Гледната точка на Библията

Дали Бог ще си затвори очите пред слабостите ни?

„Не съм лош човек. Усилено се опитвах да се откажа от лошите си привички, но просто съм твърде слаб!“

ДАЛИ тези думи отразяват начина, по който мислиш ти или някой друг? Много хора правят заключението, че е почти невъзможно дълбоко вкоренените морални слабости да бъдат победени. Някои хора са зависими от алкохола, тютюна и наркотиците. Животът на много други е под властта на алчността. Има и хора, които са се отдали на неморални сексуални действия, твърдейки, че са безнадеждно пристрастени към секса.

Както е посочено в Матей 26:41 a, Исус милостиво показал, че разбира човешките слабости. Всъщност цялата Библия ясно доказва, че и Йехова, и Исус Христос са наистина милостиви към хората. (Псалм 103:8, 9) Дали обаче можем да очакваме, че Бог ще си затвори очите пред всичките ни недостатъци?

Моисей и Давид

Да разгледаме разказа за Моисей. Той бил познат като ‘много кротък човек, повече от всичките човеци, които са били на земята’, и се стремял да запази това хубаво качество. (Числа 12:3) Докато пътували през пустинята, израилтяните често действали неразумно и проявявали неуважение към Бога и неговите представители. Във всичко това Моисей смирено търсел Божието ръководство. — Числа 16:12–14, 28–30.

Но точно когато дългото, изморително пътуване наближавало своя край, той загубил самообладание пред целия народ и не се подчинил на Божиите нареждания. Бог му простил, но дали си затворил очите пред тази случка? Не, той не го направил. Бог казал на Моисей и Аарон: „Понеже не Ми вярвахте, ... няма да въведете това общество в земята, която им давам.“ Моисей нямало да влезе в Обетованата земя. Макар че четирийсет години се стараел с всички сили да получи тази великолепна привилегия, той я изгубил поради един сериозен човешки недостатък. — Числа 20:7–12.

 Цар Давид бил друг богоугоден човек, който имал слабост. Веднъж той се поддал на страстта и имал сексуални отношения със съпругата на друг мъж. После се опитал да прикрие стореното, като направил така, че съпругът ѝ да бъде убит. (2 Царе 11:2–27) След това дълбоко съжалил за престъпленията си и Бог му простил. Но Давид разрушил едно семейство и Йехова не го защитил от опустошителните беди, които последвали. Новороденият син на Давид се разболял сериозно и въпреки молитвите на Давид за детето Йехова не се намесил. Момченцето умряло и след това в семейството на Давид последвали редица нещастни събития. (2 Царе 12:13–18; 18:33) Давид платил много висока цена за това, че се поддал на слабостта си в морално отношение.

Тези примери показват, че Бог държи хората отговорни за поведението им. Онези, които искат да му служат, трябва да укрепят слабите места в духовността си и да станат по–добри християни. През първи век много хора направили това.

Борбата да се отхвърли грехът

С право апостол Павел е смятан за образец на християнски начин на живот. Но сигурно знаеш, че той постоянно се борел срещу слабостите си. Този конфликт, наречен ‘война’ в Римляни 7:23, е ярко описан в стиховете от Римляни 7:18–25. Павел се борел без да спре, понеже знаел, че грехът е безмилостен. — 1 Коринтяни 9:26, 27.

Някои членове на християнския сбор в древен Коринт водели грешен живот в началото. Библията казва, че те били ‘блудници, прелюбодейци, мъжеложници, крадци, сребролюбци, пияници’. Но освен това казва и че били ‘измити’. (1 Коринтяни 6:9–11) Как станало това? Точното познание, християнското общуване и Божият дух им дали сили да прекратят лошите си действия. Накрая Бог ги обявил за праведни в името на Исус. Наистина, Бог им простил, като така им дал чиста съвест. — Деяния 2:38; 3:19.

Павел и християните в Коринт не омаловажавали грешните си склонности. Вместо това се борели срещу тях и с помощта на Бога победили. Тези Божии служители от първи век заслужили похвала в морално отношение, въпреки несъвършените си склонности и средата, в която живеели. А какво да кажем за себе си?

Бог очаква от нас да се борим със слабостите си

Като се борим със слабостите си, това не означава непременно, че ще ги отстраним напълно. Макар че не трябва да се предаваме пред несъвършенството си, ние не можем да го премахнем. То поражда слабости, които могат да бъдат много упорити. Въпреки всичко не трябва да се поддаваме на тези слабости. (Псалм 119:11) Защо това е толкова важно?

Защото Бог не позволява несъвършенството да бъде постоянно извинение за лошото поведение. (Юда 4) Йехова иска хората да се очистят, да водят морален живот. В Библията се казва: „Отвращавайте се от злото.“ (Римляни 12:9) Защо Бог заема такава твърда позиция?

Една от причините е, че когато човек се поддава на слабостите си, това му вреди. „Каквото посее човек, това ще и да пожъне“ — казва Библията в Галатяни 6:7. Тези, които отстъпват пред грешните си склонности, алчността и безразборните сексуални отношения, жънат ужасни последствия в живота си. Съществува обаче и друга по–важна причина.

Грехът обижда Бога. Той ни ‘отлъчва’ от Йехова. (Исаия 59:2) Тъй като тези, които извършват грях, не могат да придобият благоволението му, Бог ги увещава: „Измийте се, очистете се, ... престанете да вършите зло.“ — Исаия 1:16.

Нашият Създател е любещ и милостив. „[Той] не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петър 3:9) Като се поддаваме постоянно на някоя слабост, това ни пречи да придобием Божието благоволение. След като Бог не си затваря очите пред слабостите ни, ние също не бива да го правим.

[Бележки под линия]