Ето, сините пингвини идват!

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ПУБЛИКАТА затаява дъх в очакване. Множество зорки очи се взират в далечината, за да зърнат звездите на спектакъла. Осветената от прожекторите сцена оживява, когато изведнъж от водата на брега излиза една мъничка фигура. Из насъбралото се множество преминава шепот на вълнение, когато една след друга се появяват още малки фигурки. Вечерният спектакъл започва. Ето, сините пингвини a от остров Филип идват!

Пингвините стават познати по света, когато известните пътешественици Васко да Гама и Фернандо Магелан плавали из големите южни океани през шестнайсети век. Първоначално хората се чудели към кой вид животни да определят пингвина. Той имал пера като птица, плувал като риба и ходел по земята като бозайник. Най–накрая перата решили въпроса. Само птиците имат пера, така че това би трябвало да е птица. Семейството на тези птици, които не могат да летят, е съставено от осемнайсет различни вида — от величествените императорски пингвини и пингвините Адели до екваториалните галапагоски пингвини.

Искаш ли да посетим една колония от пингвини в естествената им среда? Тогава ела на остров Филип, който е само на 140 километра югоизточно от съвременния град Мелбърн в Австралия. Всяка година тук се стичат около 500 000 посетители, за да бъдат очаровани от това мъничко чудо. Защо малките сини пингвини от остров Филип са толкова симпатични?

„Симпатични, но и палави“

Облечени в своето оперение, приличащо на вечерно мъжко облекло, малките пингвини бързо печелят сърцата на тези, които ги видят. Високи приблизително 35 сантиметра и тежащи само един килограм, това са най–малките пингвини в света. Но не се заблуждавай! Тяхната упоритост и издръжливост напълно компенсират малкия им ръст.

„Малките пингвини са симпатични, но и палави“ — обяснява професор Майк Кълън, който вече над двайсет години изучава колонията пингвини на остров Филип. Тези пингвини са не само най–малките, но и най–гласовитите. През нощта в колонията се носят звуци на ръмжене, крясъци, ревове и писъци, докато пингвините защитават гнездата си от натрапници, привличат вниманието на някой евентуален брачен партньор или „пеят“ с партньора си.

Когато били описани за първи път през 1780 г., малките пингвини получили името Eudyptula minor, което произлиза от гръцки език и означава „умел малък гмуркач“. Със своите аеродинамични тела, наподобяващи торпедо, с гладкото си водоустойчиво оперение и подобните си на перки крила те сякаш наистина летят във водата.

Идеална „спасителна жилетка“

Тези пингвини могат да преплуват до 100 километра на ден, докато търсят храна, като понякога остават във водата дни или седмици наред, ако е необходимо. Как спят в морето? Ключът е в оперението им, което е устроено по забележителен начин. Пингвините имат дебела перушина, състояща се от пух и съединяващи се едно с друго пера, която е от три  до четири пъти по–гъста от перушината на летящите птици. Въздухът, който се задържа под тази перушина, изолира птицата и ѝ дава естествена способност да се задържа над повърхността на водата, като така действа подобно на спасителна жилетка. По този начин пингвинът лесно може да спи в морето. Вълните го подхвърлят нагоре–надолу като шамандура, перките му са разперени като балансьори, а клюнът му безопасно стои над повърхността на водата.

Разбира се, дори тази дебела перушина не би била никаква защита, ако се намокри изцяло в ледената вода, в която птицата търси храна. За пингвина обаче това не е проблем, тъй като специална мастна жлеза над опашката му отделя мастен секрет. Птицата използва клюна си, за да го разнесе по перата си, като така ги поддържа водоустойчиви, чисти и здрави. Никой водолаз не би могъл да има по–добре проектиран костюм, с който да се справи с живота в морето.

Дали липсата на прясна вода представлява някаква трудност за тези океански обитатели? Две уникално устроени жлези над всяко око обезсоляват морската вода. С едно разтърсване на клюна пингвинът изхвърля нежеланата сол от всяка ноздра.

Освен това очите на пингвините са специално устроени, така че да виждат и под водата, и над нея. Ясно е, че тези създания са специално приспособени за живот във водата. За наше щастие обаче, малките пингвини не прекарват цялото време в морето.

Живот на сушата

Остров Филип и близките части на континента имат неравна и песъчлива брегова линия, покрита с гъста тревиста растителност. Това прави тази област идеална естествена среда за колонията от 26 000 сини пингвина. Животът на пингвините започва в гнездо, което родителите усърдно са изкопали в една крайбрежна пясъчна дюна. Снесените наскоро яйца може да останат на хладно в продължение на няколко дни без да губят жизнеспособността си, преди родителите да започнат да се редуват на смени при мътенето им. Размножаващите се птици имат специален участък в долната част на корема си, който е богат на кръвоносни съдове. Когато мътят, този участък се изпълва с топла кръв, осигурявайки по този начин топлината, необходима за развитието на яйцето. Когато птицата свърши „смяната“ си, участъкът се свива, за да може перата да възвърнат водоустойчивостта си и възрастният пингвин да се върне в морето за храна.

След като се излюпи, пиленцето започва да расте с феноменална скорост. Само след осем до десет седмици то е високо колкото един възрастен пингвин и е готово да излезе в морето. „Забележително е, че младите пингвини тръгват на дълги пътешествия в морето, въоръжени с нищо повече от изключителни физиологични функции ... и набор от инстинкти за оцеляване“ — се казва в книгата „Сините пингвини на Австралия“.

 През следващите от една до три години растящите пингвинчета може да изминат хиляди километри, прекарвайки голяма част от времето си в морето. Тези, които оцелеят, обикновено се връщат в родната си колония, за да гнездят, като се установяват на не повече от 500 метра от родното си място. Как намират пътя към дома си? Някои хора твърдят, че пингвините се ориентират по слънцето, като използват вътрешен биологичен часовник, който уравновесява ефекта от движението на слънцето по небето. Други смятат, че пингвините различават познатите географски обекти. Но при всички случаи това, което привлича множества от хора на остров Филип, е представлението на тези морски пътешественици, които се връщат на сушата след дълго пътуване или след дълъг ден, прекаран в риболов.

Нека шествието започне!

Привечер стотици развълнувани посетители заемат местата си, готови да наблюдават вечерното шествие на пингвините. Птиците отдавна са се приближили до брега и са се събрали зад прибоя на големи групи, състоящи се от стотици птици. Плажът е осветен от няколко прожектора. Повява лек бриз, а по брега се плискат малки вълни. Публиката започва да става неспокойна. Къде са пингвините? Дали ще излязат на брега? Точно тогава се появяват първите сини пингвини, които започват да пристъпват нервно насам–натам в крайбрежните вълни. Ненадейно обаче птиците се подплашват и изчезват в прибоя. Пингвините са постоянно нащрек и внимават за опасността от хищници, като например орли. Скоро те отново се появяват и постепенно придобиват все повече увереност. Най–накрая един смел пингвин излиза от водата и започва бързо да се поклаща по плажа, вървейки към убежището на дюните. Другите от групата бързо го последват. Без да обръщат внимание на светлината и зрителите, пингвините маршируват по плажа, все едно участват в оживено шествие.

Когато достигнат дюните и се чувстват в безопасност, птиците видимо се успокояват и се събират на големи групи, за да почистят перата си. Останалите групи пингвини прекосяват плажа по същия начин, като по средата се спират да „побъбрят“ със съседите, преди да се разотидат вкъщи. За да достигнат гнездата си, някои от тях дълго ще ходят, ще скачат и ще се катерят по петдесетметрови скали.

Малките пингвини са изправени пред големи проблеми

Подобно на други животни по света малките пингвини са изправени пред множество предизвикателства, много от които са свързани с хората. Опасностите включват разливане на нефт в морето от минаващи кораби, намаляване на територията на естествената им среда поради дейността на човека и пренесени от хората хищници като лисици и домашни животни.

Усилията, които се полагат за разрешаването на тези проблеми, са достойни за похвала. През последните години броят на малките пингвини в Резервата за пингвини на остров Филип се стабилизира. „Постепенно печелим битката ..., но това става бавно“ — казва професор Кълън. Той добавя още: „Най–голямото предизвикателство, пред което сме изправени сега, е да осигурим на пингвините достатъчно храна ..., а това е свързано със съдбата на океаните и на човечеството като цяло.“ Последствията от глобалното затопляне и климатичните явления като Ел Ниньо върху запасите от храна в океана пораждат големи проблеми, които учените в момента изследват внимателно.

Резултатите от това проучване несъмнено ще увеличат пълното ни разбиране за разнообразието, но и уязвимостта на планетата, на която живеем, и ще ни накарат да я ценим повече. Благодарение на нежните грижи, които вече се полагат за дивата природа на остров Филип, ти също някой ден може да имаш възможността да бъдеш сред зрителите, които развълнувано шепнат: „Ето, сините пингвини идват!“

[Бележки под линия]

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ОСТРОВ ФИЛИП

[Снимки на страница 16]

Зрителите са заели местата си, прожекторите са включени — сцената е готова за шествието на пингвините

[Снимки на страница 17]

Пиленцата се превръщат в зрели пингвини само за десет седмици

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Снимки: Photography Scancolor Australia

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Снимки на 16 и 17 страница: Photography Scancolor Australia