Спечелих битката със следродовата депресия

Спомням си как гледах съпруга ми да играе щастливо с новороденото ни момиченце и мислех, че ще бъдат по–щастливи без мене. Чувствах, че съм се превърнала в бреме за тях. Искаше ми се да се кача в колата, да тръгна и да не се върна повече. Нямах никаква представа, че съм жертва на следродова депресия.

ПЪРВИТЕ десет години от брака ми бяха много щастливи. С Джейсън се радвахме да отгледаме първата си дъщеря Лиана. Затова всички бяхме във възторг, когато отново забременях.

Тази бременност обаче беше много трудна. Всъщност едва не умрях поради усложнения след раждането. Но още преди това, към края на бремеността, в ума ми цареше пълна мъгла. Нещата се влошиха още повече, когато доведохме вкъщи малката си дъщеричка  Карли от болницата. Постоянно бях уморена и не се чувствах способна да вземам дори прости решения. По много пъти на ден се обаждах на Джейсън в работата само за да попитам каква домакинска работа да свърша или за да ме увери, че нещо, което току–що съм казала или направила, е правилно.

Започнах да се страхувам да бъда с хората, дори със старите приятели. Ако някой дойдеше неочаквано на вратата, се скривах в спалнята. Оставях в къщата да цари безпорядък и лесно се разсейвах и обърквах. Обичам да чета, но това стана почти невъзможно, тъй като не можех да се съсредоточа. Беше ми трудно да се моля и поради това страдаше духовното ми здраве. Почувствах се емоционално празна и неспособна да изпитвам любов към когото и да било. Страхувах се децата ми да не пострадат, тъй като не мислех както трябва. Самочувствието ми се понижи. Мислех си, че полудявам.

През това време Джейсън се връщаше вкъщи от работа и ми помагаше, като почистваше къщата или сготвяше за семейството, а аз му се сърдех, че ми помага! Мислех, че действията му ме разобличават като неспособна майка. От друга страна, когато не успяваше да помогне, го обвинявах, че не го е грижа. Ако Джейсън не се беше отнесъл толкова зряло и любещо, депресията ми след раждането можеше да означава катастрофа за нашия брак. Вероятно Джейсън може най–добре да обясни какво е означавало състоянието ми за него.

Съпругът ми разказва какво е означавало това за него

„В началото не можех да разбера какво се случва с Джанел. Тя напълно се промени и от весела и приветлива личност се превърна в напълно различен човек. Приемаше всяка моя дума като критика към нея и дори се сърдеше, когато се опитвах да я облекча в работата. Първоначално ми се искаше да ѝ кажа да се стегне малко, но разбрах, че подобно отношение само ще влоши нещата.

Взаимоотношенията ни постоянно бяха обтегнати. Изглежда Джанел мислеше, че целият свят се е обърнал срещу нея. Бях чувал за други жени, които са изпитвали подобни симптоми в резултат на следродова депресия.  Затова, когато започнах да подозирам, че и тя преживява същото, се залових да чета всичко, което можех, по въпроса. Прочетеното потвърди съмненията ми. Научих също, че Джанел не е виновна за болестта си — това не се дължеше на някакъв пропуск от нейна страна.

Признавам, че допълнителната грижа, от която се нуждаеха тя и децата, ме изтощаваше емоционално и физически. В продължение на две години трябваше да уравновесявам светската си работа с отговорностите си като старейшина в сбора, съпруг и баща. За щастие можах да приспособя светската си работа така, че да съм вкъщи по–рано, особено през вечерите, когато посещаваме християнските събрания. Джанел се нуждаеше от мене вкъщи, за да ѝ помогна да приготви вечерята и да облече децата. В резултат на това всички можехме да присъстваме на събранията.“

Пътят ми към възстановяването

Без любещата подкрепа на съпруга ми несъмнено щеше да ми е нужно много повече време, за да се възстановя. Джейсън слушаше внимателно, когато се разтоварвах от страховете си. Открих, че е много важно да не потискам чувствата си. Понякога дори говорех ядосано. Но Джейсън постоянно ме уверяваше, че ме обича и че двамата ще преодолеем всичко това. Той винаги се опитваше да ми помогне да видя положителната страна на нещата. По–късно се извинявах за думите, казани в моменти на гняв. Той ме успокояваше, като казваше, че е говорела болестта ми. Сега, когато погледна назад, осъзнавам колко много са означавали за мене изпълнените му със смисъл думи.

Накрая заедно намерихме един много мил лекар, който отдели време да чуе как се чувствам. Той ми постави диагноза следродова депресия и предложи лечението ми да  включва лекарства, които да ми помогнат да овладея честите си пристъпи на безпокойство. Лекарят ме насърчи и да потърся помощта на психотерапевт. Освен това ми препоръча редовно да правя упражнения — терапия, която е помогнала на много хора да се преборят с депресията.

Едно от най–големите предизвикателства в процеса на възстановяване за мене беше да се справя с чувството за срам, свързано със следродовата депресия. На хората често им е трудно да проявят съчувствие към някого, страдащ от болест, която не разбират. Следродовата депресия не е като, да кажем, счупен крак, който другите могат да видят и така да проявят съчувствие. Въпреки това моето семейство и близките приятели ми оказаха голяма подкрепа и проявиха разбиране.

Любеща помощ от семейството и приятелите

С Джейсън бяхме дълбоко признателни за помощта на майка ми през този труден период. Понякога Джейсън имаше нужда да си отдъхне от емоционалния смут вкъщи. Мама беше винаги положително настроена и не се опитваше да върши всичката ми работа. Вместо това ме подкрепяше и насърчаваше да правя онова, което мога.

Приятелите в сбора също бяха чудесна подкрепа. Много от тях ми изпратиха кратки бележки, в които ми казваха, че мислят за мене. Колко много ценях тези мили прояви! Бях благодарна, тъй като ми беше трудно да разговарям с хората, независимо дали по телефона, или очи в очи. Дори изпитвах трудности да общувам със събратята си християни преди и след събранията. Така, като ни  пишеха, нашите приятели не само ни показваха, че разбират ограниченията ми поради моето депресивно състояние, но и доказаха любовта и загрижеността си към мене и семейството ми.

Това не е доживотна присъда

Сега съм значително по–добре благодарение на лекарския съвет, на семейството, което ми оказа голяма подкрепа, и на приятелите, които проявиха разбиране. Все още редовно правя упражнения дори когато съм уморена, тъй като това ми помогна да се възстановя. Освен това се опитвам да откликвам положително на насърчението, което другите ми дават. В трудни моменти слушам на аудиокасети Библията и „Мелодии на Царството“ — духовно и емоционално освежаваща музика, подготвена от Свидетелите на Йехова. Тези хубави мерки ми помагат да укрепвам в духовно отношение и да мисля положително. Наскоро дори отново започнах да имам участие в Теократичното училище в сбора.

Бяха ми необходими две години и половина, за да достигна до състояние, в което мога да изпитвам и да проявявам любов към съпруга и децата си, както и към другите. Въпреки че това бяха трудни времена за семейството ми, чувстваме, че сега връзката между нас е по–силна от всякога. Благодарна съм особено на Джейсън, който наистина доказа любовта си към мене, като издържа дори най–лошите моменти от депресията ми и винаги ме подкрепяше, когато имах нужда от това. Най–вече сега и двамата имаме много по–близки взаимоотношения с Йехова, който наистина ни дава сили в изпитанията.

Все още има дни, през които изпадам в депресия, но с помощта на семейството ми, лекаря, сбора и светия дух на Йехова, светлината в края на тунела продължава да става все по–силна. Наистина, следродовата депресия не е доживотна присъда. Тя е враг, който можем да победим. — Разказано от Джанел Маршъл.

[Блок/Снимка на страница 20]

Фактори, които може да допринесат за следродова депресия

Редица неща освен хормоналните промени може понякога да допринесат за следродова депресия. Тук се включват:

1. Личните представи на жената за майчинството, които може да се дължат на нещастно детство и на лоши взаимоотношения с родителите.

2. Нереалистичните очаквания от майките от страна на обществото.

3. История на депресивни заболявания в семейството.

4. Неудовлетвореността от брака и липсата на подкрепа от страна на близки и далечни роднини.

5. Комплекс за малоценност.

6. Чувството, че целодневната грижа за малките деца обременява и претрупва.

Този списък съвсем не е изчерпателен. Други фактори също могат да допринесат за следродова депресия. Да, причините за появата ѝ все още не са напълно изяснени.

[Блок на страница 21]

Не просто промени в настроението

Следродовата депресия не бива да се бърка с често срещаните промени в настроението след раждане. Д–р Лаура Дж. Милър казва: „Около 50 процента от жените, които раждат, преживяват това плачливо и емоционално лабилно (тоест променливо) състояние. Обикновено то достига кулминацията си между третия и петия ден след раждането и после постепенно изчезва от само себе си за няколко седмици.“ Изследователите предполагат, че тези настроения може да се дължат на промени в хормоналните равнища при жената, след като е родила.

За разлика от промените в настроението, следродовата депресия включва продължителни чувства на потиснатост, които може да започнат при раждането на детето, а дори и седмици или месеци по–късно. Една нова майка в това състояние може в един момент да се чувства радостна, а в следващия — потисната и дори склонна към самоубийство. Освен това е възможно тя да бъде раздразнителна, обидчива и сърдита. Може постоянно да се чувства неспособна да бъде майка и да не изпитва любов към бебето си. Д–р Милър казва: „Някои майки, на които е била поставена диагноза депресия, знаят в ума си, че обичат своето бебе, но им е трудно да изпитват нещо друго освен апатия, раздразнение или отвращение. На други жени им се иска да наранят или дори да убият детето си.“

Следродовата депресия е феномен с дълга история. Още през четвърти век пр.н.е. гръцкият лекар Хипократ забелязал драматичните психологични промени, които някои жени претърпявали, след като са родили. В едно проучване, публикувано в „Бразилски журнал за медицински и биологични проучвания“, се обяснява: „Следродовата депресия е значителен проблем, който засяга 10–15 процента от майките в много страни.“ За съжаление обаче „повечето страдащи от този вид депресия не получават правилна диагноза и подходящо лечение“, се казва още в журнала.

По–рядко, но по–сериозно психично разстройство след раждане е следродовата психоза. Болните могат да халюцинират, да чуват гласове в главата си, да губят връзка с реалността, макар и да разсъждават разумно на периоди в продължение на часове или дни. Причините за тази психоза остават неясни, но д–р Милър отбелязва, че „очевидно най–въздействащият фактор е генетичната уязвимост, причинена вероятно от хормонални промени“. Един умел медицински специалист може да осигури резултатно лечение за следродовата психоза.

[Блок/Снимки на страница 22]

Как да си помогнеш a

1. Ако депресията продължава, потърси помощ от специалист. Колкото по–рано направиш това, толкова по–скоро ще започнеш да се възстановяваш. Потърси лекар, който проявява разбиране и е запознат с това състояние. Опитай се да не се срамуваш от следродовата си депресия или да се притесняваш, ако се наложи да вземаш лекарства.

2. Прави упражнения редовно. Проучванията показват, че редовните упражнения могат да бъдат резултатна терапия за депресираните хора.

3. Кажи на хората, които са ти най–близки, как се чувстваш. Не се изолирай и не потискай чувствата си.

4. Помни, че не е нужно да имаш съвършен дом. Опитай се да поддържаш живота си прост, като се съсредоточаваш върху съществените неща.

5. Моли се за смелост и търпение. Ако ти е трудно да се молиш, помоли някого да се моли с тебе. Ако продължаваш да изпитваш вина или чувство за малоценност, възстановяването само може да стане по–бавно.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 23]

Полезни предложения за мъжете

1. Осъзнай, че съпругата ти не е виновна за депресията си след раждането. Ако нейното състояние продължава да е същото, съдействай ѝ да потърси помощта на лекар, който разбира проблема и проявява съчувствие.

2. Изслушвай търпеливо съпругата си. Приеми чувствата ѝ. Не се разстройвай от нейната отрицателна нагласа. Любещо ѝ помогни да види положителната страна на нещата и я увери, че ще се оправи. Не мисли, че трябва да разрешаваш всички проблеми, които спомене. Може тя просто да иска утеха, а не логични отговори. (1 Солунци 5:14) Помни, че следродовата депресия пречи на тези, които страдат от нея, да мислят логично и разумно.

3. Намали несъществените дейности, така че да имаш повече време да подкрепяш съпругата си. Това може да ѝ помогне да се възстанови по–бързо.

4. Погрижи се да имаш време за себе си. Твоето добро физическо, умствено и духовно здраве ще ти даде възможност да окажеш по–голяма подкрепа на съпругата си.

5. Намери събеседник, който ще те насърчи — може би някой духовно зрял мъж, чиято жена е страдала от следродова депресия.

[Снимка на страница 23]

Семейство Маршъл