Търсачите на силни усещания — защо са завладени от смъртоносното привличане?

НА ДРЕВНАТА римска арена възбуденото множество, наброяващо 50 000 души, било на местата си в очакване. Интересът им стремително бил подклаждан дни наред от широко разгласяваните съобщения, че на състезанията, които ще се проведат, „няма да липсват силни усещания“.

Макар че представленията на фокусници, пантомими, клоунади и комедии продължавали да привличат множествата в местни театри, събитията на арената били съвсем различни. Неудобството на твърдите седалки и ежедневните грижи скоро щели да бъдат изместени от силните усещания, от които ти спира дъхът и които щели да бъдат представени пред очите на зрителите.

И ето — влизали певците, следвани от облечен в дълга дреха свещеник. След това носачи на тамян вървели начело на редица от идоли, изобразяващи богове и богини, носени нависоко, за да бъдат видени от всички. Това доказвало, че състезанията имат божествена благословия.

Избиване на животни

Да, програмата на огромното представление вече можела да започне. Първо щрауси и жирафи, които повечето от зрителите никога не били виждали, били пускани на арената, без да има къде да избягат. Голям брой опитни стрелци с лъкове и стрели избивали беззащитните животни до едно за радост на търсещите силни усещания присъстващи.

След това с одобрителни викове множествата се наслаждавали на битка на живот и смърт между два огромни слона, чиито бивни били снабдени с дълги железни остриета. Раздали се оглушителни аплодисменти, когато едното могъщо животно паднало смъртоносно ранено на напоения с кръв пясък. Тази сцена само изострила апетита на зрителите за главното действие, което предстояло след броени минути.

Главното действие

Търсещите силни усещания тълпи се изправят на крака, когато на арената се появяват гладиаторите всред тържествени фанфари. Някои са въоръжени с мечове, щитове и метални шлемове или с ножове, а други са леко въоръжени и леко облечени. Те се бият в ръкопашен бой, често докато единият от двамата умре, а зрителите ги насърчават. Сведенията показват, че при едно от тези събития били убити 5000 животни в разстояние на 100 дни. При друг случай били избити 10 000 гладиатори. Въпреки това публиката крещяла и искала още смърт.

Престъпници и военнопленници осигурявали непрекъснат приток от човешка сила за игрите. Но в един източник се казва, че „те не трябва да бъдат обърквани с групата от обучени гладиатори, които се сражавали с оръжия, заслужено печелели големи суми и нямали доживотна присъда“. На някои места гладиаторите посещавали специални училища, за да бъдат обучени на изкуството на ръкопашния бой. Адреналинът се повишавал, те били изцяло завладени от силното усещане на спорта и неговото смъртоносно привличане. Мощното желание да се бият отново било господстваща страст. Един източник прави заключението: „Гладиатор, който завършел кариера от петдесет боя, преди да се оттегли, имал голям успех.“

Борба с бикове

В наше време светът навлезе в ново хилядолетие. Но очевидно същите силни страсти все още могат да бъдат открити у много хора, които са очаровани от опасни спортове, особено от такива, които отправят предизвикателство към смъртта. Например, борбата с  бикове е популярна в Южна Америка и Мексико от векове. Днес тя процъфтява в Латинска Америка, Португалия и Испания.

Според сведенията има около 200 арени в Мексико и повече от 400 в Испания. Една арена в Мексико побира 50 000 души. Много от тези арени са пълни до последното място с хора, идващи, за да гледат мъже, които изпитват смелостта си срещу връхлитащи бикове. Всяка проява на страх от страна на бикобореца предизвиква недоволството на тълпите, които му се подиграват.

Днес жени–бойци стават матадори, като печелят милиони долари за убиване на бикове. Интервюирана по телевизията, една жена матадор казала, че нищо не може да задоволи нейната страст за силни усещания, както това да бъде на арената за борба с бикове с връхлитащ звяр, въпреки постоянната опасност да бъде промушена.

Надбягване с бикове

„Множеството се е строило в четири редици край ресторанта „Каза Сиксто“, от двете страни на улица „Кайе Естафета“ в Памплона, и шумът непрекъснато нараства — се казва в едно съобщение. — Говори се на много езици: баски, кастилски, каталонски, английски.“ Множествата са се събрали отрано, за да наблюдават събитието. Биковете за борба на арената са държани в корали само на около седемстотин метра оттам.

На сутринта в деня на борбите вратите на коралите изведнъж се отварят, като освобождават шест бика, плюс един в резерв, които ще се борят тази вечер. Улицата е плътно оградена със сгради и специални прегради препречват изходите към странични улици. Това оформя подходящ коридор за бягането на биковете до арената, което ще им отнеме около две минути, ако всичко мине добре.

Преди години предизвикващи бедата мъже решили да опитат ловкостта си в надбягване с биковете. И до днес има такива, които продължават да опитват всяка година. С течение на времето това стана международно събитие. Имало е и мнозина тежко ранени, а други дори са били смъртоносно промушени от биковете. „Много грешиш — казал един бегач, — ако си мислиш, че можеш да ги надбягаш.“ Според Испанския червен кръст за период от двайсет години е имало „средно по едно нараняване от промушване всеки ден“. Също така други 20 до 25 човека ежедневно били лекувани от други наранявания.

Защо тези хора са завладени от смъртоносното привличане? Един бегач отговаря: „Онези мигове, докато си изправен там с биковете, бягаш редом с тях, усещаш мириса им, чуваш тропота на копита и гледаш онези рога да се движат нагоре и надолу, отдалечени на сантиметри — ето за какво е всичкото [бягане].“ Бегачите са насърчавани от тълпите, които ги окуражават. Дали ще има разочаровани, ако не станат очевидци на смъртоносно промушване или на бегач, който е яростно хвърлен през гърба на близо осемстотинкилограмов връхлитащ бик? Може ли кръвопролитието да е също толкова  привлекателно за някои от тях, както било за множествата на римските арени?

Игра със смъртта

Освен това има такива, които изпитват влечение към други видове игра със смъртта. Има хора, които изпълняват дръзки номера с мотоциклет, които пренебрегват риска да умрат или да получат сериозни наранявания, като скачат над 50 коли, паркирани една до друга, или над огромни пътнически автобуси, или над широка пропаст. Един такъв любител на каскади разказал, че е счупил 37 кости в тялото си и е бил в кома в продължение на 30 дни. Той казал: „Счупените кости или ръце вече са нещо обикновено за мене ... Претърпях дванайсет сериозни оперативни намествания. Това означава, че те отварят и ти поставят пластини или ортопедични пирони. Предполагам, че в мене са били поставени към трийсет и пет или четирийсет пирона, за да бъдат задържани костите заедно. Постоянно съм по болници.“ Веднъж, когато бил наранен при една тренировка и не могъл да извърши своя скок над много коли, тълпите го освиркали, за да покажат разочарованието си.

Много търсачи на силни усещания участват в екстремни спортове, включително в такива демонстрации на смелост с риск за живота, като изкачването по фасадите на небостъргачи без осигурителна екипировка, спускане със сноуборд надолу по планински склонове, високи 6000 метра, бънджи скокове от високи кули и мостове, скачане с парашут от самолети, докато си завързан за гърба на друг скачач, или изкачване на отвесни, покрити с лед скали само с два малки ледокопа в ръцете си. „Очаквам да загубя трима до четирима приятели на година“ — се оплаква една катерачка по ледени скали. Това са само някои от предизвикващите смъртта демонстрации на смелост, които са станали популярни в света на спортовете. „Именно рискът е това, което прави екстремните спортове толкова привлекателни“ — казал един автор.

„Нараства популярността дори на най–крайните от екстремните спортове — се казва в списание „Новини от САЩ и известия от света“. — Скайсърфингът, в който опитни парашутисти изпълняват достойни за цирка салта и завъртания, стъпили на графитни скейтбордове, докато падат свободно от 4000 метра височина, не съществуваше през 1990 г.; днес той привлича хиляди последователи. А един спорт, известен като BASE джъмпинг (скокове от сгради, ретранслаторни кули, мостове), който е официално признат през 1980 г., днес примамва стотици хора, които се спускат с парашут — често нелегално и нощем — от неподвижни обекти, като радио ретранслатори или мостове.“ Този спорт вече е отнел живота на много хора. „При BASE джъмпинга няма много наранявания — казва един опитен скачач. — Или живееш, или умираш.“

Катеренето на скали по стръмните склонове на планините само с пръстите на ръцете и краката привлича хиляди хора. Дори телевизията и списанията рекламират всичко, от камиони до лекарства против главоболие, като показват катерачи, които висят едва–едва от склоновете на планински пропасти на стотици метри във въздуха, осигурени само с тънко въже. Според сведенията, през 1989 г. приблизително 50 000 души в Съединените щати са рискували да участват в този спорт; в по–ново време е пресметнато, че половин милион души са примамени от неговото смъртоносно привличане. Броят им расте по цял свят.

В Съединените щати „нарастващ брой „обикновени“ момчета и момичета са били убити или осакатени, докато играят странни, нови опасни игри“ — се съобщава в списание „Семеен кръг“. „Автосърфингът“ — да се изкачиш през прозореца на бързо движеща се кола на нейния покрив и да застанеш прав, докато колата увеличава скоростта си — или това да стоиш на тавана на движещ  се асансьор или на покрива на метрото отнемат живота на много младежи.

Дори впечатляващо високият връх Еверест е ангажиран, както никога досега. Алпинисти без нужното обучение плащат цели 65 000 долара, за да бъдат заведени до върха и обратно до долу. От 1953 г. досега над 700 алпинисти са достигнали върха. Мнозина никога не са стигнали до долу. Някои от телата все още са там. „Днес алпинистите се състезават да поставят рекорди за най–младия, най–стария, най–бързия на Еверест“ — писал един журналист. „За разлика от всеки друг спорт — писал друг, — алпинизмът изисква онези, които участват в този спорт, да бъдат готови да умрат.“ Трябва ли човек да рискува живота си, за да покаже, че е смел? „Смелостта не означава да правиш глупави неща“ — предупреждава един опитен алпинист. Сред „глупавите неща“ той изброява „приключенски експедиции до връх Еверест от неопитни алпинисти“.

Изброяването може да продължава още. Броят и видовете занимания с риск за живота, които стават общоприети в света, са ограничени само от въображението на онези, които желаят да създадат нови. Един психолог предрича, че екстремните спортове, в които участниците живеят известно време на границата между живота и смъртта, „ще станат основните спортове за зрители и участници през 21–и век“.

Защо хората правят това?

Много от любителите на екстремни спортове оправдават участието си в демонстрации на смелост с риск за живота като бягство от досадата. Отегчени от рутинните неща, някои са напуснали работата си и преследват нова кариера в света на екстремните спортове. „Започнах да използвам бънджи скоковете като наркотик, като начин да забравя проблемите си и да започна нов живот — казал един мъж. — Скачах и се чувствах така, сякаш нямах никакви проблеми.“ „Той е ветеран с 456 скока, сред които и скокове от скалната стена Ел Капитан в Йосемитския национален парк, от моста в залива на Сан Франциско и от най–високия кабинков лифт в света, намиращ се във Франция“ — се съобщава в едно списание.

Друг участник в екстремни спортове признава: „Сякаш времето спира. Не те интересува онова, което става в света.“ Друг казва: „Това, което правим за удоволствие [което за мнозина означава и парична награда], повечето хора няма да направят дори да опреш пистолет в главата им.“ В списанието „Нюзуик“ се отбелязва: „Всички те са настървени за силни усещания.“

Някои психолози обширно са проучили търсенето на силни усещания. Един от тях определя търсачите на силни усещания като личности, които са генетично програмирани да бъдат такива. Те подкрепят „силните усещания“ — поемането на риск, търсенето на сензация, вълнение и възбуда. Той казва: „Има някои хора, които се държат здраво за  перилата на живота — законите, традициите. Хората от типа на тези, които търсят силни усещания, си позволяват да престанат да се държат за перилата. Те си създават свой собствен живот.“ Този автор твърди, че проучванията са установили, че личностите от този тип предизвикват два пъти повече пътни произшествия, отколкото другите хора. „Произшествията са водещата причина за смърт сред младежите често защото влизат в опасни положения, за да задоволят необходимостта от силни усещания.“

Учени и психолози признават, че за никого не е естествено да търси спортове, които включват висок коефициент на смъртоносен риск. Фактът, че мнозина са пострадали от сериозни, застрашаващи живота наранявания, но след като се възстановят след дълги престои в болници и центрове за рехабилитация отново продължават смъртоносните си занимания, показва, че не всичко е наред с умствените им способности. Въпреки това често те могат да бъдат много интелигентни хора.

Експертите не са сигурни какво привлича търсачите на силни усещания, за да рискуват живота и здравето си. Те допускат, че отговорите могат да бъдат намерени в мозъка. Те казват: „Не можем да спрем тези търсачи на силни усещания, но можем да се опитаме да ги предпазим от поемането на смъртоносни рискове. Искаме поне да не подлагат живота на други хора на риск.“

Християнският възглед

Християните гледат на живота като на скъпоценен дар от Йехова Бог. Когато някой съзнателно подлага живота си на опасност, като поема ненужни рискове само за да демонстрира авантюристична смелост — да покаже колко е безстрашен — или да разпали страстите на тълпата, или да удовлетвори собствената си необходимост да изпита внезапни силни усещания, той всъщност проявява презрение спрямо прекрасния дар на живот, който Бог ни е дал. Исус несъмнено проявявал дълбоко уважение към живота си и не го излагал ненужно на опасност. Той отказал да изпита Бога. — Матей 4:5–7.

Християните също имат задължението да проявяват уважение към живота. „Веднъж изкачвах стръмна скалиста урва и се озовах в ситуация, при която не можех нито да се върна, нито да продължа напред — писа една християнка. — До днес ме побиват тръпки, като помисля колко близко бях до смъртта. Колко глупаво щях да загубя живота си!“

„Там, където живея — писал един млад християнин, — децата вземат участие в много спортове, свързани със силни усещания. Те винаги се опитват да ме убедят да се присъединя към тях. Но по новините често гледам репортажи за хора, които умират или са сериозно наранени при същите общоприети забавни спортове, за които ме канят децата. Осъзнавам, че за мене няма да бъде мъдро да излагам на опасност живота, който Йехова ми е дал, заради такива кратковременни силни усещания.“ Дано и ти бъдеш със същия здрав разум и преценка.

[Информация за източника на снимката на страница 27]

© Reuters NewMedia Inc./CORBIS

[Информация за източника на снимката на страница 30]

Steve Vidler/SuperStock