В плена на златистата капка

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА

ЕДНА мравка се суети около дънера на дървото, без да вижда опасността пред себе си. Изведнъж единият, а после и другият ѝ крак залепват в подобната на мед смола от дървото. Още една златиста капка се стича надолу и поглъща мравката. Бягството става невъзможно. Най–накрая лепкавото образувание, в което е мравката, пада на земята. Дъждът отнася пленената мравка в реката, където тя бива погребана в наносите. Хилядолетия по–късно откриват мравката съвършено запазена в златистата капка. Смолата се е втвърдила в кехлибар — едно от най–ценните съкровища за човека.

Какво знаем за кехлибара? Дали от кехлибара и насекомите, пленени в него, можем да научим нещо за далечното минало? Дали това е ключът към възпроизвеждането на отдавна изчезнали форми на живот?

Златото на Севера

Хилядолетия наред тайнственият произход на кехлибара и неговата топла златиста красота събуждат любопитството на хората. Освен това изглеждало, че кехлибарът има удивителна сила! Около 600 г. пр.н.е. гръцкият учен Талес наблюдавал, че когато кехлибарът се търка с плат, той добива способността да привлича пера или малки сламчици. Тази „удивителна сила“ е статичното електричество. Всъщност на някои езици думата „електричество“ произлиза от гръцката дума за кехлибар — електрон. Повече от две хиляди години по–късно английският лекар Уилям Гилберт открил, че и други вещества освен кехлибара могат да произвеждат статично електричество.

Между 54 и 60 г. римският император Нерон изпратил един военен служител да търси мястото, от което идва това ценно вещество. Пътувайки  на север, той го открил по брега на Балтийско море и се върнал със стотици килограми кехлибар. В Рим кехлибарът бил ценен заради своята красота и предполагаема способност да защитава от беди този, който го носи. Той бил съставка и на различни лекарства и мехлеми. Според римския историк Плиний кехлибарът се ползвал с такава популярност, че една кехлибарена статуетка струвала повече от един здрав роб!

Първите цивилизации в северна Европа заменяли кехлибара, наричан понякога златото на Севера, за желязо, мед и други стоки, добивани на юг. През Средновековието в Европа търговията и добивът на кехлибар били строго контролирани от рицарите на Тевтонския орден, които се били върнали наскоро от кръстоносните походи. Незаконното добиване на кехлибар се наказвало със смърт.

Междувременно на карибския остров Кискея, където сега се намират Доминиканската република и Хаити, индианците таино също открили кехлибара. Когато през 1492 г. посетил Кискея за първи път, Колумб подарил на един млад вожд от острова наниз от блестящи кехлибарени мъниста. Според преданието Колумб бил изненадан, когато в замяна получил чифт обувки, украсени също с кехлибарени мъниста!

Какво представлява кехлибарът?

Кехлибарът от Доминиканската република е втвърдена смола на изчезнал вид широколистни тропически дървета. Някои близки видове, известни в този район като алгароба (род Hymenaea), растат все още по островите в района на Карибско море, както и в Централна и Южна Америка. Но видът, който е най–близко до древното доминиканско „кехлибарено дърво“, се намира само в източна Африка. Кехлибарът от района на Балтийско море в Европа произлиза от вид иглолистни дървета.

Как се образува кехлибарът? Първо целостта на кората на дървото бива нарушена по някакъв начин — някой клон е счупен, стволът е разцепен или дървото е нападнато от дървесни бръмбари. След това лепкавата смола излиза на повърхността, за да затвори „раната“. Насекоми или други малки създания за нещастие залепват в смолата и в крайна сметка потъват напълно в нея. За разлика от сока на дървото, който е съставен от вода и хранителни вещества, смолата се състои от терпенни, алкохолни и естерни съединения. Очевидно тези химични вещества действат като консерванти и антибиотици. Те запазват много добре всяко уловено насекомо или растение. В подходящи природни условия смолата бавно се втвърдява в кехлибар, запазвайки непокътнато това, което е в нея, хилядолетия наред. Следователно кехлибарът е вкаменената смола на древни дървета.

Намиране на изгубеното съкровище

Макар че кехлибарът може да бъде открит по цялото земно кълбо, само в около двайсет области има достатъчно кехлибар, така че добивът да носи някаква печалба. Понастоящем повечето кехлибар се добива по бреговете на Балтийско море в Източна Европа, в  Доминиканската република и в някои части на Мексико.

Добивът на кехлибар е задача, която изисква много усилия. Много учени смятат, че за да се превърне в кехлибар, смолата трябва да бъде заровена под земята, обикновено във влажна глина или песъчливи седиментни скали. Много мини в Доминиканската република са разположени във високи и неравни области, покрити с гъсти субтропични гори. До там може да се достигне само пеша или с товарно магаре по стръмни планински пътеки.

Някои от мините са огромни дълбоки дупки, а други — тесни тунели, стигащи до 200 метра дължина. Тъй като машините и експлозивите могат да повредят кехлибара, миньорите трябва старателно да отстранят на ръка твърдите седиментни скали и тежката глина, като използват длето, кирка и лопата. Често единственият им източник на светлина е само една свещ.

От твърда скала до шлифована скъпоценност

След като кехлибарът е отделен от скалата, миньорът го изкарва на ярка слънчева светлина, измива го и премахва скалната му обвивка от едната страна. След това намазва откритата повърхност с масло, за да може да погледне вътре. Той търси „включения“ — гръбначни животни, насекоми или други органични предмети, които може да се съдържат в кехлибара. В доминиканския кехлибар може да се види насекомо в едно на всеки сто парчета, докато в балтийския кехлибар има насекоми едва в едно на хиляда парчета. Отчасти това се дължи на факта, че балтийският кехлибар обикновено не е прозрачен, за разлика от доминиканския кехлибар, който е прозрачен в над деветдесет процента от случаите.

Кехлибарът се сортира внимателно по размер, форма, цвят и съдържание. Повечето от хилядите парчета кехлибар, които се копаят всяка седмица, са малки. Но не всички са малки. Едно от парчетата доминикански кехлибар тежи около 8 килограма! Малките парчета без включения се използват за бижута, докато повечето ценни късове се пазят за частни колекционери или музеи.

Най–често кехлибарът е в топлите оттенъци на жълтото и златистото. Всеки месец в Доминиканската република намират и няколко парчета син кехлибар. Зеленият кехлибар е дори още по–рядък. Смята се, че това разнообразие в цветовете се дължи на различния химичен състав на смолата и на минералите в почвата.

Картини от една древна гора

Поради уникалните си качества кехлибарът и неговите „пленници“ са надживели гъстата тропическа екосистема, от която произлизат. Органичните елементи в повечето вкаменелости са се превърнали в камък — първоначалната им структура е била заменена от минерали. За разлика от това кехлибарът сам по себе си е  органичен подобно на многобройните животни и растения, които може да съдържа. Ако е прозрачен, неговите древни съкровища могат да бъдат изследвани и снимани в три измерения, без да бъдат повреждани. Затова наричат кехлибара „златен прозорец към миналото“, тъй като съдържа сведения не само за насекомите и малките гръбначни животни, но и за растенията и климата на отдавна изчезнали екосистеми.

Кои са най–ценните включения, които могат да бъдат открити в кехлибара? До голяма степен това зависи от гледната точка на колекционера. Едни от най–ценните включения са известни сред любителите на кехлибар като трите съкровища — скорпиони, гущери и жаби. Понеже са по–големи и по–силни от много насекоми, повечето биха могли да се освободят лесно от капана на смолата. Тези, които се хващат в кехлибара, обикновено са много малки, слаби поради болест или може би ранени от хищници. Колко редки са тези находки? Те са много редки! Един колекционер изчислява, че досега са били намерени само 30–40 скорпиона, 10–20 гущера и 8–9 жаби. Тези, които са намерени, са наистина ценни. Едно парче доминикански кехлибар, съдържащо малка жаба, което било открито през 1997 г., е оценено на над 54 000 евро.

За някои учени други находки са дори още по–вълнуващи. Тъй като често насекомите попадали в капана мигновено, много парчета кехлибар съдържат „моментни снимки“ от древната история. Могат да се видят признаци за поведението на насекомото, като например държанието на хищника и жертвата му. Някои парчета кехлибар, които съдържат яйца, излюпващи се ларви, пашкули на паяк със зародиши или новоизлюпени паяци, позволяват на учените да проучат етапите от развитието на насекомите. Едно парче кехлибар, което се пази в музей в Щутгарт (Германия), съдържа древна колония от 2000 мравки.

Освен това отвреме–навреме от кехлибара може да се събере информация и за растителността в древната гора. Цветята, гъбите, мъховете, листата и семената, които са запазени в него, дават възможност да се идентифицират много древни растения и дървета. Учените са напълно сигурни, че тогава е имало и смокинови дървета, въпреки че досега не е намерено смокиново листо или клонче. Защо са толкова сигурни? Защото в кехлибара са били открити няколко вида оси — оси, които живеят само в смокините. Затова е логично да приемем, че в гората са растели и смокинови дървета.

Възможно ли е да се възстанови миналото?

Преди няколко години един известен филм беше основан на предпоставката, че динозаврите могат да бъдат възпроизведени чрез ДНК от кръвта им, която е намерена в комари, затворени в кехлибар. Много учени се съмняват, че това в действителност е възможно. Всички живи същества имат собствена ДНК a, съдържаща кодирана информация, която определя наследствените им характеристики. Но въпреки че посредством научни опити са били възстановени малки части на ДНК от някои насекоми и растения, открити в кехлибар, чрез тези опити не могат да бъдат възпроизведени изчезнали видове.

Възстановената ДНК е не само повредена, но и непълна. Изчислено е, че възстановените фрагменти са вероятно по–малко от една милионна част от цялата информация в генетичния код на организма. Да бъде възстановен напълно този код е като да се възстанови книга с хиляди страници само от едно разбъркано, непълно изречение.

Във всеки случай идеята за клонирането на динозаврите събуди отново интереса към кехлибара и днес има изложби на кехлибар в музеи по целия свят. В Световния музей на кехлибара в Санто Доминго (Доминиканска република) посетителите могат да получат отговор на въпросите си с помощта на компютър и да изследват кехлибара под мощни микроскопи. В една работилница в музея умели занаятчии превръщат грубия кехлибар в красиви бижута и скъпоценности с различни включения.

Кехлибарът удивлява човечеството вече векове наред. Днес хората го ценят заради неговата топла и загадъчна красота. Освен това кехлибарът ни осигурява и ценен поглед към миналото.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 17]

Намирани са различни насекоми и жаби, затворени в кехлибар

[Снимки на страница 18]

Малки късове кехлибар се превръщат в шлифовани скъпоценности

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Насекоми в кехлибар на 16 и 17 страница и бижута на 18 страница: Cortesía Museo Mundo de Ambar, Santo Domingo RD – Foto Gianfranco Lanzetti; жаба на 17 страница: Cortesía Museo Mundo de Ambar, Santo Domingo RD e Nelson Fulgencio – Foto Gianfranco Lanzetti