Утеха за онези, които жалеят

ТЕРОРИСТИЧНИТЕ атаки, станали на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон, ужасиха хората по целия свят. За един ден умряха хиляди, включително стотици героични пожарникари, полицаи и лекари.

След това събитие Свидетелите на Йехова положиха обединени усилия, за да утешат онези, загубили любими хора в трагедията. Свидетелите направиха това, за да ‘превържат онези със съкрушени сърца’ и ‘да утешат всички жалеещи’. — Исаия 61:1, 2.

През годините Свидетелите на Йехова установиха, че онези, които губят любими хора в смъртта, често размишляват над въпросите, които следват по–долу. Отговорите се съдържат в Библията. Защо не провериш посочените текстове в своята собствена Библия?

Дали смъртта на човека е предопределена?

В Библията, в Еклисиаст 9:11 се казва, че на всички хора се случва „според времето и случая“. Ако смъртта е предопределена, защо Библията ни насърчава да вземаме мерки за безопасност? — Например, виж Второзаконие 22:8.

Защо умираме?

Хората от първата човешка двойка, Адам и Ева, били поставени в земен рай. Ако били останали послушни, те нямало да умрат. Смъртта щяла да настъпи само ако хората не се подчинят на Бога. (Битие 1:28; 2:15–17) За съжаление Адам и Ева не се подчинили на своя Създател. В резултат на това те платили наказанието — смърт. Тъй като всички хора произлезли от Адам и Ева, всички наследили грях и смърт. В Библията се обяснява: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци.“ — Римляни 5:12.

Какво е състоянието на мъртвите?

След като Адам се разбунтувал, Бог казал: „[Ще] се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Следователно смъртта наистина е състояние на пълна несъзнателност, на несъществуване. В Библията се казва: „Живите съзнават, че ще умрат; но що се отнася до мъртвите, те не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5, НС) Там също се казва, че когато човек умре, „той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му“. — Псалм 146:3, 4.

Дали все пак нямаме душа, която преживява смъртта?

Библията ясно учи, че твоята душа си просто ти, а не някаква абстрактна същност, която ще преживее смъртта ти. (Битие 2:7; Притчи 2:10; Йеремия 2:34) Щом това е така, можем да кажем, че когато човек умре, умира една душа. В Библията ясно се казва: „Душата [тоест, човекът], която е съгрешила, тя ще умре.“ — Езекиил 18:4.

Каква надежда има за онези, които са умрели?

В Библията се разкрива, че целта на Бога е да върне мъртвите към живот посредством възкресение в земен рай, където няма да има повече болести и смърт. Исус казал: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат.“ — Йоан 5:28, 29; Откровение 21:1–4.

Когато говорел за своя неотдавна умрял приятел Лазар, Исус сравнил смъртта със сън. (Йоан 11:11–13) Освен това, след като Исус го възкресил, Лазар не казал нищо за това, че бил в място на мъчения или в място на блаженство през краткия период на своята смърт. (Йоан 11:37–44) Това е разбираемо, защото мъртвите са в състояние на несъзнателност. Те не изпитват страдания, но чакат „часа“, в който ще бъдат възкресени. Но какъвто и да е случаят, фактът, че Исус възкресил Лазар, показва, че мъртвите могат да живеят отново. Наистина, чрез това чудо Исус показал в малък мащаб онова, което ще се случи на земята под управлението на божието Царство. (Деяния 24:15) Каква утеха е това за онези, които губят свои близки в смъртта през това смутно време!