, където те бързо достигат до тъпанчето. Тогава звуковите вълни карат тъпанчето да трепти и то на свой ред кара трите костици в средното ухо да трептят. След това трептенията се предават на вътрешното ухо — изпълнена с течност торбичка, поместена в костна кухина. Тук трептенията се придвижват през течността в охлюва — част от вътрешното ухо, наподобяваща охлюв, и в която се намират власинките на рецепторите. Течността в охлюва раздразва повърхността на рецепторите, което води до производството на нервни импулси. След това тези импулси се изпращат до мозъка, където се разпознават и се възприемат като звук.

Лимбичната система помага на мозъка да реши на кои звуци да обърне внимание и кои да отхвърли. Например, майката може да не чува съзнателно нормалните звуци, които детето ѝ издава, докато играе, но тя бързо ще откликне на внезапен силен плач. Двете уши ни помагат да чуваме звука стерео, което е много  практично. Това ни позволява да определим откъде идват звуците. Но когато звукът се състои от реч, тогава мозъкът може да възприеме само по едно съобщение за определено време. „Затова — се обяснява в книгата „Сетивата“ — когато слушат някого, докато говорят по телефона, хората не могат лесно да разберат какво казва човекът до тях.“

Как шумът уврежда слуха ни

За да онагледим как силният звук може да увреди слуха ни, да разгледаме следното сравнение. Един доклад относно безопасността на работното място сравнява рецепторите във вътрешното ухо с житни класове на полето, а звука, който влиза в ухото, с вятър. Един лек бриз, като например нискочестотен звук, ще раздвижи горния слой на житата, но те няма да бъдат повредени. Но увеличената скорост на вятъра може да увеличи натиска върху житното стъбло. Внезапен, изключително силен вятър или продължително излагане на по–слаби ветрове за по–голям период от време може непоправимо да повреди стъблото и да причини смъртта му.

Подобна е и ситуацията с шума и малките нежни рецептори, или власинки, във вътрешното ухо. Един кратък силен звук може да разкъса тъканите на вътрешното ухо и да нанесе поражения, които да причинят постоянна загуба на слуха. Освен това продължителното излагане на опасни звукови нива може непоправимо да увреди деликатните рецептори. Веднъж увредени те не могат да се възстановят. Резултатът може да бъде съпроводен с бучене в ушите — бръмчене, кънтене или шум в ушите или в главата.

Защити слуха си и удължи трайността му

Макар че наследственост или непредвидена злополука могат да причинят загубата на слуха, ние можем да вземем предпазни мерки, за да защитим своето ценно сетиво и да удължим трайността му. Хубаво е предварително да научим какво е опасно за слуха. Както казва един аудиолог, „ако предприемеш действия едва след като проблемът е възникнал, това е все едно да си сложиш лосион против слънчево изгаряне едва след като си изгорял“.

Често въпросът е как слушаме, а не толкова какво слушаме. Например, ако използваш стереослушалки, можеш да намалиш звука така, че да чуваш звуците около себе си. Ако звукът от уредбата ти в колата или в дома ти е толкова силен, че да заглуши един обикновен разговор, това може да показва, че с тази сила той може да увреди слуха ти. Специалистите предупреждават, че излагане на шум от деветдесет децибела за два или три часа, може да увреди твоя слух. Препоръчват се шумозаглушители или други приспособления за защита на слуха, когато се намираш в шумна среда.

Хубаво е родителите да помнят, че децата са по–податливи на увреждане на слуха, отколкото възрастните. Не забравяй евентуалната опасност от шумни играчки. Дори шумът от една дрънкалка може да достигне сто и десет децибела.

Ушите ни са чувствителни, малки и чудесно направени механизми. С тях можем да чуваме всички разнообразни и красиви звуци от заобикалящия ни свят. Няма съмнение, че този ценен подарък — слухът — заслужава да бъде пазен.

[Блок на страница 27]

Приблизително ниво на децибелите на някои често срещани звуци

• Дишане — 10 децибела

• Шепнене — 20 децибела

• Разговор — 60 децибела

• Натоварено улично движение — 80 децибела

• Миксер — 90 децибела

• Преминаващ влак — 100 децибела

• Моторна резачка — 110 децибела

• Преминаващ реактивен самолет — 120 децибела

• Изстрел от огнестрелно оръжие — 140 децибела

[Блок на страница 28]

Може би губиш слуха си, ако

• увеличаваш звука на радиото и телевизора, но другите го намират за прекалено висок

• постоянно молиш другите да повторят това, което са казали

• често се намръщваш, навеждаш се напред или обръщаш главата си, за да чуеш този, който ти говори

• трудно чуваш на публични места или когато има шум около тебе, както на обществени събирания или в препълнен магазин

• често чакаш другите да ти кажат какво е било казано

[Диаграма на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ушна мида

трите слухови костици в средното ухо

тъпанче

охлюв

нерви към главния мозък