Дали СПИН–ът ще бъде спрян? Как ще стане това?

ИЗВЕСТНО време в много африкански страни се отричаше, че съществува епидемия на СПИН. Това е тема, която някои хора предпочитат да избягват. В последните години обаче се полагат усилия да се просветят най–вече младите хора и да се насърчи открита дискусия. Тези усилия имаха успех само отчасти. Начинът на живот и обичаите на хората са здраво установени и затова е трудно да се въведат промени.

Напредък в медицината

В сферата на медицината учените придобиха доста познания за вируса на СПИН и разработиха лекарства, които удължават живота на много хора. Резултатно се използва комбинация от минимум три антиретровирусни препарата, която се нарича високоактивна антиретровирусна терапия (HAART терапия).

Въпреки че не лекуват напълно болестта, тези лекарства успяха да намалят смъртните случаи при серопозитивните, особено в развитите страни. Много хора наблягат на това колко важно е развиващите се страни също  да бъдат снабдени с тези медикаменти. Лекарствата обаче са скъпи и са далече над възможностите на повечето хора в тези страни.

Това повдигна следния въпрос: Дали финансовата печалба е по–важна от човешкия живот? Директорът на бразилската програма срещу СПИН д–р Паулу Тейшейра потвърждава сериозността на положението, като казва: „Не можем да позволим хиляди хора да бъдат оставени на произвола на съдбата без лекарства, чрез които да продължат да живеят, и то заради приходи, значително надвишаващи средната печалба.“ Той добавя: „Дълбоко съм обезпокоен, че търговските интереси могат да бъдат поставени над етичните и хуманните съображения.“

Някои страни са решили да пренебрегнат патентите на големите фармацевтични компании и да произвеждат или да внасят лекарствени еквиваленти a на много по–ниска цена.  В „Южноафрикански медицински журнал“ се казва, че според едно проучване „минималните цени на [лекарствените еквиваленти] са с 82 процента по–ниски от средните цени в САЩ“.

Препятствия за лечението

След време големите фармацевтични компании започнаха да предлагат лекарства против СПИН на много по–ниски цени за развиващи се страни, които имат нужда от помощ. Така се надяваха, че по този начин много хора ще са в състояние да се възползват от медикаментите. Съществуват обаче огромни препятствия, които трябва да бъдат преодолени, за да може тези лекарства да бъдат на разположение в развиващите се страни. Едно от тези препятствия е цената. Дори със значително намалени цени лекарствата са все още твърде скъпи за повечето хора, които се нуждаят от тях.

Друг проблем представлява самото предписване на лекарствата. Много хапчета трябва да бъдат вземани всеки ден в определено време. Ако не се вземат правилно или режимът бъде нарушен, това може да доведе до развитие на вирусни щамове, които са устойчиви на лекарства. Трудно е пациентите да се придържат към правилните дозировки при условията в Африка, където може да няма достатъчно храна, чиста питейна вода и здравни заведения.

Освен това тези, които вземат лекарствата, трябва да бъдат под лекарско наблюдение. Ако се развие съпротива на организма, лекарствените комбинации трябва да бъдат променени. За тази цел обаче е необходим опитен медицински персонал, а и изследванията са скъпи. Освен това лекарствата имат странични ефекти и се развиват устойчиви на медикаменти щамове на вируса.

През юни 2001 г. на Общото специално събрание на ООН относно СПИН беше предложено да се създаде Световен здравен фонд в помощ на развиващите се страни. Беше изчислено, че са необходими между 8 и 12 милиарда евро. Общият брой на даренията към този фонд досега обаче е много по–малък от определената сума.

Учените силно се надяват да намерят ваксина и дори в някои страни вече се изпробват различни ваксини. Дори ако тези опити са успешни, ще изминат няколко години преди ваксината да бъде напълно разработена, изследвана и изпитана като безопасна за повсеместно ползване.

Някои страни като Бразилия, Тайланд и Уганда имаха забележителен успех в програмите за лечение. В Бразилия чрез използването на местно произведени лекарства смъртността при СПИН беше намалена наполовина. В малката страна Ботсвана, която разполага с нужните финансови средства, се полагат усилия да се осигурят крайно необходимите здравни заведения и антиретровирусни лекарства за всички нуждаещи се в страната.

Победата над СПИН

СПИН се различава от някои други епидемии в едно важно отношение: той може да бъде предотвратен. Ако са подготвени да се придържат към основните библейски принципи, хората могат в много, ако не и във всички, случаи да избегнат заразяване.

Моралните стандарти на Библията са ясни. Хората, които не са женени, трябва да се въздържат от сексуален контакт. (1 Коринтяни 6:18) Женените трябва да бъдат верни на партньора си и да не прелюбодействат. (Евреи 13:4) Човек може да се предпази и като следва библейските напътствия да се въздържа от кръв. — Деяния 15:28, 29, СИ.

Тези, които са вече заразени, могат да намерят голяма радост и утеха, като научат за света без болести, който Бог обещава в близко бъдеще, и направят промени в съгласие с Божиите изисквания.

Библията ни уверява, че в крайна сметка всички човешки беди, включително болестите, ще изчезнат. Това обещание се намира в книгата Откровение: „Чух силен глас от престола, който казваше: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:3, 4.

Това уверение не е отправено само към тези, които не могат да си позволят скъпо лечение. Пророческото обещание в Откровение, 21 глава, е потвърдено и в Исаия 33:24: „Жителят няма да рече: „Болен съм.“ Тогава всички по земята ще приемат Божиите закони и ще се радват на съвършено здраве. Така смъртоносният поход на СПИН — и на всички други болести — ще бъде спрян завинаги.

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимки на страници 9, 10]

ТОВА БЕШЕ ИСТИНСКИЯТ ЛЕК, КОЙТО ТЪРСЕХ

Живея в южната част на Африка и съм на двайсет и три години. Спомням си деня, в който разбрах, че съм серопозитивна.

Бях с майка си в стаята за консултации, когато лекарят ми съобщи новината. Това беше най–тъжната новина в живота ми. Бях объркана. Не можех да повярвам. Помислих си, че може би в лабораторията са сгрешили. Не знаех какво да кажа или да направя. Плачеше ми се, но сълзите не потичаха. Лекарят започна да говори с майка ми за антивирусните лекарства и за други неща, но аз бях в прекалено голям шок, за да кажа нещо.

Разбрах, че може да съм се заразила от някого в университета, където учех. Много исках да поговоря с някой, който ще разбере положението ми, но не можах да се сетя за никого. Отстъпих пред чувството, че нямам никаква стойност и съм се провалила. Макар че семейството ми ме подкрепяше, изгубих всякаква надежда и се страхувах. Като всеки млад човек имах толкова много мечти. Оставаха ми само две години, докато стана бакалавър на естествените науки, но надеждата за това беше убита.

Започнах да вземам предписаните ми антивирусни лекарства и ходех при консултанти относно СПИН, но все още се чувствах депресирана. Молех се на Бога да ми покаже истинското християнство преди смъртта ми. Бях член на една от петдесетните църкви, но никой от църквата дори не ме посети. Исках да знам истината за това къде ще отида след смъртта си.

Една сутрин в началото на август през 1999 г. две Свидетелки на Йехова почукаха на вратата ми. В този ден бях много болна, но можех да седя в дневната. Двете жени се представиха и казаха, че помагат на хората да изучават Библията. Какво облекчение беше най–накрая да получа отговор на молитвите си. Тогава обаче бях толкова слаба, че не можех да чета, нито да бъда съсредоточена за по–дълго.

Въпреки това им казах, че искам да изучавам Библията и се уговорихме да се срещнем пак. За съжаление преди уговореното време поради депресията си бях закарана в психиатрична болница. Изписаха ме три седмици по–късно и с облекчение научих, че те не са ме забравили. Спомням си, че едната от тях продължаваше да ми се обажда, за да разбере как съм. Физически се възстанових до известна степен и до края на годината започнах да изучавам Библията. Не ми беше лесно, понеже състоянието ми беше нестабилно. Но жената, с която изучавах, проявяваше разбиране и търпение.

Когато от Библията научих за Йехова, за качествата му, за това какво означава наистина да го опознаем и да очакваме вечния живот, всичко това ми направи силно впечатление. За първи път разбрах и причината за човешкото страдание. За мене беше голяма радост да науча за Божието Царство, което скоро ще смени всички човешки правителства. Това ме подбуди да променя напълно начина си на живот.

Това беше истинският лек, който търсех. Колко утешаващо беше да осъзная, че Йехова все още ме обича и е загрижен за мене! Преди си мислех, че Бог ме мрази и затова се заразих с тази болест. Сега обаче научих, че Йехова любещо е предприел действия, за да може греховете ни да бъдат простени въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос. Тогава разбрах, че Бог е загрижен за нас, както се казва в 1 Петър 5:7: „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Като изучавам Библията всеки ден и посещавам събранията в Залата на Царството, наистина работя усилено, за да бъда колкото се може по–близо до Йехова. Въпреки че не винаги е лесно, изказвам тревогите си пред Йехова в молитва и го моля за сили и утеха. Членовете на сбора също ми оказват подкрепа, така че съм щастлива.

Редовно участвам в проповедната работа заедно с местния сбор. Искам да помагам на другите в духовно отношение, особено на тези, чието положение е подобно на моето. Бях покръстена през декември 2001 г.

[Снимка]

За мене беше голяма радост да науча за Божието Царство

[Снимка на страница 8]

Екип по въпросите на СПИН в Ботсвана

[Снимка на страница 10]

На райската земя всички ще се радват на съвършено здраве