Как избягахме от ужасяващия поток от лава!

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КОНГО (КИНШАСА)

ДЕНЯТ е вторник, 15 януари 2002 г. — на пръв поглед един обикновен ден в Централна Африка. Заедно с още един Свидетел на Йехова пристигаме в град Гома от областта Киву в Конго (Киншаса), за да се срещнем със Свидетелите от района на Големите езера.

Наистина ли всичко е наред?

Въпреки че вулканът Нирагонго a (висок 3470 метра) се намира на 19 километра от град Гома, поведението му привлича нашето внимание. Можем да чуем грохота му и да видим дима, който се издига от него. За местните жители това е нещо обичайно през този период от годината и затова те не са разтревожени.

Следобед посещаваме събранията на два сбора на Свидетелите на Йехова. Продължаваме да усещаме земните трусове и да чуваме грохота. Това обаче изглежда не безпокои никого. Местните власти продължават да успокояват населението, че няма никаква причина за паника. Един конгоански вулканолог предсказва изригвания от месеци наред, но никой не му вярва. Един приятел казва спокойно: „Довечера небето ще бъде червено, тъй като вулканът е активен.“

„Трябва незабавно да бягаме!“

Когато се връщаме в мястото, където сме настанени, ни казват категорично: „Трябва незабавно да бягаме!“ Ситуацията е рискована. Градът се намира в голяма опасност. Колко бързо се променят нещата! По–рано обсъждахме възможността да използваме Гома като централно място за проповедната дейност. Сега в късния следобед ни казват, че трябва да бягаме от града, тъй като има опасност да бъде напълно унищожен!

С настъпването на нощта небето почервенява — и наистина има причина за това! Потокът от лава от Нирагонго наближава града. Планината прилича на огромен врящ котел, който бълва огнена разтопена лава, разрушаваща всичко по пътя си. Никога не сме събирали багажа си за толкова кратко време! Наближава 19 часа.

Хиляди бягат по пътя

Бързаме да избягаме по пътя, водещ извън Гома, пълен с хиляди хора, които също бягат, за да спасят живота си. Повечето вървят, носейки притежанията си, които са успели да вземат в бързината. Мнозина носят своя товар на главата си. Някои са се натъпкали в претоварени превозни средства. Всички отиват към близката граница с Руанда. Вулканът обаче не зачита установените от хората граници. Никоя армия не е в състояние да му попречи! Виждаме как войниците  се предават пред страха си от огнената лава и също бягат, за да се спасят. На практика е невъзможно колите да се движат по пътя. Трябва да продължим пеша. Намираме се всред множество от 300 000 души — мъже, жени, деца и пеленачета, — които напрягат всичките си сили, за да избягат от яростта на вулкана. Земята под краката ни продължава да тътне и да се тресе.

Всеки бяга от дома си. С приятеля ми — двама непознати от големия град — сме всред тълпата, като с нас са и няколко Свидетели, които ни помагат. Присъствието им и тяхната дълбока загриженост силно ни трогват и ни дават чувство за сигурност в тази напрегната и мъчителна ситуация. Хората бягат с нещата, които могат да носят — дрехи, тенджери и тигани, оскъдни хранителни запаси. В това море от хора всеки блъска и бута другите. Докато се опитват да преминат, колите бутат някои от хората и понякога нещата им падат и биват стъпкани. Горко на тези, които се спънат и паднат на земята. Хората са силно напрегнати. Всеки е изпълнен със страх. Опитваме се да стигнем до град Гисени, който се намира на няколко километра във вътрешността на Руанда. Продължаваме принудителния си дълъг преход.

Нощ в безопасност

Стигаме до една странноприемница, но, разбира се, вече няма свободни места. След три часа и половина изморително ходене трябва да се задоволим с това да седнем около една градинска маса. Радваме се, че сме живи и вън от опасност и че сме с християнските си събратя, които пътуваха с нас. За щастие сред Свидетелите нямаше жертви.

Явно трябва да прекараме нощта на открито. От това безопасно разстояние можем да наблюдаваме огненочервеното небе над град Гома. Това беше наистина изключително впечатляваща и красива гледка! Бавно започва да се развиделява. Грохотът и трусовете продължиха през цялата нощ. Като си спомняме трудностите през изминалия ден,  ни става мъчно за хилядите семейства, които трябваше да бягат с децата си.

Помощта идва бързо

Свидетели от Кигали, столицата на Руанда, се присъединяват към нас по обяд в петък, 18 януари. Започва да действа комитет за оказване на помощ, състоящ се от братя от Гома и Гисени. Първата цел е Свидетелите бежанци да бъдат настанени в шестте Зали на Царството в околността. Това става още на същия ден. Край пътя е поставена табела на френски и суахили, която посочва пътя до местна Зала на Царството, където бежанците могат да намерят помощ и утеха. Освен това през същия ден в Залите на Царството, където са настанени Свидетелите, пристигат три тона с неща от първа необходимост. На следващия ден, в събота, от Кигали пристига камион, натоварен с храна, одеяла, найлони, сапун и лекарства.

Безпокойството нараства

Това е време на големи тревоги. Как могат да бъдат задоволени нуждите на всички тези хора? А какво да кажем за вулкана? Кога ще спре изригването му? До каква степен град Гома е разрушен? Новините, които чуваме, и продължаващите земни трусове не вещаят нищо добро. Специалистите се страхуват, че твърде високите нива на серен двуокис ще замърсят атмосферата. Изразяват също и загриженост, че водата в езерото Киву може да бъде замърсена в резултат на химична реакция.

През 48–те часа след изригването бяха разпространени обезпокоителни сведения. В неделя следобед научаваме, че около 10 000 души, включително осем Свидетели, сред които и едно дете, са хванати в капан от лавата, която ги обгражда отвсякъде и на някои места достига до два метра височина. Въздухът е изпълнен с токсични газове. Страхуваме се за живота им. Нещата изглеждат безнадеждни. Дори катедралата на Гома е почти разрушена от лавата, която безжалостно продължава да напредва. Никой по това време не мисли, че Гома ще възкръсне от пепелта.

Утешителна новина

В неделя в 9 часа сутринта един от братята, заобиколени от лавата, ни се обажда по телефона. Той ни казва, че ситуацията се променя. Нещата се подобряват. Вали дъжд, лавата изстива и въздухът се прочиства. Въпреки че лавата все още е гореща и опасна, хората започват да прекосяват потоците, за да стигнат до по–безопасно място. Градът не е напълно разрушен.

Това е първата добра новина от началото на катастрофалното събитие. Вулканът изглежда по–слабо активен. Специалистите в околността имат противоречиви мнения. Можем да установим връзка със съседния град Букаву, разположен на другия край на езерото Киву. Научаваме, че пет семейства, както и три деца без родителите си, са стигнали до  Букаву с лодка. Свидетелите в града ще се погрижат за тях.

Можем да се върнем!

В понеделник, 21 януари, можем да насърчим и утешим пострадалите в Гисени, както и да определим от какво имат нужда. Научаваме, че братята, които са настанени временно в шестте Зали на Царството, започват да се организират. Можем да разберем точния брой на Свидетелите, които са успели да избягат — 1800, включително и деца.

Какво да кажем за бъдещето? Местните власти планират скоро да установят бежански лагери. Някои хора обаче все още имат неприятни спомени от бежанските лагери, установени след геноцида през 1994 г. Решаваме да се върнем в Гома и към обяд пристигаме в града. Около една четвърт от него беше опустошена. Можем да ходим по втвърдяващата се лава, която е текла по улиците. Все още е топло и отделените газове насищат атмосферата. Много хора са решени да се върнат в града.

В 13 часа се срещаме с трийсет и трима християнски старейшини в Залата на Царството на сбор Гома–център. Всички са единодушни: решават да се върнат в Гома. „Това е нашият дом“ — казват те. Ами опасността вулканът отново да изригне? „Свикнали сме“ — отговарят братята. Те се страхуват, че ако не се върнат скоро, всичко, което притежават, ще бъде разграбено. На следващия ден всички семейства Свидетели, които побягнаха, се връщат в Гома. Огромното множество от 300 000 души, които прекосиха границата, също се върнаха в пострадалия град.

Една седмица по–късно

Градът отново е оживен. Явно няма да замре. Скоро хората започват да изравняват нивото на лавата, така че двете части на разделения град да могат отново да бъдат обединени. Всичко, което е било на пътя на лавата, беше опустошено. Търговският център и административната част на града бяха разрушени. Според изчисленията една трета от пистата на летището е била унищожена.

Точно преброяване показва, че сред тези, които са загубили всичко и са останали без дом, има и 180 семейства Свидетели. Комитетът за оказване на помощ предприема действия, за да помогне на приблизително 5000 мъже, жени и деца да получават храна всеки ден. Свидетелите от Белгия, Франция и Швейцария изпратиха брезентови платнища, които ще бъдат използвани като временен подслон за бездомните и като места за събранията на сборовете, чиито Зали на Царството бяха силно повредени или унищожени. Някои от бездомните семейства ще останат при Свидетели, чиито домове не са засегнати, докато други ще бъдат настанени във временни подслони.

В петък, 25 януари, около десет дена след тази ужасна нощ 1846 души присъстват на събранието, което се провежда в един училищен двор в Гома, за да слушат насърчителни думи от Писанията. Братята многократно изразяват признателността си за утехата и практическата помощ, която Йехова им осигури чрез своята организация. Всички, които присъстваме, сме дълбоко трогнати от смелостта и силната вяра, които братята показаха въпреки бедственото си положение. Колко приятно е в такива беди да бъдеш част от едно братство, което е обединено в поклонение към истинския Бог, Йехова, Източникът на постоянна утеха! — Псалм 133:1; 2 Коринтяни 1:3–7.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Линиите със стрелки показват потока от лава

КОНГО (КИНШАСА)

Планината Нирагонго

↓ ↓ ↓

Летището на Гома ↓ ↓

↓ ГОМА

↓ ↓

ЕЗЕРОТО КИВУ

РУАНДА

[Снимки на страница 19]

Разтопената лава принуди десетки хиляди жители да побегнат от град Гома

[Източник]

AP Photo/Sayyid Azim

[Снимки на страница 20]

В рамките на една седмица Свидетелите организираха християнските си събрания