Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Огромно познание, което обаче не води до промяна

Огромно познание, което обаче не води до промяна

Огромно познание, което обаче не води до промяна

„Въпреки завоюваните напоследък победи от науката хората не са се променили много през последните две хиляди години и следователно ние трябва все още да се стараем да се учим от историята.“ — Кенет Кларк, „Цивилизацията — едно лично гледище“.

НЕСЪМНЕНО през вековете се наблюдава забележителен напредък в областта на науката. В списание „Тайм“ се казва, че това е „дало на милиони от нас най–високия жизнен стандарт в историята“. Едни от най–големите подобрения са в сферата на медицината. В Средновековието „медицината била груба и жестока“, казва историчката Зое Олденбур. „Лекарят можел да убива така лесно, както и лекувал.“

Не винаги с желание да се поучат

Хората не винаги са имали желанието да се поучат. В края на деветнайсети век например много лекари пренебрегвали неоспоримите доказателства, че самите те по някакъв начин пренасят болести сред пациентите си. Така че те продължавали да извършват опасни действия и отказвали да мият ръцете си преди да се заемат със следващия пациент.

Въпреки това науката и техниката продължиха да напредват. Тогава е логично, че хората трябва да са се научили от миналите преживявания как да направят света по–щастливо и по–безопасно място за живеене. Но нещата не са се развили така.

Да разгледаме Европа през седемнайсети век. Този период е описан като епоха на просвещението и разума. Но остава фактът, че „с всичките му гениални изблици в областта на изкуството и науката — казва Кенет Кларк, — все още имало безсмислени преследвания и брутални войни, водени с безпримерна жестокост“.

В наши дни хората все още нямат желание да се поучат от миналото, за да избегнат грешките, които са били допуснати. В резултат на това самото ни съществуване на тази планета изглежда застрашено. Писателят Джоузеф Нийдъм направил заключението, че положението е станало толкова опасно, че ‘всичко, което сега можем да направим, е да се надяваме и да се молим някои фанатици да не освободят върху човечеството сили, които могат да заличат целия живот на земята’.

Защо, въпреки гениалността и познанието на човека, все още сме затънали в свят, изпълнен с насилие и жестокост? Дали нещата някога ще се променят? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващите две статии.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

КОРИЦА: Оръдия от Първата световна война: U.S. National Archives photo; жертви на холокоста през Втората световна война: Robert A. Schmuhl, courtesy of USHMM Photo Archives

2 и 3 страница: Бомбардировач B–17: USAF photo; жена: Instituto Municipal de Historia, Barcelona; бежанци: UN PHOTO 186797/ J. Isaac; взрив от 23 килотона: U.S. Department of Energy photograph