Науката и религията — конфликтът

„Дали религията се определя най–добре като зараза на ума?“ — Ричард Докинс, биолог.

ПОНЯКОГА се приема, че религията и науката са смъртни врагове. За някои хора те явно са вплетени в борба от такава величина, че може да изглежда, че едната от тях ще триумфира само когато другата загине.

От едната страна са някои учени като химика Питър Аткинс, който смята, че примирието между религията и науката е „невъзможно“. Според Аткинс, да вярваш, „че съществуването на Бога е обяснение (за каквото и да е, а още по–малко за всичко), е достойно за презрение от разума“.

От другата страна са религиозните хора, които обвиняват науката за унищожаването на вяра-та. Тези хора са на мнение, че науката, в днешния си облик, е измама, фактите ѝ може да са верни, но погрешното тълкуване на тези факти подкопава убежденията на вярващите. Например, биологът Уилям Провайн казва, че учението на Дарвин не осигурява „нито висша основа за етика, нито висш смисъл на живота“.

Но част от противоречията са се развили поради погрешни или недоказани твърдения, произтичащи и от двете страни. Векове наред религиозните водачи са учели на митични легенди и погрешни догми, които противоречат на съвременните научни открития и не са основани на вдъхновените Писания. Католическата църква, например, осъдила Галилей, понеже стигнал до правилното заключение, че земята се върти около слънцето. Възгледът на Галилей по никакъв начин не противоречал на Библията, но бил противоположен на това, което учела църквата по онова време. От друга страна, учените носят вина, че преподават като факт недоказуемата теория, че животът е еволюирал от нежива материя без намесата на Бога. Те осмиват религиозната вяра като ненаучна.

Тогава възможно ли е науката и религията да бъдат помирени? Да, възможно е. Всъщност доказаната наука и истинската религия по–скоро се допълват, вместо да си противоречат.

 [Снимка на страници 2, 3]

Галилей поучавал една научна истина, за която бил осъден от църквата