Едно толерантно кралство в нетолерантни времена

„ВСЕКИ МОЖЕ БЕЗ ПРИНУДА ДА ПРИЕМЕ РЕЛИГИЯТА, КОЯТО ПРЕДПОЧИТА, И МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН ДА ПОДКРЕПЯ ПРОПОВЕДНИЦИТЕ НА СВОЯТА ВЯРА.“

АКО се осмелиш да отгатнеш кога били писани тези думи, какво би казал? Много хора биха предположили, че те са част от някоя съвременна конституция или харта за човешките права.

Но може да се изненадаш да научиш, че това изявление е направено преди повече от четиристотин години, и то в земя, която в известен смисъл била като остров на толерантността в море от нетърпимост. Коя била тази страна? Нека първо да разгледаме малко предисторията на тези събития.

Нетърпимостта била нещо обичайно

Религиозната нетърпимост била нещо обичайно през Средните векове и се засилила отново през шестнайсети век. Религията разпалила ужасни кървави войни в страни като Англия, Германия, Франция и Холандия. Между 1520 и около 1565 г. приблизително 3000 души били екзекутирани като еретици в западното т.нар. християнство. Почти всяко оспорване на ценности и идеи, особено в областта на религията, срещало нетърпимост.

Едно от ученията на католическата църква, което дълго време било тема на спорове, било учението за троицата — вярата, че Бог е съставен от три личности. Всъщност историкът Ърл Морс Уилбър обяснява, че това учение „било предмет на многобройни дискусии сред католическите теолози през Средните векове, включително и сред самите папи“. Но тези спорове рядко достигали до обикновения човек, от когото се очаквало да приема на доверие доктрините като „божествени тайни“.

Въпреки това през шестнайсети век някои хора избрали да тръгнат против традицията и да изследват Писанията, опитвайки се да изяснят тези тайни. Техният девиз бил sola Scriptura („Само Писанията“). Тези, които отхвърляли доктрината за троицата — като някои от тях по–късно били наречени унитарианци, противоположно на вярващите в триединството, — често ставали обект на усилено преследване както от католици, така и от протестанти. Те печатали трудовете си, които били четени от много хора, под псевдоними и се криели, за да избегнат преследването. Противниците на триединството били известни с борбата си за толерантност. Някои от тях, като испанския теолог Мигел Сервет a, дори платили за убежденията си със своя живот.

Обединени от толерантността

Вместо да водят религиозни войни или да преследват инакомислещите, хората от една страна възприели коренно различен подход. Тази страна била Трансилвания, която тогава представлявала автономно княжество, а сега е част от Румъния в Източна Европа. Унгарският историк Каталин Петер обяснява,  че овдовялата кралица Изабела „търсела начин да избегне религиозните конфликти, като възприела ролята на защитник на всички вероизповедания“. Между 1544 и 1574 г. парламентът на Трансилвания, наречен Диета, приел двайсет и два закона, гарантиращи свободата на религията.

Например, след събранието на парламента в Турда през 1557 г. кралицата и синът ѝ издали указ, който гласял: „Всеки човек [може] да изповядва каквато религиозна вяра пожелае, със стари или нови ритуали, докато Ние в същото време оставяме на тях да решат как да постъпват относно вярата, стига обаче да не навреждат на никой друг.“ Този закон бива наричан „първият закон, гарантиращ свободата на религията в която и да е страна“. Под управлението на сина на Изабела, Янош ІІ Сигизмунд, който поел прякото управление през 1559 г., религиозната търпимост в Трансилвания достигнала апогея си.

Обществени дебати

Друга ключова фигура в движението на противниците на триединството в Трансилвания бил италианският лекар Джорджо Биандрата. Вероятно престоят му в Италия и Швейцария, където намерили убежище много противници на триединството, подхранил съмненията му към учението за троицата. След като се преместил в Полша, Биандрата направил много, за да подкрепи Малката църква, по–късно позната като „Полските братя“ b. През 1563 г. той бил назначен за лекар и съветник на Сигизмунд и се преместил в Трансилвания.

Друга образована личност в Трансилвания, която оспорвала троицата, бил Ференц Давид, който бил ръководител на протестантската църква и дворцов проповедник. Той писал относно сложните учения, свързани с троицата: „Ако тези неща са необходими за спасение, то със сигурност никой беден  селянин християнин не е спасен, тъй като никога през живота си няма да може да ги разбере.“ Заедно Давид и Биандрата издали книга, която съдържала някои от произведенията на Сервет, и я посветили на Сигизмунд.

Споровете относно троицата започнали да се разрастват и това довело до нуждата от обществени дебати по темата. В съгласие с принципа „само Писанията“ Биандрата помолил езикът, който се използва на такива дебати, да бъде само от Писанията, а да не е философски. След недовелите до резултат дебати през 1566 г. Сигизмунд дал на противниците на триединството печатарска преса, за да разпространят идеите си.

Биандрата и Давид започнали да изпълняват задачата си с пълна сила, като издали книгата „Лъжливото и истинското познание за единството на Бог Отец, Сина и Светия Дух“. Книгата включвала исторически преглед на тези, които отказали да вярват в троицата. Една от главите съдържала рисунки, които очевидно имали за цел да осмеят начина, по който троицата била изобразявана в различни църкви. Привържениците на триединството били потресени и казвали, че изображенията са възмутителни, и се опитали да унищожат всички екземпляри. В резултат на това предизвикващо спорове издание дискусиите се умножили. В отговор Сигизмунд насрочил повторни дебати.

Победа за противниците на триединството

Дебатите започнали в пет часа сутринта на 3 март 1568 г. Били проведени на латински и траели три дни. Петер Мелиус, лидер на трансилванската протестантска църква, предвождал привържениците на триединството. Той и тези, които спорели в защита на троицата, използвали църковните вярвания, отците на църквата, общоприетата теология и Библията. От друга страна, Давид се облягал единствено на Библията. Давид идентифицирал Бащата като Бога, Сина като подчинен на Бащата и духа като силата на Бога. Дълбоко заинтересуван от религиозните въпроси, Сигизмунд участвал, вярвайки, че дискусията е най–добрият начин да се извади истината наяве. Неговото присъствие помогнало да бъде осигурено свободно и открито, макар и донякъде разгорещено обсъждане.

Дебатите се смятали за победа на унитарианците. Давид бил посрещнат като герой в родния си град Коложвар (днес Клуж–Напока в Румъния). Според преданието, при пристигането си той се качил на голям кръгъл камък на един уличен ъгъл и говорил за вярванията си толкова убедително, че склонил всички да приемат ученията му.

Обръщане във вярата и смърт

Предишните дебати били провеждани на латински език, разбиран само от образованите хора. Давид обаче искал да занесе посланието си на народа. Така че с одобрението на Сигизмунд, следващите дебати били проведени на унгарски език в Ньойварод (днес Орадя в Румъния) на 20 октомври 1569 г. Сигизмунд отново действал като арбитър между двете страни.

Привърженикът на триединството Петер Мелиус заявил, че във видение предната нощ Господарят му е разкрил истинската си същност. Кралят отговорил: „Пастор Петер, ако предната нощ са ви казали кой е Синът на Бога, питам Ви какво сте проповядвали преди? Несъмнено досега сте подвеждали хората!“ Когато Мелиус словесно нападнал Давид, Сигизмунд го смъмрил, напомняйки на привърженика на триединството, че  „вярата е дар от Бога“ и че „съвестта не може да бъде принуждавана“. В речта си при закриването на дебатите кралят казал: „Изискваме в нашите владения да има свобода на съвестта.“

След дебатите Сигизмунд и повечето от придворните му били спечелени на унитарианска страна. През 1571 г. бил издаден кралски указ, който признавал унитарианската църква за законна. Трансилвания била единствената държава, в която унитарианците били наравно с католици, лютерани и калвинисти, а Сигизмунд е известен като единствения крал в историята, който приел вярата на противниците на триединството. За съжаление малко след това трийсетгодишният крал бил ранен по време на лов с Давид и Биандрата и умрял няколко месеца по–късно.

Наследникът му, католикът Стефан Батори, потвърдил указа, който защитавал признатите вероизповедания, но посочил, че няма да допусне по–нататъшни промени. В началото Стефан казал, че е владетел на хората, а не на съвестта им. Но скоро той ограничил печатането на книги, което било главно средство за разпространение на вярата. Давид загубил поста си, а други унитарианци били отстранени от кралския двор и държавната служба.

Когато Давид започнал да поучава, че хората не трябва да се покланят на Христос, била издадена заповед, в която му се забранявало да проповядва. Въпреки забраната следващата неделя Давид изнесъл две проповеди. Бил арестуван, обвинен в религиозни „нововъведения“ и осъден на доживотен затвор. Той умрял в кралския затвор през 1579 г. Преди да умре, Давид написал на стената на килията си: „Нито мечът на папите, ... нито образът на смъртта ще спрат победата на истината. ... Убеден съм, че след унищожението ми ученията на фалшивите пророци ще рухнат.“

Урок от краля

Крал Янош Сигизмунд подпомогнал образованието, музиката и изкуствата. Животът му обаче бил кратък и кралят често боледувал. Управлението му било изпълнено със заплахи от хора както от самата страна, като били направени поне девет атентата срещу живота му, така и отвън, понеже чуждите сили насърчавали бунтовете. Този толерантен крал често бива сурово осъждан поради религиозните си възгледи. Един противник по–късно казал, че кралят „несъмнено е отишъл в ада“.

Историкът Уилбър обаче ни помага да преценим правилно нещата: „В годината, когато крал Янош [Сигизмунд] издал последната си харта, която гарантирала пълна религиозна свобода дори на най–силно преследваните реформаторски секти, протестантските теолози все още възхвалявали Калвин за това, че изгорил жив Сервет, Инквизицията проливала протестантска кръв в Холандия ... и повече от четирийсет години трябвало да изминат, за да престанат в Англия да горят на клада хората за това, че имат погрешно религиозно мнение.“

Наистина, както казва един изследовател: „Според почти всички стандарти, несъмнено според стандартите на своето време, Янош Сигизмунд бил забележителен владетел. ... Той направил толерантността отличителен белег на управлението си.“ Разбирайки, че религиозният мир е в най–голям интерес на държавата, той станал пламенен защитник на свободата на съвестта и религията.

В наши дни, когато религиозната нетърпимост все още е неприятно явление, може да сметнем за полезно да размишляваме върху случилото се в това малко кралство от далечни времена. За кратко време Трансилвания наистина била едно толерантно кралство в нетолерантни времена.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 14]

„Съвестта не може да бъде принуждавана . . . изискваме в нашите владения да има свобода на съвестта.“ — Крал Янош ІІ Сигизмунд

[Снимки на страници 12, 13]

Джорджо Биандрата

Страници от книгата, издадена от Биандрата и Давид, включително две от рисунките, които възмутили привържениците на триединството

Ференц Давид на събранието на парламента в Турда

[Източници]

Две рисунки, изобразяващи троицата: © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris; всички други снимки: Országos Széchényi Könyvtár

[Информация за източника на снимката на страница 14]

2 и 14 страница: Országos Széchényi Könyvtár