Дългата битка срещу робството

„Ето това е да си роб: да се отнасят с тебе зле и да търпиш, да те принуждават силом да понасяш несправедливо отношение.“ — Еврипид, гръцки драматург от пети век пр.н.е.

РОБСТВОТО има дълга и често будеща отвращение история. От времето на най–ранните цивилизации в Египет и Месопотамия силните народи са поробвали по–слабите си съседи. Така започнала печалната история на човешката несправедливост.

През второто хилядолетие пр.н.е. египтяните поробили цял народ от може би седем милиона души. (Изход 1:13, 14; 12:37) Когато Гърция властвала над Средиземноморието, много гръцки семейства имали поне по един роб, точно както днес обикновеното семейство в някои страни може да притежава автомобил. Гръцкият философ Аристотел оправдал този начин на постъпване, като твърдял, че човечеството е разделено на две класи — класа на господарите и класа на робите, като първите имат естественото право да властват, докато вторите са родени просто за да се подчиняват.

Римляните поощрявали робството дори повече от гърците. В дните на апостол Павел може би половината от населението на град Рим, очевидно стотици хиляди души, били роби. Изглежда Римската империя е придобивала всяка година половин милион роби, за да строят паметници, да работят в мините, да обработват нивите и да прислужват в огромните имения на богатите a. За роби обикновено  били използвани пленниците по време на война, така че ненаситната нужда на Рим за повече роби сигурно е била силен стимул империята да продължава да води войни.

Въпреки че намалял след падането на Римската империя, робският труд не изчезнал напълно. Според едно проучване в Англия от 1086 г., робите съставлявали десет процента от работната сила на средновековна Англия. Те все още били придобивани чрез завоевания. Английската дума за роб идва от думата за славянин, тъй като по време на ранното Средновековие голяма част от робското население в Европа се състояло от славянски народи.

Но от времето на Христос нито един континент не е пострадал толкова много от търговията с роби, колкото Африка. Дори преди дните на Исус древните египтяни търгували с етиопски роби. За около 1250 години приблизително 18 милиона африканци били отведени в Европа и Средния изток, за да удовлетворят нуждата от роби по тези места. С колонизирането на Америка, което започнало през шестнайсети век, се отворил нов пазар за роби и скоро превозването на роби през Атлантическия океан станало една от най–доходните търговски дейности на земята. Историците изчисляват, че между 1650 и 1850 г.  от Африка са били взети повече от дванайсет милиона роби b. Много от тях били продадени на пазарите за роби.

Борба срещу робството

През вековете както отделни хора, така и цели народи са се борили, за да се освободят от робство. В първи век пр.н.е. Спартак повел армия от 70 000 римски роби в безуспешна битка за свобода. Революцията на робите от Хаити преди около два века имала повече успех, като в резултат на това през 1804 г. било установено независимо правителство.

Разбира се, в Съединените щати робството просъществувало много по–дълго. Някои роби се борели с всички сили да освободят себе си и хората, които обичали. Имало и свободни хора, които искрено се борели срещу робството, като подкрепяли премахването му или помагали на избягалите роби. Но робството било обявено за незаконно в цялата страна едва в края на деветнайсети век. А какво да кажем за положението днес?

Дали борбата е била напразно?

Във Всеобщата декларация за правата на човека са казва, че „никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми“. Тази цел, ентусиазирано оповестена през 1948 г., несъмнено е благородна. Много искрени хора са посветили времето, енергията и средствата си, за да постигнат това. Но успехът не идва лесно.

Както беше показано в предишната статия, милиони хора все още полагат тежък труд без заплащане в отблъскващи условия и много от тях са били купени или продадени против волята си. Въпреки добронамерените усилия да се премахне робството, както и подписването на международни споразумения, които го обявяват за незаконно, истинската свобода си остава непостижима цел за всички. Световната икономика е направила прикритата търговия с роби по–доходна. Затова по–скоро изглежда, че робството затяга желязната си хватка върху различни части от човечеството. Дали положението е безнадеждно? Нека видим.

[Бележки под линия]

[Снимка на страници 4, 5]

Някога тези, които били вземани от Африка с кораби, превозващи роби (горе), обикновено били продавани на американските пазари за роби

[Източници]

Godo–Foto

Archivo General de las Indias