Да се поучим от християните от първи век

„Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ — Колосяни 2:8.

ТАКА апостол Павел предупредил християните от първи век относно опасностите от това да следват сляпо човешката философия. Те можели или да се придържат към надеждното ръководство, осигурено от Исус и неговите апостоли, към едни учения, които вече им били донесли богати благословии, или да станат жертва на постоянно променящите се човешки теории, да приемат курс на поведение, който вече бил донесъл болка и нещастие на милиони хора. — 1 Коринтяни 1:19–21; 3:18–20.

Да живееш ‘според Христос’

Кръстоносците преди около хиляда години не успели да разберат, че да живееш ‘според Христос’ означава нещо повече от това просто да се обявяваш за верен на Исус Христос. (Матей 7:21–23) Това означава да живееш в пълна хармония с ученията на Исус, намиращи се в Божието вдъхновено Слово, Библията. (Матей 7:15–20; Йоан 17:17) „Ако стоите в словото Ми — казал Исус Христос, — наистина сте Мои ученици.“ (Йоан 8:31, Ве) „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици — казал той, — ако имате любов помежду си.“ — Йоан 13:35.

Наистина, тези кръстоносци станали жертва на „празна измама, по човешко предание“. Не е чудно, че обикновените хора били заблудени, когато религиозните им водачи, самите им епископи, „се прочули като бойци“. В „Енциклопедия на библейската, теологичната и църковна литература“ от Маклинтък  и Стронг се казва, че „войнственият дух станал толкова широко разпространен сред духовниците, че когато трябвало да бъде спечелено нещо [посредством бой], те винаги били готови за война“.

Какво довело до тази тъжна ситуация? След смъртта на християнските апостоли от първи век отстъпническите църковни водачи все повече се отклонявали от ученията на Христос, точно както Божието Слово било предсказало. (Деяния 20:29, 30) В крайна сметка вече покварената църква ставала все по–обвързана със светската държава. Смята се, че през четвърти век римският император Константин приел християнството на смъртното си легло. В енциклопедията се казва, че тогава „замяната на идолопоклонническите знамена със символа на кръста задължила всеки християнин да служи като войник“.

Разбира се, в действителност християните нямали такова задължение. Но ‘убедителните думи’ на човешката философия ги въвлекли в грубо нарушение на всичко, което Исус отстоявал. (Колосяни 2:4) От дълго време се използват някои много неверни доводи, за да се оправдаят човешките войни и конфликти. В действителност обаче за една човеколюбива и богоугодна личност това да участваш в „дяволските дела на войните, систематично водени в древността или в настоящето, ... не може по никакъв начин да бъде приведено в съгласие с ... принципите на християнството“.

Религиите извън християнството също са прибягвали до войни през вековете. Точно както църквите на т.нар. християнство, и те са избивали членове на собствената си религия, както и други хора поради национални, политически и религиозни различия. И са използвали насилие или заплахи, за да обърнат другите в своята вяра. За да постигнат целта си, някои от тях са участвали в кървавите кланета на историята. Те не са по–различни от религиите на т.нар. християнство.

Отделени от света

Защо християните от първи век могли да не участват в кървавите войни и политиката по свое време? Помогнали им два основни принципа. Първо — заповедта на Исус към апостол Петър, когато той използвал меч, за да го защити: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще  загинат.“ (Матей 26:52, Ве) Второ, това бил отговорът на Исус, когато Пилат го попитал за естеството на неговото царско управление: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ — Йоан 18:36.

Как християните от първи век приложили тези принципи? Те се държали напълно отделени от света, като поддържали строг неутралитет относно политическите и военните дела. (Йоан 15:17–19; 17:14–16; Яков 4:4) Те отказали да вдигнат оръжия срещу събратята си. От историята е ясно, че християните от първи век не се присъединили нито към еврейските националистични движения, нито към войските на Римската империя. В същото време те не се опитвали да кажат на политическите водачи какво да правят, тъй като самите тези политически водачи носели отговорност за решенията си. — Галатяни 6:5.

Юстин Философ писал през втори век, че християните ‘са изковали мечовете си на палешници’. (Михей 4:3) В отговор на тези, които оспорвали християнската позиция, Тертулиан попитал: „Дали службата като войник ще бъде смятана за законна, след като Господарят проповядва, че този, който вади меч, ще загине от меч?“

„Да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците“

Това, че християните отказвали да участват във война, не направило живота им по–лек. Това било в противоречие с общоприетите вярвания по онова време. Целс, който бил враг на християнството, се присмял на тяхната позиция. Той вярвал, че всеки трябва да участва във войната, когато го изискват тези, които са на власт. Въпреки огромната враждебност, ранните християни отказвали да следват всяка човешка философия, която е в противоречие с ученията на Христос. „На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците“ — казали те. — Деяния 4:19; 5:29, Ве.

Свидетелите на Йехова в наши дни следват техния пример. В нацистка Германия например те решително отказали да участват в  смъртоносните войни на Хитлер. Били готови да издържат свирепо преследване, дори да умрат, ако е необходимо, но не и да нарушат християнския си неутралитет. Според сведенията в книгата „За боговете и хората“ „половината от тях били затворени и една четвърт били екзекутирани“ от нацистите заради това, че следват библейските принципи. Така от десетте милиона души, убити във Втората световна война, нито един човек не бил убит от Свидетел на Йехова. Вместо да убиват другите, Свидетелите са готови да жертват собствения си живот, както много от тях са направили това.

Урок, който можем да научим

Какви уроци може да ни даде историята? Несъмнено един от тях е, че човешката философия непрестанно е водела към омраза и кръвопролития сред народите и племената. С право в Еклисиаст 8:9 се казва: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ Основната причина за това се намира в Йеремия 10:23, където Божието Слово казва: „Пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ Наистина, Бог не е създал хората така, че сами и независими от него да насочват успешно делата си. Не им е дадена тази възможност. Цялата история е доказателство за това.

Вярно е, че като отделни личности, не можем да променим това, което правят националните лидери, които повтарят трагедиите на миналото, нито сме упълномощени да се опитваме да ги убедим да предприемат определен курс на поведение. Но не е нужно да бъдем въвлечени в техните конфликти и да сме част от тях. Исус казал за последователите си: „Те не са от света, както и Аз не съм от него.“ (Йоан 17:14) За да избегнем да станем част от конфликтите на този свят, трябва да позволим на Божието Слово, Библията, а не на постоянно променящата се човешка философия, да ръководи живота ни. — Матей 7:24–27; 2 Тимотей 3:16, 17.

Прекрасно бъдеще

Божието Слово, на което може да се разчита, не хвърля светлина само върху миналото и настоящето. То осигурява и надеждно ръководство за бъдещето. (Псалм 119:105; Исаия 46:9–11) Дава ни ясна картина и за целта на Бога относно тази планета. Той няма да позволи хората да унищожат земята, като злоупотребяват неконтролируемо с огромната сила, която науката и техниката дават. Бог ще се погрижи тази земя да достигне райското състояние, което първоначално е определил за нея. — Лука 23:43.

Във връзка с това в Божието Слово се казва: „Правдивите ще населят земята и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята и коварните ще се изкоренят от нея.“ (Притчи 2:21, 22) Това ще стане скоро, тъй като тези усилни времена дават доказателство, че живеем в „последните дни“ на настоящата зла система на нещата. (2 Тимотей 3:1–5, 13) Няма съмнение, че тези последни дни са преброени и вече изтичат. Библейските пророчества ни учат: „Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ — 1 Йоан 2:17; Даниил 2:44.

Скоро Бог ще ‘погуби губителите на земята’ и ще замени настоящия изпълнен с насилие свят с нов и в него ‘ще живее правда’. (Откровение 11:18; 2 Петър 3:10–13) Тогава за тези, които останат, „той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка“. (Откровение 21:1–4) Войните и насилието ще изчезнат завинаги, тъй като пророчеството от Исаия 2:4 ще бъде изпълнено докрай: „Те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ Ти също можеш да се наслаждаваш на това чудесно вечно бъдеще, ако се поучиш от историята. — Йоан 17:3.

[Текст в блока на страница 11]

Свидетелите на Йехова са се поучили от християните през първи век

[Снимка на страници 8, 9]

Исус казал, че Царството му не е част от този свят

[Снимка на страница 10]

Божието Слово обещава вечен живот в съвършени условия в рай на земята