Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Религиозна дилема в колониална Бразилия

Религиозна дилема в колониална Бразилия

Религиозна дилема в колониална Бразилия

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БРАЗИЛИЯ

НА 30 НОЕМВРИ 1996 г. на едно пристанище в Салвадор (Бразилия) се събраха представители от Конференцията за световна мисионерска и евангелизаторска дейност, организирана от Световния съвет на църквите. Мястото беше забележително. През миналите векове точно на това пристанище милиони африканци са били продадени като роби. „Това море е събрало сълзите им“ — отбеляза един свещеник, говорейки за злополучното пътуване на пленниците. На този възпоменателен ден беше изразено разкаяние за това, което в една от речите беше наречено скандално участие на християнството в робството. Как религията била замесена в търговията с роби в колониална Бразилия?

„Спасяват изгубени души“

През 1441 г. — почти 60 години преди официалното откриване на Бразилия — португалският мореплавател Антан Гонсалвис заловил и транспортирал първата партида африкански туземци в Португалия. Малцина от средновековното общество оспорвали доколко е морално поробването на военнопленници, особено поробването на тези, които били наричани от църквата „безбожници“. През следващите две десетилетия обаче, трябвало да бъде намерено оправдание за доходната търговия с роби в мирно време. Някои твърдели, че поробвайки африканци, „спасяват изгубени души“, понеже така избавят чужденците от езическия им начин на живот.

Указът на Романус понтифекс, издаден от папа Николай V на 8 януари 1455 г., официално подкрепил вече процъфтяващата търговия с роби. Така църквата не спряла по никакъв начин робството. Точно обратното, според бразилския историк Жуан Дорнас Филю някои духовници били негови „упорити защитници“. Така били поставени основите за разпространението на робството в Бразилия при установяването на португалските колонисти там.

„Единствената възможност“

През 1549 г. новопристигналите йезуитски мисионери били обезпокоени да научат, че голяма част от работната сила на Бразилия се състои от незаконно заловени роби. Земевладелците насилствено ги били закарали да работят в техните ферми и захарни плантации. „Повечето мъже изпитвали угризения на съвестта, тъй като притежавали роби“ — пише йезуитският висш духовник Мануел ди Нобрега през 1550 г. Въпреки това земевладелците държали робската работна ръка, дори и това да означавало, че няма да получат от църквата опрощение на греховете си.

Скоро обаче йезуитите в Бразилия били изправени пред дилема. Те не можели да извършват благотворителна дейност поради ограничените си финансови средства. Една от възможностите била да обработват земя, дадена им от правителството, и да използват печалбата от продукцията, за да финансират религиозните си дейности. Но кой щял да работи в тези ферми? „Единствената възможност — според португалския историк Жорж Коту — била негърският робски труд и това повдигнало задръжки от морално естество, които висшият духовник на йезуитите в Бразилия решил да пренебрегне.“

Йезуитите присъединили гласа си към нарастващия брой земевладелци, които упорито настоявали за африкански роби. Очевидно индианските роби a се приспособявали трудно към усилената земеделска работа и често се бунтували или просто бягали в горите. От друга страна, африканците вече били доказали резултатността си в захарните плантации на португалските островни колонии в Тихия океан. „Те никога не бягат, нито пък има къде да избягат“ — твърдял един писател от това време.

Така с благословията на духовенството вносът на африкански роби постепенно се увеличил. Бразилия започнала да зависи до голяма степен от презокеанската търговия с роби. До 1768 г. във фермата Санта Круз, която била собственост на йезуитите, имало 1205 роби. Бенедиктинският орден и кармелитите също се сдобили с имот и с голям брой роби. „Манастирите са пълни с роби“ — възкликнал бразилският аболюционист от 19–и век Жуаким Набуко.

Понеже земеделието било съревнователен бизнес, притежателите на роби в земите на църквите често налагали безмилостен режим на работа. Стюард Шварц, професор по история, отбелязва, че дори много от духовниците, които протестирали срещу малтретирането на роби, „нямали високо мнение за африканците“ и „вярвали, че дисциплината, телесното наказание и работата били единственият начин да се победят суеверието, мързела и неучтивостта на робите“.

„Робовладелска теология“

Докато се опитвали да помирят християнските ценности с една система, която била движена от безжалостна експлоатация, духовниците създали морално оправдание за робството — това, което един теолог нарича робовладелска теология. Тъй като тесните, пълни с болести трюмове на корабите с роби отнемали живота на голяма част от човешкия си товар, църквата настоявала африканците да бъдат покръствани b, преди да тръгнат за Новия свят. Разбира се, новите „християни“ рядко получавали религиозно обучение преди покръстването си. — Виж блока „Мигновено християнство?“.

Във всеки случай, поради дългите часове на работа и значително намалената продължителност на живота робите нямали възможност да изповядват дълго време новата си вяра. Но църковните доктрини, че ‘душата и тялото не са едно цяло’, омаловажавали този проблем. ‘Вярно е, че африканците чезнат в безмилостно робство, но душите им са свободни — разсъждавали духовниците. — Затова робите трябва да приемат унижението си с радост, като част от плана на Бога да ги приготви за слава.’

В същото време църквата напомняла на робовладелците, че имат моралното задължение да разрешават на поверените им роби да ходят на църква, да празнуват религиозни празници и да се женят. Свещениците критикували жестокото отношение, но и внимателно наблягали на опасността да са прекалено снизходителни. „Нека да има бичуване, вериги и окови в подходящото време, в правилния ред и умерено, и ще видите как непокорството на слугите се обуздава“ — съветвал един йезуитски свещеник.

Малко били тези, които възнамерявали да използват по–безболезнени средства, за да променят вярата на африканците. Вместо това открити поддръжници на робството, включително бразилският епископ Азереду Котиню, създавали впечатлението, че търговците на роби правят услуга на африканците! В силната си защита на робството, издадена в книга през 1796 г., Котиню питал: „Дали би било по–добре и по–подходящо християнството да разреши [на африканците] да умрат в езичество и идолопоклонство, вместо в нашата свята религия?“ По подобен начин водещият йезуитски мисионер Антонио Виейра увещавал африканците: „Безкрайно благодарете на Бога за това ..., че ви доведе в тази [земя], където, веднъж обучени във вярата, живеете като християни и сте спасени.“

Цената на робството

Като подкрепяли робството, членовете на църквата се надявали да „спасят изгубени души“. Каква ирония обаче било това, че тя просто посяла семена на разделение, тъй като африканците твърдо отказвали да изоставят религиозните си вярвания и обичаи. Затова днес голям брой бразилци са привърженици на синкретизма — смесица между католицизъм и африканска племенна религия.

Въпреки че посрещането на икономическите нужди на църквата в колониална Бразилия изглеждало добра политика за някои по това време, в крайна сметка то се оказало пагубно. Смъртта и страданията, които това причинило, повдигнали въпроси относно етиката на църквата, които не могат да получат задоволителен отговор. За един историк одобрението на робството било като нагласата на тези, които пророк Исаия осъдил, понеже наричали „злото добро, а доброто зло“. — Исаия 5:20.

Насилственото отношение към робите е несъвместимо с Библията

Библията казва ясно, че Йехова Бог не одобрява ‘човек да властва над човека за негова вреда’, като това включва и насилственото отношение към робите. (Еклисиаст 8:9) Например, според Божия закон, даден на Израил, отвличането и продажбата на човешко същество се наказвали със смърт. (Изход 21:16) Вярно е, че сред Божия народ съществувала робска система c, но тя по никакъв начин не приличала на тираничното робство, което обсъдихме в тази статия. Наистина фактът, че някои израилтянски роби избирали да останат с господаря си, когато можели да бъдат освободени, ясно показва, че робството сред Божия народ не било грубо. (Второзаконие 15:12–17) Затова би било голямо изопачаване на Писанията да твърдим, че робството в Израил осигурява оправдание за цялата жестокост от историята.

В Словото си, Светата Библия, Йехова Бог обещава, че скоро всички форми на робство ще изчезнат. Колко щастливи можем да бъдем, че в Божия нов свят хората няма да живеят под тираничната власт на някой суров господар. Вместо това „ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши“. — Михей 4:4.

[Бележки под линия]

a Според „Световна енциклопедия“ „голям брой индианци умрели от европейски болести. Много други водили битки срещу португалците и били убити“.

b Понякога този ритуал бил повтарян, когато робите стигали в Бразилия.

c Тъй като робството било част от икономическата система на Римската империя, някои християни имали роби. Без значение какво позволявали римските закони обаче, Писанията показват, че християните не малтретирали работниците си. Вместо това те трябвало да се отнасят един към друг като към ‘братя’. — Филимон 10–17.

[Текст в блока на страница 15]

Йехова Бог обещава, че всички форми на робство скоро ще изчезнат

[Блок/Снимки на страница 13]

ЗА БОГА ИЛИ ЗА ПЕЧАЛБА?

Фернан ди Оливейра, португалски учен от 16–и век, твърдял, че търговците на роби били подбуждани от алчност, а не от евангелизаторска пламенност. Кораби от Европа носели произведени стоки, които на африканските пристанища се заменяли за пленници. Тези пленници се превозвали до Америка и се продавали за захар, която се носела обратно в Европа, за да бъде продадена. Този триъгълен търговски маршрут носел огромни доходи както на търговците, така и на португалската корона. Дори духовенството извличало печалба, понеже свещениците искали заплащане за всеки африканец, който покръствали, преди да бъде отведен в Америка.

[Блок/Снимки на страница 14]

МИГНОВЕНО ХРИСТИЯНСТВО?

„В началото на седемнайсети век било нещо обичайно робите в Африка да бъдат покръствани преди заминаването си — пише историкът Хю Томас в книгата си „Търговията с роби“. — По принцип робите не получавали каквото и да било обучение преди тази церемония и много от тях, вероятно дори повечето, преди не са имали никаква представа, че съществува нещо като християнски Бог. Така че покръстването им било чисто формално.“

Професор Томас отбелязва, че обикновено пленниците били отвеждани в църква, където един духовен наставник — който обикновено също бил роб — говорел на робите на родния им език за промяната на вярата им. „Тогава свещеникът минавал измежду обърканите редици — добавя Томас — и давал на всеки християнско име, което било написано предварително на лист хартия. Овен това напръсквал езика им със сол и след това със светена вода. Най–накрая можел да каже с помощта на преводач: „Вече можете да се смятате за деца на Христос. Ще отплавате за португалска земя, където ще научите всичко за вярата. Никога повече не мислете за родното си място. Не яжте кучета, нито плъхове или коне. Бъдете доволни.“

[Снимка на страница 13]

Папа Николай V

[Източник]

Culver Pictures

[Снимка на страница 15]

Публично бичуване, изобразено през 19–и век от очевидеца Йохан Ружендас

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Рисунки на роби на 13 и 15 страница: De Malerische Reise in Brasilien de Johann Moritz Rugendas, cortesia da Biblioteca Mário de Andrade, São Paulo, Brasil