Десет милиона книги в дом от стъкло

ПУСНИ

Десет милиона книги в дом от стъкло

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

ДОКАТО се изкачва по дървените стълби на ветровитата променада, посетителят не може да не изпита възхищение, дори страхопочитание, от четирите покрити със стъкло кули, които се извисяват пред него. Това не е обикновен комплекс. Това е свръхмодерната Френска национална библиотека, която е разположена на брега на река Сена. В известен смисъл, за да бъде направена, са били необходими векове.

В самото начало

През 1368 г. Шарл V събрал почти 1000 ръкописа в една кула на Лувъра в Париж. Но едва след Стогодишната война френските крале започнали да събират една постоянна колекция. Подаръците и завещанията на тези, които търсели кралското благоволение, и книгите, които били донесени от различни пътешественици и посланици или добавени от войниците като военна плячка, обогатявали библиотеката. След това Франсоа І въвел правна система за набавяне на книги, като издал закон през 16–и век, според който Кралската библиотека трябвало да бъде снабдявана с екземпляр от всяка книга, която била издавана.

След като се помещавала в различни кралски резиденции в провинцията, Кралската библиотека била върната в Париж само за да бъде разграбена по време на Религиозните войни (1562–1598 г.). Библиотеката си намерила по–траен дом през 1721 г. След Френската революция били конфискувани религиозни и аристократични сбирки и така библиотеката се сдобила със стотици хиляди книги, ръкописи и репродукции. Макар че била безценна, тази придобивка страдала болезнено от постоянна липса на пространство в съществуващите сгради.

Поразителен растеж

През 1868 г. била построена и приведена в действие читалня, покрита с девет стъклени купола. Проектирана от архитекта Анри Лабруст, тя побирала 360 читатели и около 50 000 книги. По рафтовете на съседното хранилище имало място за още един милион тома. Но за шест десетилетия книгите в тази библиотека станали повече от три милиона!

Многобройните обновления и разширения не били достатъчни, за да поберат допълнителните три километра рафтове, необходими всяка година за книгите и списанията, които прииждали. Най–накрая през 1988 г. президентът Франсоа Митеран съобщил за проект да се построи може би „най–голямата и най–модерна библиотека в света“. Целта на проекта била библиотеката да „включва всяка сфера на познанието, да бъде достъпна за всеки, да използва най–съвременни технологии за предаване на информация, да е достъпна от разстояние и да е свързана с други европейски библиотеки“.

За архитектурния план на библиотеката се провел национален конкурс. Били представени почти 250 предложения. Най–накрая бил приет проектът на един малко познат френски архитект на име Доминик Перол. Идеята му била огромна квадратна сграда, която във всеки ъгъл да има кула с формата на изправена отворена книга. Някои критици осмели идеята книгите да се съхраняват в стъклени кули — или в слънчеви пещи, както ги наричали, — където ще са изложени на слънчевата светлина и на горещината. Затова било решено зад прозорците да се поставят дървени прегради, които да предпазват книгите, а най–ценните документи да се съхраняват в специални хранилища, намиращи се в ниската квадратна сграда в основата.

Трудна задача

Друго предизвикателство било, че трябвало да се преместят над десет милиона книги, повечето от които били много крехки и редки, като например, двата екземпляра на Библията на Гутенберг. Предишните премествания не били минали без произшествия. Според един очевидец при преместването през 1821 г. много книги паднали от колите в калта на улицата. Този път прехвърлянето щяло да бъде организирано с помощта на по–научни средства.

През 1998 г. екип от специалисти се заел с огромната задача да премести милионите книги. За да се предотврати каквато и да е вреда, кражба или загуба, книгите били превозвани в запечатани водоустойчиви, огнеупорни и противоударни сандъци. Всеки ден в продължение на почти цяла година десет камиона без отличителни знаци, като допълнителна мярка за безопасност, се промъквали сред прословутите парижки задръствания, за да отнесат от 25 000 до 30 000 тома в новия им дом.

Съкровищница на познанието

Новата библиотека е разделена на две нива. В о–дьо–жарден (горно ниво) има 1600 места за широк кръг читатели и мястото е проектирано така, че да осигурява лесен достъп до около 350 000 книги. В ре–дьо–жарден (долно ниво) има 2000 места, които са запазени за изследователите.

Библиотеката е построена около миниатюрна гора. Вътрешното обзавеждане с червени килими, дървена ламперия и мебели допринася за създаването на уютна и спокойна атмосфера, предразполагаща към съсредоточаване и изучаване. Има и аудиовизуална стая, където посетителите могат да направят справка с компютърни дискове, филми, аудиозаписи и хиляди образи и книги, вкарани в компютър.

Френската национална библиотека има достатъчно рафтове, за да побере нови книги за още петдесет години напред. Човек не може да не се замисли върху невероятните усилия, които са положени, за да се построи и запази тази съкровищница на познанието!

[Снимка на страница 24]

Читалнята през 1868 г.

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 25]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!