Къде отива водата?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ПАНИКА! Това беше първата ми реакция. Сива течност, бликаща от канала на пода на банята ми, застрашаваше да превърне апартамента ми във вонящо блато. Незабавно се обадих на водопроводчика за помощ. Докато чаках отчаяно и устата ми пресъхна от нерви, а водата бавно се просмукваше в чорапите ми, се чудех от къде идва всичката тази вода.

Докато работеше упорито, за да отпуши канала, водопроводчикът обясняваше: „Средностатистическият градски жител използва от 200 до 400 литра вода на ден. За всеки мъж, жена и дете в канала се изливат около 100 000 литра годишно.“ Тогава го попитах: „Как е възможно да използвам толкова много вода? Определено не я пия!“ „Не — отговори той, — но всеки ден вземате душ или вана, пускате водата в тоалетната и вероятно използвате пералня или съдомиялна машина. Така съвременният начин на живот изисква да използваме два пъти повече вода в сравнение с нашите баби.“ Тогава в ума ми възникна друг въпрос: „Къде отива всичката тази вода?“

Научих, че водата, която изхвърляме всеки ден, се преработва по много различни начини в зависимост от страната или дори града, в които живеем. В някои страни днес това е въпрос на живот и смърт. (Виж блоковете на 15 страница.) Ела с мене на обиколка из местната ни пречиствателна станция и ще разбереш къде отива водата и защо си струва да се замислим, преди да изливаме нещо в канала или тоалетната чиния, където и да живеем.

В пречиствателната станция

Знам, че си мислиш, че една пречиствателна станция за отпадни води не е приятно място за посещение. Така е. Но повечето от нас зависят от такава станция, която предпазва града ни от това да се удави в собствените си отпадни води — и всички ние имаме дял в това да помагаме на тези станции да функционират правилно. Нашата цел е главната пречиствателна станция в Малабар, малко по̀ на юг от известното пристанище на Сидни. Как водата от моята баня стига до пречиствателната станция?

Когато пускам водата в тоалетната, изпразвам мивката или вземам душ, водата тръгва на път към пречиствателната станция. След едно 50–километрово пътешествие тя се слива с 480–те милиона литра, които се вливат всеки ден в пречиствателната станция.

Обяснявайки защо пречиствателната станция не е приятна за очите и носа, Рос, служителят, който поддържа връзка с обществеността, ми каза: „По–голямата част от станцията се намира под земята. Това ни позволява да улавяме газовете и да ги насочваме към газопромивачите (редица от огромни делвообразни комини), които премахват неприятните миризми. След това пречистеният въздух се пуска в атмосферата. Макар че около пречиствателната станция се намират хиляди домове, получавам само десетина обаждания на година с  оплаквания за някакви неприятни миризми.“ Така че следващото място, към което ни води Рос, неминуемо е източникът на тези „неприятни миризми“.

Какво представляват отпадните води?

Докато слизаме по–надолу в станцията, нашият водач ни обяснява: „Отпадните води са 99,9 процента вода плюс човешки изпражнения, химикали и други дребни отпадъци. Отпадните води, събирани от къщите и от промишлените предприятия, разположени на площ над 55 000 хектара заедно с 20 000 километра тръби, се вливат в станцията на два метра под морското равнище. Тук те преминават през една поредица от филтри–сита, които отделят парцалите, камъните, хартията и пластмасата. След това в отделението за твърдите частици с  помощта на мехурчета въздух органичната материя е разпръсната из водата, а по–тежките частици падат на дъното. Всички неорганични отпадъци се събират и се изпращат в сметище. Останалата част от отпадните води се изпомпва на височина 15 метра към утаителите.“

Тези утаители заемат площ приблизително колкото едно футболно игрище и тук разбираш колко много ще се оплакват съседите, ако инсталацията за пречистване на въздуха не работи добре. Докато водата преминава бавно през утаителите, различните видове мазнини и масла изплуват на повърхността и се отстраняват. По–фините твърди частички се утаяват на дъното и големи механични лопати изгребват утайката. След това тя се изпомпва за допълнително пречистване.

Пречистените отпадни води се изливат в океана през един дълбок подземен канал, дълъг три километра. След това водата се издига до океанското дъно и се разпръсква в океана на 60–80 метра под вълните. Силните крайбрежни течения разпръскват отпадните води и естествените дезинфектиращи свойства на солената вода довършват пречиствателния процес. Утайката, останала в пречиствателната станция, се изпомпва в големи резервоари, където микроорганизми преобразуват органичната материя в метан и по–устойчиви утаечни вещества.

От утайка до почва

С голямо облекчение последвах Рос нагоре към чистия въздух и се изкачихме до върха на един херметичен резервоар за утайка. Рос продължи: „Метанът, произвеждан от микроорганизмите, се използва за задвижване на електрическите генератори и осигурява над 60 процента от енергията, необходима за действието на пречиствателната станция. Стабилизираната утайка се дезинфектира и към нея се добавя вар, която я превръща в полезен материал, богат на хранителни вещества за растенията. Само пречиствателната станция в Малабар произвежда 40 000 тона такива биовещества годишно. Преди десет години необработваната утайка беше изгаряна или изсипвана в океана, сега тези ресурси се използват по–добре.“

Рос ми даде брошура, в която се обясняваше: „Горите [в Нов Южен Уелс] показват забележителен растеж от 20 до 35 процента, след като били третирани с биоторове.“ В нея се казва също, че ‘реколтата от пшеница, растяща в почва, торена с биовещества, се е увеличила с над 70 процента’. Така научих, че биоторовете вече са достатъчно безопасни, за да мога да ги използвам дори за цветята в моята градина.

Дали далече от очите означава и далече от ума?

В края на обиколката ни нашият водач ми припомни, че изливането на боя, пестициди, лекарства или масла в канала може да умъртви микроорганизмите в пречиствателната станция и това може да наруши процеса на рециклиране. Той подчерта, че ‘маслата и мазнините бавно запушват каналите на водопроводната ни система, така както запушват и артериите в тялото ни, и че памперсите, парцалите и найлоните, пуснати в тоалетната чиния, всъщност не отиват никъде, а запушват тръбите’. Така научих, че когато пуснеш водата, боклуците може би изчезват от очите ти, но когато водата започне да излиза от канала, скоро си спомняш за тях. Така че следващия път, когато вземаш душ, пускаш водата в тоалетната чиния или в мивката, мисли за това къде отива водата.

[Блок на страница 13]

От отпадни води до питейна вода

Многомилионното население на Ориндж Каунти — област в Калифорния (САЩ), в която рядко има валежи — извлича полза от съвременното разрешение на проблема с отпадните води. Вместо милиони литри да се изливат всеки ден в океана, повечето от тях се превръщат във водни запаси. От много години това постижение се извършва от пречиствателна станция. След основното пречистване отпадните води минават през второ и трето пречистване. Това означава водата да достигне чистотата на обикновената питейна вода. Тогава тя се смесва с водата на дълбоките кладенци и отива в подпочвените води. Там водата запълва подпочвената мрежа и пречи на солената вода да проникне и да разруши подземния резервоар. Повече от 75 процента от водата, необходима за областта, се извлича от тези подпочвени запаси.

[Блок на страница 15]

Пет начина, по които можем да използваме водата по–разумно

◼ Смяната на пропускащите уплътнения ще спести пропиляването на 7000 литра годишно от капещия кран.

◼ Ако казанчето на тоалетната не пропуска вода, ще се избегне загубата на 16 000 литра годишно.

◼ Възможно е инсталирането на по–икономична решетка на душа. Стандартната решетка пропуска 18 литра в минута; една по–икономична решетка пропуска 9 литра в минута. Така четиричленно семейство ще спести 80 000 литра годишно.

◼ В някои страни се произвеждат казанчета с двоен бутон за пускане на водата. При използване на икономичния бутон, когато е подходящо, едно четиричленно семейство спестява 36 000 литра годишно.

◼ Поставянето на аератор на батерията на мивката е сравнително евтино и намалява притока на вода до половина, без да понижава полезността на действието.

[Блок на страница 15]

Световна криза с отпадните води

„Над 1,2 милиарда души днес нямат достъп до чиста питейна вода, а 2,9 милиарда живеят без подходящи хигиенни съоръжения, което причинява смъртта на 5 милиона души годишно, повечето деца, заразени с болести, които се предават посредством водата.“ — Втори световен форум за водата, проведен в Хага (Холандия).

[Диаграма/Снимки на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пречиствателният процес на отпадните води в Малабар (Опростена схема)

1. Отпадните води се вливат в станцията

↓

2. Филтриране

↓

3. Отделение за твърди частици ⇨ ⇨ 4. Към сметището

5. Утаители ⇨ ⇨ 6. Към океана

↓

7. Резервоар за получаване на метан ⇨ ⇨ 8. Електрически

генератори

↓

9. Резервоар за събиране на биовещества

[Снимки]

В тези резервоари утайката се превръща в полезни торове и метан

Чрез изгарянето на метана се произвежда електроенергия